Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНАТЪТ НА ПРЕДРАЗСЪДАЦИТЕ

В тези тежки зимни дни, ако някой реши публично да каже нещо похвално, веднага ще бъде обвинен в проправителствена пропаганда. Позитивизмът се тълкува като предателство спрямо народа. Не бива да се мисли по-различно от общата маса. Само дето до днес никой не е оспорил закономерността, според която - когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.За пореден път Симеон Сакскобургготски изрази тревогата си от негативизма, който среща навсякъде в България, този път пред своя стипендиант в Чикаго Димитър Антов. И искрено си пожелава поне младите да забравят черногледството. Ала корективите на властта продължават да поддържат спектъра и дори подсилват боята. Политологът Иван Кръстев дори на именния си ден се прояви като песимист: Живеем в общество, което не знае какъв тип гражданин иска да създаде и което няма модел за успех. Противодействието, което усеща правителството вече месеци наред, е нормално и закономерно. Когато големият параход ускорява хода си, противодействието на вълните е най-жестоко. Какъв е смисълът да ни се повтаря, че целта е да се формира типът на предприемчивия, умерено политизиран гражданин, и че моделът за успех на България е интерпартийното, коалиционното управление с делегиране на пълномощия и мобилизиране на всички ресурси на предприятието България. Сега просто сме в началото на противодействието. В началото на ината на предразсъдъците.Лесно и просташко е да доставиш удоволствие на тълпата, не е много трудно и да я учудиш, но да й бъдеш полезен и да я обогатиш е работа, изпълнена с трудности и гъмжаща от опасности. Това е изречено преди три века от английския интелектуалец Чарлз Колтън, но колко ли актуално му звучи на премиера Сакскобургготски. За съжаление ние, българите, проявяваме типичното за психологическите тълпи черногледство и нетърпимост към различните. Фолклорни мотиви и негативи колкото искаме. Особено негативно се отнасяме към по-умните, към начетените - трудно ги понасяме. Като Вуте, който се възмутил от промяната у висшистката Пена. Тъй като тя вече била дипломиран филолог, на предложението за женитба отвърнала: Може, ама при неколко условия. Първо, да ме обичаш, както Ромео обичал Жулиета. Второ, да ме любиш, както Казанова любил любовниците си. И трето, да ме ревнуваш, както Отело ревнувал Дездемона. Вуте раздразнено казал: Я, че те заапим за г..о, оти съм чел само Баскервилското куче. Аналогична е и нетърпимостта между млади и стари. Към по-младите, особено ако с нещо комплексират възрастните, наблюдаваме традиционното беловласо негодувание: Пораснаше пилце, пое..ше квачку.Тълпата мрази и се страхува до смърт от онова, което тя не е. И го обсипва с негативни определения. Разбира се, че Симеон Сакскобургготски не е като нас - нито по кръв, нито по съдба. Затова от застрашените политици чуваме само черноцветни внушения. Още през 1994 г. президентът Желю Желев го нарече амбулантен търговец. А днес убедено ни втълпяват, че е комарджия, и дори бодро ще ни поведат в столичния ресторант Българи, където доскоро уж утолявал хазартните си страсти. Ехидно ни се обяснява, че не може да не е алкохолик, след като има разширени капиляри и торбички под очите. Ще чуем или че е разорен бизнесмен, който идва във властта, за да спаси поне имиджа за децата си, или че е конспиративно острие на геополитически амбиции. Внушава ни се, че е символ на управленска немощ, на сринат рейтинг, какъвто, според чувствителния бинокъл на Екатерина Михайлова, не е наблюдаван в най-новата история на цяла Източна Европа. Само макроикономическият анализ на банка Джей Пи Морган, а и агенция Медиана да не бяха регистрирали точно обратното. В скоро време може да получим и резултати от допитване до звездите, каквото астрологът Емил Лещански проведе още през април миналата година, но вероятно от конюнктурни съображения не публикува продължението за съдбата на Симеон след 17 юни. То би трябвало да предизвести премиерския крах.Самият Симеон сякаш започна да проумява настроенията на българите. През ноември в Ню Йорк му се наложи да признае, че нормалното им движение е по синусоида - с големи пикове и падове. Така е, защото и историята ни е назъбена като трион - с върхове и ями. Все нещо градим или рушим, все побеждаваме или пропадаме. И както казва художникът Сули Сеферов, пак ходим със стиснати юмруци в джобовете. И няма нищо по-трагично от държава с непрекъснато вдигнати юмруци. Перманентно борещата се държава е обречена на скиталчество и лош живот. Добре живеят произвеждащите държави. А ние десетилетия сме ударници преди всичко по лозунги и заклинания. Сеем черногледство и все стягаме куфарите на някого с благи думи на ум. А през януари 1997 г. успяхме да покажем юмрук и на открито.