Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНФЛАЦИОННОТО СВРЪХОБЛАГАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА И ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ФИРМИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ

Според действащото до момента национално счетоводно законодателство всички активи, пасиви и капитали се отчитат и участват в стопанския оборот по тяхната историческа цена на придобиване или възникване.


Както е известно, амортизируемите активи многократно обслужват възпроизводствения процес, като запазват своята натурално-веществена форма и пренасят на части отчетната си стойност в стойността на стоките и услугите под формата на амортизации. В условията на висока инфлация и възприетата историческа цена, отчетната стойност на активите не се променя, независимо че те непрекъснато променят пазарната си стойността. Затова амортизацията, определена на база историческата цена на съответните активи, не отразява действителното им изхабяване, както и реалното участие на капитала в стопанския оборот.


Голямата инфлационна обезценка на материалните дълготрайни активи води до следните отрицателни резултати:


- С малките по размер амортизации фирмите не могат да натрупат финансови ресурси за ремонта на съществуващите и за закупуване на нови материални дълготрайни активи. Те нямат възможност дори за просто възпроизводство на своя капитал. А това е много тревожно явление и вещае още по-кризисно бъдеще на икономиката. Липсата на инвестиционни средства ограничава и спира инвестиционната активност и


фирмите фатално се декапитализират


За съжаление вече сме на последно място от страните в Централна и Източна Европа по брутни инвестиции в брутния вътрешен продукт.


- Занижават се действителните разходи за производство и обръщението, както на индивидуалния (на фирмата), така и на обществения продукт. Така през 1996 г., в сравнение с 1990 г., делът на амортизациите като процент от БВП е намален около шест пъти и е под символичната величина от около три процента.


- Изкуствено част от неначислените, но фактически съществуващи амортизации се трансформират или в средства за работна заплата, или в облагаема печалба, която чрез т.нар. инфлационно свръхоблагане се изземва от бюджета и се изразходва изключително за потребителски цели.


Преодоляването на посочените отрицателни явления може да се постигне чрез гъвкаво прилагане на метода на текуща оценка на активите и пасивите при едновременно запазване на водещия принцип на историческата цена.


Отчитайки посочените отрицателни явления, изпълнителната и законодателната власт предприеха някои мерки за тяхното ограничаване. Така, базирайки се на чл. 33 от действащия в момента Закон за счетоводството, Министерският съвет с Постановление N433/19 ноември 1997 г., Д.В., бр. 112/1997 г. прие Методика за ревалоризация на активите и пасивите на предприятията за периода до 31 декември 1997 г. включително. Същевременно Народното събрание прие на второ четене Закон за корпоративното подоходно облагане и е в процес на обсъждане и приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.


Нашата задача е да анализираме основните моменти в тези нормативни актове и да установим дали са достатъчни за ликвидиране на посочените отрицателни явления.


Съгласно методиката дълготрайните материални активи и начислените за тях амортизации се ревалоризират, като се използват обобщени коефициенти, диференцирани по групи активи и агрегирани вътре в групата в зависимост от годината на придобиване. За активите, придобити до края на 1993 г., тези коефициенти са: за заемите - 31, за трайните насаждения - 28, за продуктивните и работни животни - 21, за сградите - 29, за машините и съоръженията - 24, за транспортните средства - 16, за стопанския инвентар - 17, и за другите - 35. За придобитите активи през 1994 г. тези коефициенти намаляват средно с 40%, през 1995 г. - с нови 33%, и т.н. Общо за всички дълготрайни материални активи средно претеглените коефициенти са, както следва: за придобитите до 31 декември 1993 г. - 25, за придобитите през 1994 г. - 15, за придобитите през 1995 г. - 10, за придобитите през 1996 г. - 4, и за придобитите през 1997 г. - коефициент 1. Определените от МС коефициенти са крайно недостатъчни за покриване на реалната обезценка на материалните активи, изразена в общия индекс на цените за съответните години. Както е известно, по изчисления на НСИ в периода 1993-1997 г. потребителските цени на дребно нараснаха 139 пъти, а цените на едро - 102 пъти. Следователно с приетия от МС среднопретеглен коефициент за същия период - 25, се покрива едва 1/4 от инфлацията. Така при равни други условия амортизацията на активите, закупени до 31 декември 1993 г., след преоценката ще бъде 75% по-малка от стойността на реалното им изхабяване.


