Банкеръ Weekly

Общество и политика

Индустриална политика

Александър Божков, Център за икономическо развитие

Преди изобщо да се говори за индустриалната политика на България в контекста на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, добре е да се знае един важен факт:


Задължителното европейско законодателство в областта на индустриалната политика се състои само в разпоредбата на чл. 130 от Договора за Европейския съюз, който провъзгласява осигуряване на условия за производство на конкурентоспособна промишлена продукция. В този смисъл е и Решението на Съвета на Европа от 1996 г. (Council Decision 96/413/ЕС), което съдържа Програма на действията за повишаване конкурентоспособността на европейската индустрия.


Историята на Европейския съюз започва със споразумението за въглищата и стоманата. Най-сериозните спорове и конфликти, както и най-важните интеграционни процеси в Обединена Европа винаги са били в промишлената сфера. Затова изглежда доста странно за неподготвения читател, че

в индустрията общо европейско законодателство няма

Обяснението се крие в процесите на непрекъснатата либерализация и интеграция на европейската икономика, на почти тоталната приватизация в индустриалния сектор и на жестоката конкуренция с производителите от САЩ и Азия. Успехите на европейските индустриални производители се дължат именно на освобождаването от опеката на държавната администрация и на недопускането на конюнктурни политически въздействия върху пазарното развитие. Нека си спомним какви бурни реакция в цяла Европа предизвика решението на канцлера Шрьодер да даде държавна финансова подкрепа на строителния гигант Филип Холцман преди няколко месеца, за да спаси фирмата от фалит и да запази хиляди работни места. По този повод eвропейските партньори на Германия възнамеряваха да преосмислят цялостното си отношение към социалдемократическото правителство в Берлин.


Затова и основният въпрос, който българската държава трябва да реши, за да отговори на европейските изисквания и практика, е не да създаде законова рамка на индустриалната си политика, а

да премахне всички ограничения и административни влияния

върху пазарните принципи на развитието на промишлеността.


Като следваше именно тези принципи, българското правителство изготви Стратегия за развитие на индустрията, неразделна част от Националния план за икономическо развитие за периода 2000-2006 година.


Основен приоритет на стратегията е

повишаването на конкурентоспособността

чрез установяване на жизнеспособни промишлени предприятия.


В края на май 2000 г. беше изготвен актуализираният вариант на Националния план за икономическо развитие. В него се предлага анализ на силните и слабите страни на сектора индустрия. На база на подготвяните секторни анализи и въз основа на данни, предоставяни от Националния статистически институт, трябва да се разработи задълбочена политика за всеки отделен сектор, която да е съобразена както с основните принципи на европейските секторни политики, така и с конкретните особености на българската промишленост.


И може би най-спорният въпрос в случая е: Трябва ли държавните институции да разработват секторни политики в индустрията? Вероятно дори по-точният въпрос е не трябва ли?, а могат ли?. Способна ли е администрацията на една държава, която извършва уникален преход от планово към пазарно стопанство, да набележи приоритетните сектори, да подпомогне развитието им, при това без да нарушава пазарните принципи, т.е. без да ги субсидира и без да ги освобождава от данъци.


Типичен проблем, който се очертава у нас в тази материя, е

преструктурирането на стоманодобивната промишленост

във връзка с предоставените държавни помощи.


За да се оправдаят предоставените вече държавни помощи от 1997 г. до момента, е необходимо да се изготвят индивидуални планове за жизнеспособност на предприятията. В тези планове трябва да се докаже, че всяко отделно предприятие изпълнява критериите за жизнеспособност на европейското законодателство. Освен това те трябва да предвиждат редукция на производствените капацитети, съобразена с интензитета на предоставяните държавни помощи.


Изготвянето на тези планове се оказа доста трудно предвид неотдавнашната приватизация на стоманодобивните предприятия. В приватизационните договори на Промет АД и Кремиковци АД не бяха предвидени клаузи, които да задължават новите собственици да встъпят в изпълнението на ангажиментите на правителството по ЕСА.


В тази връзка Министерството на промишлеността, а сега и Министерството на икономиката настояха пред Агенцията за приватизация да се подпишат допълнителни споразумения към горните договори, които да съдържат разпоредби, задължаващи новите собственици да съдействат на държавната администрация при изпълнението на съответните ангажименти по Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА).


Поради тази причина, както и поради факта, че всички данни от индивидуалните планове за жизнеспособност ще бъдат на разположение на конкурентните предприятия от ЕВРОФЕР (европейско сдружение по стоманата), подготвените от двете ни предприятия планове трябва да бъдат разгледани и оценени много внимателно и задълбочено. За тази уникална задача е абсолютно необходимо привличането на специализирани консултанти от Европа.


