Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НЕИЗМЕНЕН РЕЙТИНГ


Тежко и горко на държава, чиито поданици имат повече
доверие в националната телевизия, отколкото в парламента и правителството
й, в съда и прокуратурата й, в Централната й банка и полицията.
Дори ако държавата има телевизия като слънце. А нашата
БНТ е в хронична криза и при подходящ случай нейни собствени служители
не й спестяват публични подмятания за стара кокетка, хетера на
властта, разграден двор и т.н.. И тази институция се оказва по-достоверна
за българина от (почти) всички фактори на държавността? Слава
Богу, с две изключения: все пак президентската институция и армията
са по-авторитетни за българина - според проучване на МВМD от края
на ноември.


Градацията на авторитетите за българина напоследък
рядко поднася изненади. Случвало се е войската да бъде изместена
от втората позиция, но за кратко - по това време миналата година
втора по доверие институция за българина бе ДСК, катапултирана
високо в общественото доверие от фалитите на изгодни
банки. Впоследствие армията се върна като неизменния втори,
но стабилната уважителност към нея сякаш се дължи по-скоро на
бивша слава. Малко останаха безспорните факти в родната история
- и станаха по-ценени. Възкресена бе родолюбивата гордост, че
българският войник не е губил битка. (Само войните - но тях ги
губят политиците).


От години вече неизменно Президентството води класациите
на държавните институции, а президентът - на държавните мъже.
Обяснимо - на Дондуков 2 не се решават доходите, не
се изпълнява програма. Българинът отдавна беше петимен неговият
президент да изглежда представително, да се облича стилно, да
се държи добре, да общува без дистанция и с по-именити държавници,
и с баби по нашенските села. В рекордния и досега рейтинг на Петър
Стоянов са регистрирани и отливи, но в началото те се дължаха
на разочарование не от личността на президента, а от реалните
му правомощия. Постепенно гражданството разбра, че откъм Дондуков
2 може да чака някаква справедливост и последователност. Освен
Демократическата партия, която бе инициатор - всички от управляващото
мнозинство смениха възгледа си за ползата от лустрация чак на
10-а година от промените. Но публичен скандал стана едва когато
държавният глава смени позицията си. Гражданството се подразни,
че това стана под натиск - защото се умори от прекалено пластични,
обтекаеми властници.


Като наближи Нова година - тиражирането на номинации,
класации, рейтинги добива характер почти на епидемия.


Ако някой реши да излъчи най-емоционален политик
- няма кой да измести Софиянски. За политик, който най-умело си
придава угрижена физиономия - Александър Томов ще е без конкуренция.
Класация за най-ефектна министерша би украсила със своя приз дома
на Венцислав Върбанов. За опозиционен лидер, който не е на подходящото
място в подходящия момент - ако не спечели Георги Първанов, значи
журито не е било безпристрастно. По музикални и пластични данни
фаворит е Александър Божков.


Това шеговито размишление може да бъде продължено
с още имена. И попадналите в него надали ще се разсърдят. Би следвало
да усетят огорчение другите - които не попадат в обсега на номинациите
даже по някакъв изразителен белег.


А сериозните рейтинги, които регистрират чувствата
на управляваните към управляващите, едва ли ще поднесат изненади.
През декември българинът харесва същите политици, както през януари.
Допуснати грешки и причинени трудности през годината свалиха
за всеки по малко проценти от доверието, но редът остана същият.
И не се появи ново име - през 1998-а в българското политическо
съзвездие не пламна нова звезда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във