Публичната ярост и уличните демонстрации са прояви на патология, обясни японският политолог Фукуяма. Да, но патология на политическата система. Юмруците, липсата на доверие, нетърпението, култивирано от редуващи се революции и контрареволюции, са все регалиите на негово страдалчество българина негативист. А негативизмът, пояснява Елиас Канети в Маси и власт, е присъщ на човек, който дълго време е обременяван със заповеди. Този човек е като жертва на рояк от оси и пчели, в която всяко жило стои трайно забито. Негативизмът ни избива в агресия, независимо дали е от недоволство, или от радост. Но винаги - когато сме в тълпа. Трагедията пред Индиго по нищо не се различава от ситуацията пред Дома на техниката на 8 април, когато се учреди НДСВ. Тогава се разминахме с няколко полуприпаднали жени и едно счупено стъкло само защото напиращите не бяха деца. За мнозина може да е изненадващо, но патологичните ефекти от над 50-годишната ни политическа педагогика отдавна бяха предвидени от испанския крал Хуан Карлос. През август 1993 г. в. Figaro го цитира: В страна с отслабнала икономика, изтощена от десетилетия комунизъм, никой, нито един цар не може да извърши велики дела за кратко време. Още повече че някои от представителите на историческите династии са прекарали целия си живот зад граница и не говорят правилно езика на своето отечество. Едва ли е очаквал обаче Симеон цялото недоволство, с което го обливаме. Не само срещу езика на премиера изля негодуванието си иначе мъдрата Вера Мутафчиева. Мълчанието му тя нарече височайш фасон. Но позитивно мислещите знаят, че мълчанието не означава отсъствие на глас. Ние нито виждаме, нито чуваме как става биенето на масло, а какъв продукт излиза! Проф. Мутафчиева се възмути и от надписа на великденци Срам ни е от Вас, като го прие за неблагодарност към правителството домакин. И тук позитивно мислещите ще напомнят, че адресатът на тениската бе единствен - депутатът от СДС Иван Димов, защитник на компенсаторните записи. Злорадстваме срещу обещанието на премиера за 800-те дни преди върха и се правим, че не сме чули, обяснението: Тези 800 дни - повтори Симеон пред испанското национално радио - са, за да започнем да пускаме нещата в ход, а не за да свършим всичко. И е напълно нормално от икономическа гледна точка, когато едно предприятие не върви добре, през първата година да се види какво не функционира, през втората да се оправи и, ако даде Бог, през третата акционерите да взимат дивиденти. Това са 800-те дни.От психологична гледна точканедоволството е етап от всяка интимна връзка. След медения месец идват взискателността, критиката, чувствителността, претенциите и протестите. Така се отрази на царя и българската политическа среда. През 1996 г., когато той още беше човек от другия свят, Надежда Михайлова сияеше: Бях очарована... Идването му вкара България в хрониките на международния печат, то бе знак за света, че надеждата за демокрация още е жива. Днес, когато Симеон стана от нашите, същата Надежда Михайлова заедно с осъзнатата и неосъзнатата опозиция предричат пролетта на всеобщото недоволство.Нещо повече. Сякаш умишлено недоволството се преекспонира. И то от инсталирани наблюдатели, т.е. хора без работа, които подгряват черногледството: Как може Симеон да се държи като цар на президентските избори? Как не го е срам да празнува Коледа в Мадрид, а на всичко отгоре отпътува в деня на национален траур? За публично назидание използваха номера с тениската, чрез която студент по педагогика мазохистично се засрами като учителка от двойката на ученика си. Преекспонира се и недоволството от министри, които, впрочем, може и умишлено да са по-пасивни, за да не изтощават с амбиции КПД-то на икономическия екип. Но ако продължаваме с агресивните настоявания за кадрови промени в кабинета, това ще ни напомни за добрата стара диктатура на пролетариата. Така, както на Втория конгрес на Коминтерна Ленин настоял от ръководните постове да се сваля всеки, който покаже политически опит. И както Сталин периодично освежавал властта с неопитни, несамостоятелни и манипулируеми екземпляри.Какво ще ни се случи, ако вземем да повярваме, че Симеон Сакскобургготски е действително различен от всички познати политици. Пардон, държавници. Класическата разлика беше в това, че политикът мисли за следващия избор, а държавникът - за следващото поколение И понеже си нямаме жив спомен за държавник, егоистично гледаме на царя като утопист, който не мисли за нас.А той не само че мисли, а и иска конкретни неща от нас - да работим и да вървим напред. Ама нали е чувствителен, българинът лесно се разсейва от новини и слухове: хвърля мотиката и хуква към телевизора. Затова най-уместно ще бъде Симеон да поиска от нас просто да търпим. Защото България винаги е знаела, че е по-добре прелъстена и изоставена, отколкото започната и недовършена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във