Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНФЛАЦИЯТА Е НЕВЪЗМОЖНА ПРИ ВАЛУТЕН БОРД

Тази констатация не може да бъде теоретически оспорена. Защото истинският Валутен борд предполага твърдо фиксиран курс на националната валута, пълно покритие на паричната база с резервна валута и твърди бюджетни ограничения за всички, включително и за държавата. Автоматичният механизъм на Валутния съвет елиминира инфлационния потенциал.


Мнозинството български икономисти смятат, че умерено силната инфлация ще продължи и при Валутния борд. Главните аргументи са:


- В България няма истински Валутен борд, защото законът допуска рефинансиране на търговските банки при системен риск и кредитиране на бюджета за купуване на специални права на тираж от МВФ. А също и поради манипулиране на лихвения процент от Министерството на финансите и БНБ.


- Освобождаването на цените и премахването на субсидиите за някои основни стоки и услуги, както и ревалоризацията на дълготрайните материални активи (ДМА) ще дадат силен тласък на инфлацията. Ще растат цените и на нетъргуемите стоки и услуги.


- Не е напълно изчерпана остатъчната инфлация, свързана с подценяването на лева при фиксиране на неговия курс към германската марка. Цените на широк кръг стоки все още догонват международните цени.


- Монополистичните и полукриминални структури в бизнеса ще продължат да ограничават конкуренцията и да повишават спекулативно цените на определени местни и вносни стоки.


- Високите и силно диференцирани мита, експортните такси и другите ограничения за износа и вноса ще позволяват вътрешните цени да се покачват над световните. За това ще допринася и запазеният още дефицит на някои основни хранителни продукти (мляко и млечни произведения, месо и др.).


- След постигане на финансова стабилизация се засилва натискът за увеличаване на заплатите и пенсиите, за да се възстанови поне частично намалената им от инфлацията покупателна способност. Слабият ръст на факторната производителност поради забавената приватизация и ограничените инвестиции не може да неутрализира инфлационния ефект от увеличаващите се парични доходи.


- Значителният приток на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции увеличава паричното предлагане и задържа лихвения процент на ниско равнище, при което той не изпълнява ролята на ограничител на инфлацията. Законът забранява на БНБ да използва традиционните инструменти за стерилизиране на излишната парична маса.


- Увеличаването на размерите на някои данъци и такси, както и въведеното през 1996 г. допълнително мито от 4% имат проинфлационно действие.


- Продължава скритото повишаване на цените чрез влошаване или фалшифициране на качеството на стоките и услугите поради неразвитостта на конкуренцията, влиянието на икономиката в сянка и слабия контрол и санкции на държавните органи.


Проинфлационното действие на посочените фактори не може да се отрече.


За да не бъдат погрешни изводите а анализът едностранчив, е необходимо да се вземат предвид и други съществени обстоятелства:


Първото обстоятелство е, че в Закона за БНБ и в наредбите за неговото приложение са предвидени реални предпазни механизми срещу отклоненията от изискванията на ортодоксалния Валутен борд. Например - БНБ може да кредитира отделни банки, но само ако те са платежоспособни и е налице ликвиден риск за банковата система като цяло. Заемите на БНБ са до размера на депозита на банковото й управление. Те се отпускат срещу залог на злато, чуждестранна валута, първокласни ценни книжа на чуждестранни правителства и централни банки и ликвидни български ДЦК. Пазарната стойност на залога трябва да е най-малко 125% от сумата на заема първоначалният срок, на който е 30 дни с възможност за удължаване до 90 дни. Кредитите, които БНБ предоставя на правителството за покупка на СПТ, се връщат в момента на плащанията на погашенията и лихвите към МВФ. В случая БНБ изпълнява само ролята на агент на правителството при получаване и погасяване на заемите от МВФ.


Очевидно е, че при тези условия и ограничения кредитите на БНБ за търговските банки и правителството не могат да нарушат равновесието между паричното предлагане и търсене и да се проявят като проинфлационен фактор. Разбира се, при положение че бюджетният дефицит не превишава 2-3% от брутния вътрешен продукт.


Твърденията, че лихвеният процент е манипулиран от Министерството на финансите и БНБ и за това е неестествено нисък, са недоказани. Бързо постигнатата финансова стабилизация обуславя рязко намаление на разходите на бюджета за обслужване на държавния дълг. Същевременно данъчните приходи и постъпленията от приватизацията се увеличиха. В някои периоди дори се стигна до отрицателни нетни емисии на държавни ценни книжа (ДЦК). И причината е, че липсваха предпоставки за пренасочване на увеличаващите се банкови ресурси към реалния сектор. Не манипулациите, а значителното превишение на търсенето на ДЦК над предлагането задържаха основния лихвен процент (ОЛП) на неестествено ниско равнище. Изборът на друга база за определянето му не би повдигнал неговото равнище с повече от 1-2 пункта. Несъвместими с Валутния борд са предложенията за изкуствено повишаване на основния лихвен процент чрез увеличаване на емисиите на държавни ценни книжа и използване на постъпленията от тях за изкупуване на външен дълг. Тези предложения не отчитат и интересите на фиска.


