Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНДИЯ И ПАКИСТАН ИЗПРАВИХА СВЕТА ПРЕД ЯДРЕНА КРИЗА

Изминалата 2001 г. бе забележителна с много неща. Тя беше страшна с атентатите на 11 септември и пълна с реални надежди за нови отношения, които да накарат големите в световната политика да дават големи отговори. Стратегическата стабилност през ХХI век е един голям въпрос, който още в първата половина на 2002 г. трябва да започне да получава отговори. Развитието на събитията от Балканите през Близкия изток до Афганистан засега не удовлетворява. Скромното начало на 2002-ра направи отново актуално твърдението, че нов международен ред със стари конфликти не се прави. Военният аспект на афганистанския проблем се оказа успешен за международната коалиция и почти удави мисълта на аналитиците, които неспокойно гледат в бъдещето на тази страна и към зависимото от нея състояние на отношенията в Югоизточна Азия. В началото на годината световната политика обаче бе принудена да премести погледа си встрани от Афганистан, към Кашмир - най-опасното място на светаДумата, която се произнася около този конфликт, отново е тероризъм. Това е скромно потвърждение на факта, че новите конфликти са добре възпроизведената история на грешките от втората половина на ХХ век. Формулата война срещу тероризма не се оказва универсална рецепта. През лятото на миналата година една пакистано-индийска среща на върха се провали. Това не учуди никого и всички приеха за нормално състоянието на нещата, което тогава бе описано по следния начин: Те счупиха леда и замръзнаха. Още тогава беше ясно, че точката на замръзване е много опасна. Прогнозата, че триото Джордж Буш, Владимир Путин и Цзян Цзъмин не може да си позволи безкрайна игра на нерви със стратегическата стабилност, само след месеци получи потвърждение. Конфликтът между Индия и Пакистан за момент получи отсрочка заради Афганистан. Нещата коренно се промениха, след като мюсюлмански терористи с бази в Пакистан извършиха на 13 декември атентат срещу индийския парламент и успяха да накарат двете атомни сили да насочат ракетите си една срещу друга. Очевидно е, че след Афганистан голямото дипломатическо предизвикателство е кашмирският конфликт. Особено за Съединените щати. Държавният секретар Колин Пауъл бе принуден да прекрати коледната си почивка и четири пъти с голямо безпокойство да вдигне телефонната слушалка. Два пъти до Делхи и два пъти до Исламабад. Какво точно е казал Пауъл на пакистанския президент Мушараф и на индийския външен министър Джасвант Сингх, е неизвестно. Протоколните съобщения казват само, че е призовал за сдържаност и е настоял да се намали напрежението по границата, а войските да се изтеглят. Фактът обаче е очевиден. Вашингтон е принуден да стане посредник. При това с изчислени до микрон дипломатически ходове и средства за натиск. Предизвикателствата за американската дипломация са прекалено големи. Те засягат не само охлаждането на емоциите между Индия и Пакистан, но и налагат внимателно ангажиране на другите големи играчи с интереси в региона - Русия и Китай. Постигнатите военни успехи в Афганистан и на международната дипломатическа сцена са поставени на картаПри военен конфликт Пакистан ще бъде принуден да изтегли хиляди войници от западната си граница с Афганистан. Те са необходими за операцията по разбиването на остатъците от мрежата на Осама бин Ладен. САЩ трябва да запазят лицето на пакистанския президент Первез Мушараф като гарант за твърдо действие срещу ислямските фундаменталисти и едновременно да дадат необходимата доза успокоително на Индия. Държавният секретар Колин Пауъл бързо включи в списъка с терористични организации двете движения, обвинени от Индия за нападението срещу парламента в Делхи. Групировките Джаиш-и-Таиба и Лашкар-и-Таиба имат бази в Пакистан и се борят за откъсването на индийската част от Кашмир. Пакистанският лидер Мушараф очевидно е възприел бързо и арестува една дузина антииндийски екстремисти. Но пакистанският лидер е подложен на голям вътрешен натиск. С това се обяснява и официалната декларация на пакистанското външно министерство, в която се заявява, че Исламабад няма да се откаже от подкрепата си за мюсюлманските бунтовници в индийската част на Кашмир. Основните пакистански религиозни партии вече обвиниха президента в действия, насочени срещу религиозните институции. На подобен натиск са подложени и индийските лидери, които водят по-премерена политика. Въпреки дрънкането