Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНКВИЗИЦИЯТА НА ХХI ВЕК

Да вземем едно обикновено 13-годишно френско момиче. Тя е примерна ученичка от всяка гледна точка: слуша внимателно в час, пише си редовно домашните и участва активно във всички веселби на класа. Според президента Жак Ширак обаче един аспект от поведението й заплашва не друго, а социалния мир и националното единство на Франция: детето настоява да носи на главата си шамия. Именно този квадратен метър плат, скриващ косата й, застрашава самите основи на светска, републиканска Франция. Изглежда абсурдно: как може облеклото на едно девойче да придобие такава символна стойност и да предизвивка толкова ожесточени спорове вече 14 години. Спорове за това какво означава да си французин и как Франция да интегрира своите 3.7 милиона мюсюлмани - най-голямото подобно малцинство в Европа. Впрочем във Франция задължително се говори за интеграция, никога за мултикултурализъм. Кампанията на Ширак няма да засегне само ученичките естествено. Наскоро съдебна заседателка бе отстранена от процес единствено защото носеше споменатата шамия. Френската държава трябва да спазва съвършен верски неутралитет във всичките си дейности, твърди президентът, и настоява парламентът да приеме закон срещу показните религиозни символи. В Англия вероятно мнозина ще се възмутят или ще се подиграят на френската арогантност. Очевидно е, че последствията от акта на Ширак ще са сериозни: дълги години на конфронтация между държавата и мюсюлманите. Самите мюсюлмански общности опасно ще се сплотят и засилят заради усещането на преследване и ислямофобия от страна на властта. Мнозина коментатори, като например политолога Дейвид Дрейк, вече се питат защо усилията на френския президент не бъдат насочени към по-спешни аспекти на интеграцията, като например високото равнище на безработица сред мохамеданите и самоизолацията на техните общности. В интерес на истината всякакво чувство за морално превъзходство у британците ще е неуместно в случая. Корените на проблема са еднакви навсякъде в Западна Европа: това е просто краят на дългата история за отношението на либерализма към религиите. Либералното управление със своите принципи на рационалност, законност и права на индивида предвиждаше религията да е съвсем частна работа на всеки човек. Само че такова схващане очевидно не пасва за една толкова социална вяра като исляма. Дългогодишният спор във Франция може да се обобщи така: дали си французин, или мюсюлманин, или пък можеш да си и двете едновременно? Аналогична е ситуацията и във Великобритания, само че за разлика от Франция на Острова още няма такива интензивни дебати по проблема. В основата на светския характер на френската държава е борбата срещу надменната мощ на католическата църква - как тя да бъде озаптена и изолирана, за да гарантира неутралитета на властта. Именно училищата бяха инструментът, който превърна селските католици в граждани на републиканска Франция. Образованието е начинът да се изгради единна, сплотена нация, подчертава Дрейк. Само че тази схема, която доказа ефективността си при една мрежа от исторически обстоятелства, сега е наложена върху съвсем различна мрежа. Резултатът - едно поколение от гневни мюсюлмани - може да се окаже катастрофален. В съвсем буквален смисъл. Подходът на британския либерализъм през последните два века бе да освободи религията; да я превърне в етична система, изтъкана около Бог, отбелязва философът Бхиху Парех. Още от времето на Джон Лок Великобритания иска разумна религия, някаква бледа сянка на самата себе си. Резултатът от този стремеж е англиканската църква - толерантна и приспособима. Проблемът е, че либерализмът е рядък и деликатен начин на живот според нормалното човешко поведение (по думите на Парех), поради което винаги е сериозно застрашен от силите на варварството. Той поначало разглежда религиозните убеждения като нещо ирационално и емоционално, което трябва да бъде изрязано от тялото на обществото. Към края на ХХ век тази цел изглеждаше почти постигната - европейското християнство бе разгромено и изтикано от всекидневието. Никъде другаде тази тенденция не бе толкова очевидна, колкото във Франция. Триумфът на светското начало само затвърди чувството за собствено превъзходство на френската либерална традиция. Но изведнъж се оказа, че този триумф не се простира и върху френските мюсюлмани. Затова сега либерализмът е принуден да приложи цялата сила на закона, за да наложи своето. Днес Франция е идеален пример за онова, което самите французи наричат dialogue de sourds - разговор между глухи. Накратко: от Афганистан чак до американския Юг религията се възражда, при това по-яростно и настойчиво от всякога. А либерализмът, докато остава сляп за собствената си агресивност (икономическа, военна и културна), ще дава допълнителен тласък на този процес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във