Равнището и динамиката на лихвения процент ще се нормализират в процеса на приватизацията на държавните фирми и банки, консолидирането на частните банки и рационализирането на дейността им под натиска на конкуренцията на солидни чуждестранни финансови институции, установили се на българския пазар. Ако тези процеси се забавят и се запази силно отрицателният лихвен процент по депозитите, както и големият (до пет пъти) лихвен диференциал, ще възникнат сътресения и дестабилизация на финансовите пазари. Инфлацията ще се засили.


Второто обстоятелство, което трябва да се отчете, е, че очакваното през 1998 г. увеличение на контролираните и субсидираните досега цени (на електроенергията и въглищата с 40%, на топлоенергията с 50% и пр.), претеглено с относителните им тегла, ще предизвика покачване на общия индекс на потребителските цени с 4.65 процента. (Изчисленията са на Агенцията за икономически анализи и прогнози.)


Ревалоризацията на дълготрайните материални активи ще повиши общия индекс на цените с още 1.5-2 процента. С няколко процента вероятно ще нараснат и цените на нетъргуемите стоки. Изследванията показват, че цените на основните хранителни стоки - мляко и млечни продукти, месо, олио, картофи, яйца и др. вече са достигнали равнището на тези в Германия. Подобно е положението и с цените на повечето промишлени стоки. Следователно, може да се очаква, че те няма повече да се увеличават, а някои ще спадат. Общият индекс на потребителските цени през 1998 г. не би следвало да се повиши с повече от 13-15 процента. Отчитайки ръста на цените за януари и февруари - 3.8%, месечната инфлация до края на годината се предполага да бъде под 1 процент.


Третото обстоятелство с антиинфлационен ефект е свързано с резултата от мерките за ограничаване на монополистичните, силови и криминални структури в бизнеса. Част от тези мерки са предстоящите за гласуване в близко време от парламента закони за защита на конкуренцията, за защита на потребителите, за реорганизация на държавния апарат и др. Към тях се отнася и изпълнението на програмите и поетите задължения към Световната търговска организация, Европейския съюз, ЦЕФТА, МВФ и др. за намаляване на митата и нетарифните ограничения, за по-нататъшно либерализиране на стоковия, финансовия и трудовия пазар, както и на валутния режим.


Трайната стабилизация и либерализацията на икономиката ще привлекат на българския пазар по-голям брой чуждестранни компании и търговски вериги. С доброто качество на стоките и услугите и с ценовата си политика те ще принуждават българските търговци и производители да снижават своите цени.


Заплахите, че при отваряне на вътрешния пазар за външната конкуренция ще бъдат унищожени българските производители на селскостопански и други стоки, са чиста спекулация на заинтересованите от запазване на монополизма и дефицита икономически групи, политици и чиновници. Разходите за производството на българските стоки не могат по принцип да бъдат по-високи, отколкото в Германия например, след като заплатите у нас са 10-15 пъти по-ниски от германските, а суровините и материалите се доставят на международни цени. Фиксираният при въвеждането на Валутния борд равновесен курс на лева към германската марка елиминира на национално равнище съществуващите различия в производителността, разходите, качеството и цените на стоките в България и в Германия и заедно с митническата тарифа осигурява първоначално конкурентоспособността на българските производители. Тази конкурентоспособност по-нататък се запазва по силата на автоматично действащия механизъм на Валутния борд, който не позволява на стопанските субекти и държавата да увеличават разходите, в т.ч. за заплати над размера на увеличението на приходите. Той може да бъде блокиран само ако държавата допусне увеличение на бюджетния дефицит над критичното равнище или се опитва отново да субсидира някои отрасли и фирми за сметка на засиленото данъчно облагане.


Субсидирането може да бъде маскирано чрез диференцираната митническа защита или преференциалното данъчно облагане на отделни отрасли и фирми. Това настоятелно искат заинтересовани икономически групи, политици и дори някои сегашни министри. Учени и специалисти им помагат, вероятно небезкористно, като обосновават подобна политика със защитата на националните производители и предотвратяването на опасността от колонизиране на България. Неизбежната инфлация и финансовата дестабилизация при провеждане на такава политика не ги смущават.


Предпоставките за запазване и засилване на конкурентоспособността на националното производство са налице при Валутния борд и финансовата стабилизация: те са свързани с огромния прилив на капитали в процеса на приватизацията и с увеличаването на инвестициите в реалния сектор, носещи бърз и много висок ефект при завареното крайно ниско технологично равнище и производителност. Постоянното и значително нарастване на факторната производителност е единствено възможната база за увеличаване на заплатите, печалбите и бюджетните приходи без инфлация и дестабилизация.