на оръжие все пак тези дни дадоха повод за минимален оптимизъмОператор на непалската телевизия успя да заснеме външните министри на Индия и Пакистан да се ръкуват и да разменят по няколко думи по време на срещата на Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (СААРК) в столицата на Непал Катманду. При това били усмихнати. В подобна ситуация, когато всичко е на ръба на катастрофата, такива детайли са особено важни. Те показват как в подобна криза трябва да се използва всеки шанс. Всъщност той е циничен и се състои в това чрез изход от горещата фаза на конфликта да се даде възможност на управляващите и в двете държави да си уредят вътрешните проблеми. Това ще е много трудно, особено в Пакистан. Там армията винаги е имала пръст в играта с фундаменталистите. Тази игра е описана така: Талибаните в Афганистан гарантираха стратегически тил срещу противника Индия, вътре в страната религиозните фундаменталисти държат в шах опозицията, а в Кашмир доставят легитимацията на военната каста. Мушараф се нуждае от време и международна подкрепа. Пакистан, въвлечен в гражданска война, е сценарий, също толкова ужасен, колкото е войната с Индия. Кошмарна е представата, че атомният арсенал на Пакистан може да попадне в ръцете на ислямски фундаменталисти. Логично е да се предположи, че твърдостта, с която Мушараф заряза талибаните, де факто подхрани почвата на поредната криза с Индия. Но Кашмир е част от идентичността на пакистанците и затова смислената игра на дипломация изисква международната общност да стовари отговорността за кризата по равно между Индия и Пакистан. Индийските ястреби също трябва да осъзнаят, че нямат интерес от война. Ако тя е атомна, ще е по логиката който удари пръв, ще умре втори. Ако е конвенционална и даже завърши с победа, едва ли някой би си представил най-мирното съжителство между религиозните общности. Освен това в сметката влиза и леденото общуване с Китай, което може да се изроди в открита враждебност. И не на последно място - инвеститорите стават непостижим блян за индийската икономика. Най-накрая един поход срещу Пакистан може да срине антитерористичната коалиция.Развитието на кашмирския конфликт засяга дългосрочната стратегия в Югоизточна АзияПри бившия американски президент Бил Клинтън Съединените щати търсиха сближаване с Индия заради сериозни геополитически и икономически причини. Индия е не само интересен и огромен пазар, но и естествената противотежест на другия голям в региона - Китай. Сегашният президент Джордж Буш има същите основания, но заради войната с тероризма е принуден да иска близост и с Пакистан. Положението е повече от драматично заради факта, че и двете страни притежават атомно оръжие. Ако Индия и Пакистан стигнат до четвърти военен сблъсък, този път, за разлика от 1947 г., 1965 г. и 1971 г., той ще е между две ядрени сили. Това е всичко друго, но не и в интерес на Америка, Русия, Китай и Европа. Вероятно с този багаж британският премиер Тони Блеър ще се опита да посредничи между Делхи и Исламабад. Всъщност има една проста истина, която Блеър ще трябва да изрече: конфликтът в Кашмир още не е дорасъл за окончателно решение, а само за временни мерки, които да поддържат стабилността в най-опасното място на света. Остават обаче въпросите кога изобщо един подобен конфликт ще узрее за решение и не предполага ли голямото чакане поредното програмиране на поредната война...Хроника1947 г. - Индия получава независимост, след като 200 години е била колония на Великобритания. Населените с мюсюлмани области в източната и западната част се отделят в отделна държава Пакистан.1948 г. - Индия и Пакистан водят първата война за района на Кашмир.1965 г. - Втора война между Индия и Пакистан за Кашмир.1971 г. - Индия се намесва в гражданската война в Пакистан. В резултат Източен Пакистан се отделя в независима държава Бангладеш.1974 г. - Индия провежда първия си ядрен опит.1990 г. - Индия и Пакистан отново са на ръба на войната заради Кашмир. 1998 г. - След 24 години Индия отново прави опити с атомно оръжие. Пакистан реагира с тест на собствено атомно оръжие.2000 г. - Индия се задължава да не провежда ядрени опити.Юли 2001 г. - Индийско-пакистанска среща на върха, която не води до решение на кашмирския конфликт.Септември 2001 г. - Американският президент Джордж Буш вдига санкциите срещу Индия и Пакистан, които бяха наложени след ядрените опити на двете страни през 1998 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във