В конкретния случай би трябвало да се има предвид още и това, че понятието

държавни помощи

според дефиницията на ЕС е доста по-общо от това, което се приема у нас. Този въпрос лежи на плещите на работната група по главата Политика на конкуренцията. Работещите по тематиката за държавните помощи трябва непременно да предприемат необходимите действия за легализиране на европейското определение за държавни помощи и това определение да бъде напълно ясно и точно спазвано при всички действия и на Агенцията за приватизация при сключване на приватизационните договори, и на Министерството на финансите при отписването на стари дългове, както и на всички други заинтересовани институции.

Какви конкретни действия са необходими

за да се улесни достъпът на българската промишлена продукция до пазарите на ЕС?


Преди всичко е необходимо да приключи по най-бързия начин процесът на преструктуриране, т.е. да завърши приватизацията и на базата на пазарните отношения между частните и корпоративните икономически субекти да се създаде конкурентоспособна индустрия.


Да се развият жизнеспособни промишлени предприятия, които работят в условията на пазарните принципи на прозрачност и равнопоставеност, което изисква опростяване, ускоряване и прозрачност на законовите и административните процедури за ликвидация и несъстоятелност за предприятията, които не са способни да оцелеят в конкурентна среда.


Държавата и общините, заедно с националните, регионалните и браншовите организации на работодателите да използват максимално възможностите за обучение, предоставяне на информация, създаване на международни връзки и представяне на българската индустрия в чужбина, като в максимална степен се използват международни, европейски и двустранни програми, ориентирани към бизнеса.


Непрекъснато да се опростяват и обективизират взаимоотношенията на държавната и общинската администрация с производителите и търговците, като рязко се ограничи броят на разрешителните и лицензионните режими, да се опростят данъчните процедури и цялата публична администрация да се преориентира към подпомагане на българските производители, а не към ограничаване на свободната им инициатива.


Строго да се спазват европейските принципи и правила за отпускане на държавни помощи; успоредно с това да се създадат работещи структури, които да следят за прилагането на европейските изисквания по отношение качеството на произвежданите стоки, защитата на потребителя и неговото здраве и другите елементи на европейското право, създаващи условията на единен пазар.


Такава последователна и гъвкава индустриална политика ще създаде възможности да се ускори процесът на икономическо развитие.


Особено внимание тук трябва да се обърне на

подобряването на инвестиционния климат

и привличането на чуждестранни инвестиции. Става въпрос не само за инфраструктурните инвестиционни проекти, чиято реализация неминуемо създава условия за развитие и модернизация на индустрията, но и за отношението на българската администрация и българските предприемачи към чуждестранните инвеститори, за създаването на прости и ясни правила и практики за влизането на значителни капитали в България.


Насърчаването на приложните изследвания и внедряването на нови технологии е приоритетна област, която изисква развиването на мерки, свързани с инициативите за създаване на нови продукти и насърчаване на развитието на високите технологии, както и участието на българската промишленост в Пета и Шеста рамкови програми за изследвания, технологично развитие и демонстрации на Европейската общност.


Насърчаването на пазарното поведение на малките и средните предприятия е тясно свързано с изграждането на центрове за насърчаване на предприемачеството, бизнесинкубатори в районите с индустриален упадък. Засега действията са насочени в Северозападен и Южен централен район за планиране. Успешното стартиране на такива програми в двата района ще позволи мултиплицирането на опита в цялата страна.


Отсъствието на специално промишлено законодателство освобождава правителството и парламента от по-лесното - да се гласуват няколко специфични закона и с това да се приеме, че българската индустрия е вече готова за влизането ни в ЕС. Това, което ни предстои до приемането на България в клуба на богатите и уредени европейски държави, е да намерим в широк и напълно свободен дебат отговорите на следните въпроси:


Как да се повиши конкурентоспособността на българската индустрия?


Как да приложим по-бързо и по-успешно у нас специфичните политики на европейските страни в индустриалната област?


Кои са преимуществата на българските производители към момента и какви предизвикателства и проблеми стоят пред тях в този контекст?


Каква е новата роля на индустриалните асоциации в процеса на разширяване, т.е. каква е отговорността на бизнеса?


Дебатирайки и отговаряйки на тези въпроси, българската индустрия, цялото българско общество ще намери верния път към достигането на европейските цели на България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във