Нека да разгледаме


един конкретен пример


В края на 1992 г. фирма е закупила офис за сумата 1 800 000 лв., която цена при курс на долара за съответния период 1 щ. долар = 24.50 лв. се равнява на 73 470 щ. долара. Съгласно Методиката за преоценката, историческата цена на придобиване на този офис ще се умножи по коефициент 29 и ще възлезе на 52 200 000 лв. (1 800 000 х 29). При очакван курс на долара в края на 1997 г. - 1770 лв., тази нова отчетна стойност се равнява на 29 492 щ. долара (52 200 000 : 1770).


От посочените данни следва, че с прилагането на коефициент 29 остават непокрити 60% от инфлацията. Защото 29 492 щ. долара са едва 40% от 73 470 щ. долара.


Същото изчисление се потвърждава и от индекса на покачване курса на щатския долар - (1770 лв.: 22.50 лв.) = 72 пъти. Отнесен към този индекс, коефициентът на преоценка на активите (29) покрива едва 40% от обезценката на лева.


От анализа на посочените данни може категорично да се направи изводът, че определените от МС коефициенти за ревалоризацията покриват едва около 1/3 от неблагоприятните последици от инфлацията. Очевидно Министерският съвет се е ръководел не от перспективите, а от


моментните интереси на фиска


Защото с прилагането на по-високи, реални коефициенти при преоценката ще се увеличат амортизациите и разходите на фирмата, което ще доведе до намаляване на облагаемата печалба и приходите на бюджета от нея. В определени случаи повишаването на амортизациите ще доведе до покачване цените на някои стоки и услуги. И след преоценката по-голямата тежест ще се поема от стопанските субекти и при тези условия фирмите ще продължат да се декапитализират, стагнацията в производството ще се задълбочи и бъдещите приходи на фиска ще станат още по-проблемни.


В непосредствена връзка с разглеждания проблем е въпросът за


данъчно признатите амортизации


Както е известно, за данъчните цели при облагането на печалбата са определени амортизационни норми, които не могат да се превишават. Тези норми са посочени в чл. 15 от действащия в момента Закон за данък върху печалбата и в чл. 22(3) от гласувания на второ четене Закон за корпоративното подоходно облагане. От съпоставянето на данъчно признатите амортизационни норми по двата закона се установява, че от 1 януари 1998 г. ще бъдат в сила по-ниски норми от 15% - при стопанския инвентар (досега 25%), при автомобилите (досега 20%) и при нематериалните дълготрайни активи (досега 20%). Чрез намаляване размера на данъчно признатите амортизационни норми инфлационното свръхоблагане на фирмите се увеличава и декапитализацията се задълбочава.


Типичен пример за инфлационно свръхоблагане са разпоредбите на чл. 43 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Той урежда данъчното третиране при прекратяване на дружество в резултат на ликвидация и несъстоятелност. Когато юридическото лице прекрати дейността си по този начин, заплаща


еднократен данък върху прираста на капитала


Този прираст се установява като разлика между пазарните цени на дружествените активи и тяхната балансова стойност. Като се вземе под внимание, че повишаването на пазарните цени е пряк резултат от инфлационните процеси, без никакво съмнение може да се стигне до извода, че с този еднократен данък се облага инфлацията, а фирмите се ощетяват.


Крачка към ограничаване на декапитализацията на фирмите се прави с проекта за нов текст на чл. 33 от Закона за счетоводството. С него се регламентират правилата за периодична преоценка на материалните дълготрайни активи. Предвижда се преоценка на всеки две години при условие, че процентът на инфлацията в тези две години е над 66 %, като земите, горите и сградите се оценяват по текущата им пазарна стойност, а останалите материални дълготрайни активи - чрез коефициенти, определени от НСИ. Увеличението на балансовата стойност при преоценката ще се отчита като преоценъчен резерв. Намалението на балансовата стойност на всеки конкретен актив ще става за сметка на създадения за него резерв. А ако той е недостатъчен, намалението следва да се отчита като други разходи.


В заключение може да се каже, че предстоящата ревалоризация на активите и предвидените промени в данъчния и счетоводния закон не ликвидират, а само ограничават инфлационното свръхоблагане на печалбата (дохода) и декапитализацията на фирмите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във