Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМА ПРЯКА ВРЪЗКА МЕЖДУ УПРАВЛЕНИЕТО НА БСП И СРИВА НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

Г-н Костов, според вашите анализи управлението на БСП има ли пряка връзка с фалита на финансовата и банковата система на държавата?


- Управлението на БСП има непосредствена връзка с фалита на финансовата и банковата система на държавата и това много ясно личи от отчета за изпълнението на бюджета на страната за 1996 г., който скоро ще бъде внесен за одобрение в Народното събрание. Там ще стане ясно колко недвусмислена и пряка е връзката между социалистическото управление и срива на финансовата система.


Управляващите имат ли изготвена схема, с която да предпазят банките от политически натиск за раздаване на кредити? Имате ли сигнали за такива действия?


- До този момент нямаме информация процесът на раздаване на несъбираеми кредити да продължава. Банкерите са много респектирани от всичко, което се случи, така че тази практика е прекратена. И аз искрено се надявам, че преустановяването й е окончателно.


Мислите ли, че е необходимо поне в няколко банки държавата да запази своето участие или пък, ако това е невъзможно, поне да се удължи срокът за продажбата до изчакването на по-изгоден момент?


- Аз категорично не съм привърженик на идеята, че държавата трябва да запази участие в някои от банките. Няма държава в Европа, която да го е направила. Нито в Германия, нито в Австрия, нито във Франция има държавни банки. Нали се стремим към Европейския съюз, за какво са ни държавни банки?


Аз вярвам в преценките на финансовия министър Муравей Радев и след като според него е нужно да искаме от МВФ удължаване на срока за приватизация на банките, значи това наистина е необходимо. Но банковата приватизация трябва да се осъществи, за да успеем да изградим хармонична финансова структура, която да съответства на банковите системи на държавите в Европа. Друг път, мисля, че няма. Това е единственият начин да станем част от Европейския съюз. Ако някой има противоположни разсъждения, той просто не желае да станем част от съвременна Европа.


Опозицията ви обвинява, че сте подготвили прекалено неамбициозен бюджет, заложили сте в него много ниски и лесноизпълними приходи, които в края на следващата година ще ви осигурят поводи за много хвалби, но няма да помогнат на икономиката на държавата. Какъв е вашият отговор на тези нападки?


- Ами, защо те не направиха такъв неамбициозен бюджет, който да изпълнят?


Да, бюджетът за 1998 г. ще бъде изпълнен, независимо че ще преживеем най-трудния момент. Никоя страна, в която се извършва ревалоризация, отлагана пет години, не си позволява да прави амбициозен бюджет. Това е задължителен управленски ход, който опозицията никога не може да ни разколебае да направим. В противен случай бихме извършили непростима грешка.


Не се ли опасявате, че външните ни задължения продължават да набъбват? Какво стана с идеята на Стефан Софиянски да искаме от официалните кредитори от Парижкия клуб редукция на дълга?


- Не ми се струва, че външният ни дълг е нараснал прекалено. Той се рефинансира. Измененията му зависят в голяма степен от курса на щатския долар и нямат отношение към управлението на дълга от правителството. Дългът е такъв, какъвто го завари нашето управление. България се нуждаеше от неговото разсрочване и го получи чрез споразуменията с МВФ, Световната банка и Г-24. Такава беше позицията на нашето правителство, това беше и причината да приемем налагането на Валутен борд. Така че с външния ни дълг всичко е нормално. Мисля, че е пълно безумие такава бедна и съсипана страна като нашата да не иска външно рефинансиране и да плаща дълга си в налични пари. Това веднага би ни върнало в положението от януари тази година.


Идеята да се иска от Парижкия клуб редукция на дълга е стара. Това е едни от механизмите за намаляване на валутните задължения на страната. Проблемът обаче е в това, че искането на България за редукция на дълга в Парижкия клуб веднага среща желание у няколко държави дълговете на отделни български банки, някои от тях дори фалирали, да се признаят за официален дълг на българското правителство. Това е твърде сложен и много комплексен проблем, който може да доведе до ново нарастване на дълга и затова в момента не си го поставяме в дневния ред. Сега има няколко наложителни въпроса, към чието решаване се стремим веднага. Важно за нас например беше да уредим окончателно въпроса със стоте милиона от Русия. Логиката, по която се движим в проблемите с външния дълг, се определя от възможността за вземане на бързо решение. Занимаваме се с въпросите, които могат да бъдат решени веднага. Проблемите, които са прекалено сложни и изискват по-комплексно и дълго решаване, засега ги оставяме за по-късен период, когато необходимостта от решаването на належащи проблеми ще е отпаднала.


Според мен най-добре ще бъде, ако не се налага да влизаме повече в Парижкия клуб. По този начин ще изключим възможността там да искат набъбване на външния ни дълг с около 400 млн. щ. долара. А освен това явяването ни като просители там веднага би се изтълкувало много лошо за състоянието на държавата.


Седмица преди да спечелите изборите, в интервю пред в.БАНКЕРЪ споделихте, че за разлика от Жан Виденов ще подходите към преговорите за газа с Русия просто като към търговска сделка. След изминалите месеци не се ли оказа, че сделката не е чак толкова проста?


- Сделката е толкова глобална и с такова решаващо значение за бъдещето на българската икономика, че не мога да я определя като проста работа. Необходимо е да се преговаря с всичките реални и ефективни аргументи, които присъстват във всяка една сделка. Но това е присъщо на самата икономическа логика и тук няма нищо различно и ненормално.


