Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНФЛАЦИЯТА НАЛАГА ПРОМЕНИ И В ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

Съобразявайки се с ефекта от инфлационните процеси, Народното събрание прие някои радикални промени в законите, регулиращи икономическите отношения. Разкъсани бяха оковите на принципа на номинализма и историческата цена и в нормативната уредба и практика се въвежда принципът на валоризма и актуализираната цена.


Най-напред в чл. 12 (5) от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се прие, че Основа за облагане на доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между актуализираната цена на придобиване и продажната цена. За цена на придобиването се приема по-високата цена между тази, определена по Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.


След това чл. 24 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) се разпореди, че данъчната основа при продажба и замяна на недвижимо имущество и превозни средства е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на това имущество. За останалото движимо имущество като данъчна основа се прие, че разликата между продажната цена е ревалоризираната цена на придобиване.


В края на декември 1997 г. Народното събрание прие на първо четене и закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ЗИДЗСч). В следващите дни предстои окончателно приемане на второ четене на този законопроект.


Ще се спрем по-подробно на промените в Закона за счетоводството, тъй като с тях се обуславят и мотивират необходимите промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).


С цел вярно представяне на имущественото и финансово състояние и резултатите от дейността на предприятието със законопроекта се предвиждат радикални промени в правилата за осъществяване на счетоводството и изготвянето на счетоводните отчети. Най-съществената от тези промени е законовото регламентиране на правото и задължението за текуща оценка на редица активи и пасиви с цел тяхното представяне в баланса по пазарната им стойност.


Според действащото до момента национално счетоводно законодателство всички активи, пасиви и капитали се регистрират, отчитат и участват в стопанския оборот по тяхната историческа цена на придобиване или възникване. Това означава, че стойността на активите, като ресурси, се измерва с направените парични разходи за тяхното придобиване, а стойността на пасивите, като задължения, се измерва с паричния разход за тяхното погасяване (уреждане), при неизменна покупателна способност на паричната единица.


Принципът на историческата цена е подходящ и правилен за стабилните пазарни икономики, характеризиращи се с ниска степен на инфлация. В нашата страна икономиката нито е стабилна, нито напълно пазарна, а инфлацията достигна стотици и хиляди проценти. Затова преминаването към пазарна оценка на определени активи и пасиви е безспорно наложително.


Да разгледаме по-задълбочено въпроса с


валутните активи и пасиви


В напълно изменения текст на чл.24 от Закона за счетоводството се предвижда паричните средства, вземанията и задълженията в чуждестранна валута да се преоценяват по централния курс на БНБ: в банките - всеки работен ден, а в останалите предприятия - в края на всеки месец, като курсовите разлики се отчетат като текущ финансов разход или приход.


Докато за банките тази разпоредба не е нова, то в останалите предприятия досега се предвиждаше преоценка да се прави само в края на годината и при наличието на точно определени условия:


- при повишаване на курса - преоценка само на задълженията;


- и при понижаване на курса - преоценка само на паричните средства и вземанията.


Фактически, в условията на непрекъсната обезценка на лева и покачване курса на чуждестранните валути, досега преоценка се правеше само на задълженията във валута.


Чрез принципа на номинализма историческата цена е залегнала като основен елемент в Закона за задълженията и договорите. Изключение от това правило е допуснато само в чл. 266, даващ възможност за осъвременяване на възнаграждението при договорите за изработка.


Наскоро обществено достояние стана тълкувателно решение N2 от 3 октомври 1997 г. на Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) на републиката, с което се дават тълкувателни указания за решаване на


съдебните спорове


във връзка с валутните вземания и задължения. Това решение изцяло е базирано на принципа на номинализма, залегнал в ЗЗД, който е тъждествен на принципа на историческата цена в Закона за счетоводството. Основният и краен елемент от това решение е следният: Не е допустимо осъвременяване на задължението от съдилищата при промяна на курсовата стойност на лева.


Цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС предизвика реакция в медиите с критични становища, че то като че ли изключва валутното кредитиране, а така също, че е в услуга на кредитните милионери.


Във връзка с тълкувателно решение N2 от 1997 г. на ОСГК на ВКС от своя страна правя следните бележки:


При мотивиране на своето решение ОСГК на


ВКС не се е съобразило


с:


- чл. 89 (1) от Указ N56 за стопанската дейност, според който фирмите имаха право взаимно да си предоставят (включително да купуват и продават помежду си) валутни средства и че този указ имаше примат спрямо другите нормативни актове, които регулираха тази материя. До отменянето му с параграф 10 от ПЗР на Закона за данък върху печалбата (ДВ., бр. 59 от 1996 г.) Указ N56 беше в сила и действие до 30 юни 1996 година.


- с чл. 24 и 31 от Закона за счетоводството, които са в сила от 1991 г. до момента и според които, при наличието на посочените по-горе предпоставки, в края на всяка година се извършваше периодична преоценка на валутните вземания и задължения.


Въвеждането със Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството на текуща оценка на валутните активи и пасиви в нефинансовите предприятия ще доведе до тяхното отчитане и представяне в баланса и останалата отчетна информация по пазарната им стойност. Това предполага, че новата отчетна стойност, формирана при текущата им оценка, ще бъде предявявана като искова претенция при съдебното търсене на вземанията. Защото абсурдно ще бъде, ако едно вземане в официалната отчетност при кредитора бъде по една оценка, а при предявяване и присъждане на иск в съда се третира по друга оценка.


За да се предотврати несъответствието


между постановките на Закона за счетоводството и Закона за задълженията и договорите абсолютно задължително е да се направят съответни адекватни поправки в Закона за задълженията и договорите, при което принципът на номинализма да се замени с принципа на валоризма. По този начин ще се създаде хармония между основните закони, регулиращи икономическите отношения - Закона за счетоводството, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за облагане доходите на физическите лица и Закона за задълженията и договорите.


След като се промени ЗЗД, Върховният касационен съд би следвало да промени своето тълкувателно решение N2 от 1997 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във