Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНТЕЛИГЕНТНАТА ПРОДАЖБА НА ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ

Информационни носители - Пазарджик, е

едно от 15-те предприятия в областта на електрониката, удостоени

с високата чест да задоволяват потребностите на страните

от бившия СИВ. Някогашният грандиозeн замисъл обаче не попречи

на днешното му затваряне. През май 1996 г. Информационни

носители попадна в списъка за ликвидация на 64-те губещи

държавни предприятия и мотивите са повече от ясни. След рухването

на СИВ-ските пазари продукцията няма къде да се пласира, приходи

няма, а задълженията към банки и други кредитори няма как да се

обслужват. Логика желязна, ако не бе продажбата на дружеството,

посяла съмнения.

От първата копка до магнитните дискове

Първата копка за изграждането на Информационни

носители е направена през 1972 година. За пет години са

инсталирани всички мощности, включително и съоръженията, внасяни

по второ направление, заобикаляйки забраните на КОКОМ. По-късно

е открит напълно роботизиран цех с машини, доставени от Япония.

Започва се с най-рентабилното и модерно за времето си производство

- пакети за магнитни дискове (алуминиеви дискове с магнитен пласт

100 и 200 мегабайта). Към средата на 80-те години предприятието

преминава към производството и на 8- и 5.25-инчови дискети, както

и на аудио- и видеокасети. За да се затвори производственият цикъл

на основния продукт - магнитните дискове, се изграждат допълнително

три цеха - за механична обработка, за леене на алуминий под налягане

и за шприцоване на пластмаси. Освен за страните от СИВ продукцията

се изнася за Германия, Дания, Холандия... До 1989 г., когато се

отделя като самостоятелно, дружеството Информационни носители

последователно е прехвърляно за отглеждане към ДСО

ИЗОТ, ДЗУ - Стара Загора, и Периферна техника

- Пловдив.

До Германия и назад

През 1991 г. морално остарялото вече производство

на пакети за магнитни дискове е спряно. И цеховете опустяват.

През 1992 г. се усвоява производството на съвременната

3.5-инчова дискета. За целта тогавашното ръководство на предприятието

тегли инвестиционен кредит от БИОХИМ за 300 хил. г. марки. Закупената

производствена линия е с месечен капацитет 2.7 млн. дискети. За

вътрешно потребление са предназначени едва 40 хил. броя, останалите

поемат към Германия. На практика производството на дискети формира

95% от общия обем на продукцията. Съживява се и дейността в цеховете

за механична обработка и алуминиево леене под налягане, като готовата

продукция също се изкупува от немски фирми. Въпреки цялостното

натоварване на мощностите обаче за някакви печалби едва ли може

да се говори. Напротив, от 1992 г. Информационни носители

постоянно изпитва финансови затруднения. Причините се крият в

динамиката на пазарите на електронни изделия. Производството на

3.5-инчовата дискета е било разчетено при продажна цена 50 цента

за брой, но междувременно на световните пазари тя пада до 33 цента.

Виновниците са в Далечния изток

По това време само в Китай функционират около 200

завода за дискети, някои от които с капацитет между 10 и 15 млн.

броя месечно. Така в името на оцеляването Информационни

носители продава същия продукт на цена, равна на себестойността

му. И тъй като за разлика от китайците нашата държава е скъсала

със субсидирането на това производство, предприятието прибягва

до заемен капитал, който се изяжда на пазара.

През 1993 г. за оборотни средства Информационни

носители използва услугите на МИНЕРАЛБАНК, като тегли 800

хил. г. марки. Година по-късно са налети допълнително 600 хил.

щ. долара от ОББ. Задълженията обаче не се обслужват.

През 1995 г. е назначено ново ръководство, което

успява да натовари мощностите на помощните производства. Осигурени

са поръчки за леярския цех. Цехът за механична обработка започва

да произвежда шарнирни болтове за всякакви марки леки автомобили.

Преминава се и към кооперирани изделия със заводите за касови

апарати, Балканкар Подем ... След като отникъде не

могат да се получат нови заеми, с доставчиците се договарят за

отпускането на стокови кредити. Благодарение на тази тактика са

изплатени и част от необслужваните до момента банкови кредити.

До датата на обявяване на несъстоятелността дружеството вече е

издължило 250 хил. щ. долара на ОББ и 350 хил. г. марки на МИНЕРАЛБАНК.

Нетната месечна печалба достига до 50 хил. щ. долара. През 1995

г. заводът е бил 10-ият по големина български износител за Германия.

Въпреки това финансовото му състояние в началото на 1996 г. е

оценено като негативно. Предишната година Информационни

носители приключва със 163 млн. лв. загуба, от която 103.5

млн. лв. банкови задължения.

Облаците се сгъстяват

На 14 май 1996 г. излиза прословутото 480-о Решение

на МС. На следващия ден средствата за масова информация публикуват

имената на обречените 64 предприятия. В 10.30 ч. сутринта

по телефона се обажда един от немските партньори със запитване

наистина ли и Информационни носители ще бъде ликвидирано.