1997 г. беше богата на събития и много успешна за СДС. Кое събитие все пак може да бъде посочено като начало на преломната политическа 1997 година?


- За мен най-важното събитие през 1997 г. беше абдикирането на Социалистическата партия на 4 февруари - връщането на мандата на управление под натиска на народното недоволство. Това беше изключително събитие не само по моя преценка, но и според световното обществено мнение. Това беше преломът.


Какво най-много ви затрудни при сформирането на двата министерски екипа? Кои бяха критериите, според които едни политици се оказаха подходящи за служебния, а други - за дългосрочния кабинет?


- В процеса на сформирането на двата правителствени екипа участваха доста хора. Разбира се, за оформянето на служебния кабинет най-съществената роля изпълни президентът Петър Стоянов. Решенията за личностите, които трябваше да влязат във второто правителство, се взеха изцяло от ръководството на Обединените демократични сили. Днес мисля, че този екип беше успешно подбран. След седем месеца вече се вижда достатъчно ясно колко добре си върши работата. Няма значение дали една котка е черна или бяла, както казва Мао, важно е да лови мишки. А и служебният кабинет, и ние успяваме да уловим доста мишки. И все пак моите лични приоритети при подбора бяха преди всичко уменията на бъдещите министри да се справят с административната страна на управлението и още по-важно да могат да бъдат политически лица на кабинета. Всъщност сегашното правителство е съставено от доста политически лица. Има и много професионалисти и администратори, специалисти в съответната област. И всички те показват, че умеят много добре да си вършат работата. Дори самият факт, че за изминалите месеци никой от министрите не стана прицел на атаки за липса на професионализъм или определени качества, според мен е достатъчно красноречив за качеството на правителствения екип.


Кое според вас е най-важното от всичко, което успя да свърши управлението на СДС за изминалите месеци, и с какво вие лично се гордеете най-много от работата на кабинета?


- Мисля, че най-важното, без никакви колебания, е това, което се случи в Люксембург на 13-и декември - поканата за приобщаването ни към Европейския съюз, дошла само няколко месеца след преодоляването на пропастта. Това е едно малко чудо. Казвам го с огромна благодарност към всички, които го направиха възможно. Най-вече към министъра на външните работи на България Надежда Михайлова. Благодарен съм и на всички останали членове на кабинета, които свършиха толкова много работа.


Какво самочувствие имахте в Люксембург сред премиерите на богатите и развити европейски държави?


- Голямо. Самочувствието ми дойде от обстоятелството, че към България там всички се отнасяха с уважение. Имаше толкова много хора, които искаха да ни стиснат ръцете и да ни поздравят. Много достойни и сериозни политици като Тони Блеър, Хелмут Кол, Жак Ширак, Лионел Жуспен ни демонстрираха искрен интерес. Разбира се, това дава добро самочувствие. Направи ми впечатление, че не всички държави там се радваха на такова голямо внимание. В Европейския съюз също си имат любимци и в момента ние сме едни от най-харесваните.


Борбата с престъпността е един от най-ярките индикатори за успешно управление. Обществото вече е свръхчувствително към този проблем и е твърде нетърпеливо да усети реални резултати. Докъде стигна работата ви в тази посока?


- Най-фрапиращо в месеците на дълбоката криза беше, че въпреки огромната си мизерия хората отчитаха като проблем номер едно високото ниво на престъпността. Това показва, че те се чувстваха не само много бедни, но и абсолютно незащитени. Ясно е кога обществото ще престане да е свръхчувствително към проблема с престъпността. Всъщност хората започват да не възприемат като основен свой проблем високото ниво на престъпност. Социологическите анкети вече показват, че този проблем е едва трети в скалата от притеснения на българина. Обстоятелството, че престъпността се подреди след борбата да се свържат двата края и след грижата за работното място, показва, че нещата в това отношение постепенно се нормализират. Но все пак истински свръхчувствителността ще намалее едва когато унищожим престъпните мрежи и успеем да вкараме по-голямата част от престъпниците в затворите. Когато разбием техните организации и въведем истински ред.


БСП и ОНС не бива да се гордеят с това, че са успели да парират някои желания на мнозинството в комисията Антимафия, тъй като на практика всички те бяха подкрепени с решението на Народното събрание по повод доклада на комисията. Според мен това решение е израз на отговорна национална политическа позиция срещу престъпността.


Вашият кабинет е коалиционен, а за изминалите месеци стана ясно, че коалиционните ви партньори невинаги са във възторг от правителствените решения.


Правителството също не беше през цялото време във възторг от коалиционните си партньори. Например ние очаквахме ясна подкрепа с изказване по време на гласуването на бюджета. Вярвахме, че ще получим подкрепа с изказване и с присъствие в залата и при дискусията около доклада на комисията Антимафия. Но това си остава само липса на взаимен възторг.


Правителството е и на коалиционните ни партньори. И аз държа да кажа, че съм във възторг от работата на министрите от Народен съюз. Ето тук възторг наистина има.


Кои ще са първите важни стъпки на управляващите през Новата година?


- Най-важното е да направим законодателната програмата за дневния ред на страната. Това за мен е задача номер едно. Трябва да изготвим и концепцията за национална сигурност. На трето място е изпълнението на програмата. Вероятно до 31 юли Министерският съвет ще внесе в Народното събрание около 30 закона. Предложенията са много, а възможностите да влязат в парламента са малко. Налага се да се поберем в дядовата ръкавичка на Народното събрание, а това е много сложна работа. Това са най-важните задачи, които ни предстоят на мен и на моите колеги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във