Нарастването на факторната производителност предполага и преструктуриране на производството под натиска на свободната конкуренция, но не и според субективно наложени приоритети.


Четвъртото обстоятелство се отнася до обективните възможности за неутрализиране на инфлационните импулси, породени от значителните разходи за издръжка на уволнените работници при фалита и закриването на безсперспективните предприятия, а също от основателните искания за увеличаване на социалните помощи, пенсиите и на заплатите в бюджетната сфера.


Най-големи възможности за заангажиране на безработните се откриват с неизбежното (при финансовата стабилизация, приватизацията и притока на чуждестранни инвестиции) оживление на производството. Най-често то е свързано с изпълнението на големи инфраструктурни проекти (обикновено с външно участие и финансиране) в енергетиката, телекомуникациите, жп транспорта, автомагистралите, пристанищата и пр. Много по-пълно и с по-висок ефект, отколкото досега, при новите условия могат да се използват целевите кредити и помощи от международни финансови институции за откриване на нови работни места, създаване на алтернативна заетост и подпомагане на семействата с най-ниски доходи.


Наложителното увеличаване на пенсиите и заплатите в бюджетните организации е възможно без ново форсиране на инфлацията и без увеличаване на данъчната тежест само при бързо извършване на радикалните реформи в пенсионното осигуряване, здравеопазването, образователната система и държавната администрация. Едно от важните условия за успеха на тези реформи е осигуряването на необходимия първоначален капитал на отделените от бюджета здравноосигурителни, пенсионни и други социални фондове. Най-безболезнено това може да стане чрез предоставяне на приватизационни бонове на тези фондове, вместо да се прави нова безсмислена и вредна масова приватизация. Естествено ще се използват и предлаганите от външни финансови институции целеви кредити и помощи.


Петото обстоятелство е свързано с възможностите за елиминиране на проинфлационния ефект от високото данъчно облагане


Правителството отново потвърди своето намерение още към средата на тази година, след отчитане на резултатите от изпълнението на бюджета, да пристъпи към втория етап на данъчната реформа. Най-значително въздействие за засилване на стопанската активност и за спадане на инфлацията до няколко процента годишно би имало намалението на ставката на ДДС от 22 на 20 или 18%, снижаването на патентните данъци, на данъците и таксите върху имуществата и транзакциите, на митата и др. Анализите и изчисленията биха доказали, че загубите за бюджета от намалението на данъчните размери ще бъдат изцяло компенсирани от по-бързото увеличение на производството, продажбите, доходите и масата на бюджетните приходи. Същевременно ще се ограничи сенчестата икономика и отбягването на данъците, особено при засилените многократно санкции за данъчна измама и подобрената работа на данъчната и митническата администрация, прилагаща съвременни средства за отчитане и контрол.


Шестото обстоятелство с антиинфлационен ефект е дефлацията в световен мащаб, предизвикана от финансовата криза в Източна Азия и от други фактори. Този ефект на дефлацията може да се прояви в България единствено при последователната и своевременна либерализация на цялата икономика.


Общи изводи


Добросъвестните специалисти едва ли ще отрекат основателността на разгледаните тук противоинфлационни обстоятелства и фактори. Възраженията по същество могат да се мотивират или с предполаганата неспособност на управляващите да извършат успешно изключително сложните и трудни реформи, или с това, че реформите ще дадат своя ефект по-късно във времето, когато натрупващите се противоречия и инфлационен потенциал вече ще са избухнали.


Осъзнаването на досегашния негативен опит на България и на собствените фундаментални интереси на управляващите, а също неотменимите изисквания на международните финансови институции и на страните, с които ние се интегрираме, са сериозна гаранция, че структурните реформи ще бъдат в скоро време завършени, въпреки пречките и съпротивата, в т.ч. и от държавната администрация.


От друга страна, не следва да се забравя, че негативният и позитивният ефект на противоположно действащите фактори в икономиката се проявяват във времето и се натрупват постепенно. Паричната система на Валутния борд създава рамката, обективните предпоставки за саморегулиране на икономическата система във времето, т.е. за неутрализиране на отрицателните фактори и процеси от положителните на всеки етап от развитието. Взривовете са невъзможни, докато тази парична система реално съществува и действа.


Това се осъзнава поне интуитивно от убедените и заинтересовани противници на стабилизацията. Ето защо те полагат изключителни усилия и хвърлят вероятно значителни средства да разрушат или поне да изменят, деформират и обезсилят системата на Валутен борд. Светът, в който живеем, налага неблагоприятстващи за постигане на техните цели условия и изисквания. Но не изключва възможността за деформации и затруднения. Особено ако управляващите недооценят и не осъзнаят напълно своята историческа отговорност при прехода към друга икономическа система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във