Естествено след публикуването на списъка всички доставчици спират

стоковите си кредити. Веднага трябваше да им приведем 800

хил. щ. долара като гаранция за платежоспособност. Постъпихме

коректно към тях, за да може един ден, когато фирмата бъде оздравена,

отново да работим заедно - твърди синдикът Феликс Дамянов.

На 27 юни излиза решението на съда за обявяване на процедура по

несъстоятелност. Независимо че то не е свързано с прекратяване

на дейността, производството е спряно. Правителството се

бе отказало от тази фирма, доставчици спряха стоковия си кредит,

банките не даваха пари, НЕК изключи ел. захранването... Не ни

оставаше нищо друго, освен да освободим целия персонал -

обяснява Феликс Дамянов, въпреки че остават неизпълнени поръчки

за няколко месеца напред.

Изненади за кредиторите

След като предприятието не може да произвежда и за

да не се накърнява масата на несъстоятелността, отделни производствени

участъци се отдават на седем фирми наемателки. На второто събрание

на кредиторите, проведено на 15 април тази година, синдикът сюрпризира

кредиторите с две приятни новини. За десет месеца от наемите са

събрани около 200 хил. щ. долара. Другата изгода е, че в договорите

за наем като задължителна клауза е залегнало условието седемте

фирми да наемат само бивши работници на Информационни носители.

Втората изненада е предложеният план за оздравяване,

който се приема с почти пълно единодушие. След като опитите за

намиране на външно финансиране или разсрочване на задълженията

на предприятието пропадат, синдикът се обръща към събирателното

дружество Светива. Това е софийска фирма, занимаваща

се от 1990 г. с производство на осветителни тела и външнотърговска

дейност. Частното дружество се ангажира да изплати изцяло задълженията

към кредиторите, възлизащи на 624 329 499 лв. (350 хил. щ. долара),

срещу придобиване на 51% от акциите на Информационни носители.

На 16 май 1997 г. Пазарджишкият окръжен съд дава законова сила

на решението.

Замени и промени

До 2 юни кредиторите следва да бъдат възмездени.

На същата дата принципалът на Информационни носители

- Министерството на промишлеността, трябва да връчи на Светива

джиросаните акции, а в замяна да получи платежните нареждания

за удовлетворяване на кредиторите. Така и става, само че към договора

за продажба са включени две допълнителни условия. Желанието на

принципала е да се извърши преоценка на активите на фирмата и

ако актуализираната им стойност е по-голяма от задълженията, Светива

да изкупи останалите 49% на Информационни носители

при цена, получена от разликата между задължението и новата оценка.

Към първоначалните задължения принципалът включва

и претенциите на БУЛБАНК, възлизащи на 13.5 млн. щ. долара, които

не са признати от синдика, но за които банката се е обърнала за

съдействие към съда. Ако магистратите отсъдят спора в полза на

БУЛБАНК, промишленото министерство настоява кредитната институция

да бъде възмездена от Светива. Ето защо министерството

се съгласява частната фирма да получи 100% от собствеността на

Информационни носители само срещу писмена гаранция,

че тя няма да има никакви претенции, ако размерът на съдебния

иск на БУЛБАНК е по-голям от този на придобитата собственост.

В замяна на това Светива изисква 51% от акциите да

бъдат джиросани на нейно име, а останалите - на посочени от нея

физически лица.

В крайна сметка извършената преоценка на активите

на предприятието възлиза на около 6.5 млн. щ. долара. Така първото

допълнително условие отпада, тъй като общият размер на задълженията,

заедно с тези към БУЛБАНК, е 13.85 млн. щ. долара. На практика

само за около 350 хил. щ. долара частната фирма получава 51% от

Информационни носители, или имущество за 3.25 млн.

щ. долара. Безспорно изгодна сделка.

Делото на БУЛБАНК засега не е насрочено, но ако тя

го спечели, новите собственици ще трябва да се нагърбят и с обслужването

на дължимите към нея 13.5 млн. щ. долара.

Историята на спорния дълг

Известно е, че при плановата икономика инвестициите

в индустрията се извършваха единствено чрез държавно финансиране.

На тази основа БНБ отпуска на Министерството на машиностроенето

два кредита, гарантирани от Комитета за наука, технически прогрес

и висше образование. Първият е от 1982 г. и е в размер на 3 млн.

английски лири. Три години по-късно по тази верига в тогавашното

поделение на ДСО ИЗОТ пристигат още 800 хил. щ. долара.

По-късно тези кредити, известни под името Договор 1 и Договор

13, са предадени за обслужване от Българска външнотърговска банка

(БУЛБАНК).

Интересното е, че през 1990 г. Информационни

носители приключва с печалба от 90 млн. лева. Подобна е

картината и през предишните години. С други думи, предприятието

спокойно е можело част от печалбата да се заделя за погасяване

на валутните задължения. Всички отчисления обаче, възлизащи на

десетки милиони левове, са се извършвали чрез фонд Развойно

и техническо усъвършенстване. Парите са отивали във висшестоящите

организации, които безразборно са ги инвестирали обратно в подчинените

им предприятия. След 1990 г. валутните курсове и лихвите нарастват

и Информационни носители попада в капана.

Така необслужваните задължения към БУЛБАНК нарастват до 13.5 млн.

щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във