Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМА ОПАСНОСТ ОТ КОРУПЦИЯ ПРИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата, пред в. БАНКЕРЪГ-н Димитров, има ли някакви неотложни проблеми и предизвикателства, с които трябва да се съобрази Сметната палата до влизането на България в Европейския съюз?- Няма общоевропейско право, което да се отнася конкретно за дейността на българската Сметна палата, нито директиви на ЕС или нормативни актове, които да изискват от нея да синхронизира дейността си с някакви стандарти. Ние сме член на ЕВРОСАЙ - организацията на европейските сметни палати, която е подразделение на световната организация ИНТОСАЙ. Има определен кръг стандарти, които са унифицирани, кодифицирани добри практики на сметните палати по света и се прилагат от всички върховни одитни институции - членки на тези организации. Българската СП е добре интегрирана в европейското семейство, тъй като от години ги прилага в практиката си. Ето защо въпросът дали тя е готова за ЕС не стои по същия начин, както пред другите институции. Нашият институционен и административен капацитет обаче не може да бъде равностоен на сметни палати с дългогодишна история. Имаме два туининг-проекта - т.е. споразумения за дълготрайно сътрудничество. Първият е с английската и с холандската сметна палата и вече е приключил. Вторият е с германската и испанската институция.По тази линия са ни предоставени средства за изграждане на модерна компютърна система за подобряване на качеството на одитите. Тук непрекъснато идват специалисти. Току-що колега от германската палата изнесе лекция по проблемите на одитиране на форми на публично-правно партньорство между държавата и частния бизнес при изграждането на магистрали, пристанища, летища и т.н. Постоянно сме в досег с такива добри практики и се надяваме този проект да приключи успешно. Мисля, че българската палата към момента на влизане в ЕС ще бъде напълно готова. Трябва обаче да отбележа, че в момента условията за работа тук не са нормални. Близо 300 човека работят в отвратителни битови условия. Сега правителството ни предостави цялата девететажна сграда (б.а. - на столичната улица Екзарх Йосиф). Надяваме се по линия на туининг-проекта да изградим окончателно софтуера и следващата година да имаме много по-нормални условия за работа. Имаме качествен състав от одитори, квалифицирани колеги с професионален опит и с хъс за работа. Този потенциал трябва да се използва максимално. По какви правила Сметната палата ще проверява как се изразходват парите от европейските фондове, когато страната стане част от общността?- Правилата за харченето на парите от европейските фондове са ясно и строго дефинирани в международните споразумения, подписани от България. Сметната палата заедно с Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол контролират как се харчат тези пари по правилата на Европейския съюз. Ние сме една от институциите, която наред с други проверява дали те се харчат законосъобразно, икономично и ефективно. Една от критиките на ЕС към страната ни се отнася до изпълнението на Закона за обществените поръчки. Предвижда ли се засилване на контрола върху спазването му?- При всяка проверка за това, как се събират и харчат публичните средства, се проверява и режимът на обществените поръчки. Мисля, че в програмата ни за проверки през следващата година, която ние приемаме и после представяме пред парламента, трябва да бъде включен един тематичен одит за изпълнението на този режим във всички държавни и общински институции. Това е основният механизъм, чрез който се харчат публични пари. Има много сериозни рискове парите да се харчат незаконосъобразно и нецелесъобразно и да се развият определени корупционни практики, защото се оказва, че режимите на обществените поръчки са сложни и диференцирани и непрекъснато се правят опити за заобикалянето им - понякога доста успешно. Тъй като става дума за големи публични средства, има огромни апетити те да бъдат изхарчени в полза на частни интереси. Известно е, че Сметната палата няма право да налага санкции. Възможно ли е все пак тя да участва в контрола на големи приватизационни сделки с явен корупционен потенциал?- По принцип палатата може да проверява приватизационни сделки, но функцията й е малко по-особена. Според закона тя проверява постъпленията от приватизации и концесии, както и начина, по който те се разпределят и разходват. Сметната палата може да прави т.нар. одит на изпълнението, което не е традиционна форма на финансов контрол. При него се проверява как институциите събират и изразходват парите на данъкоплатеца, дали осъществяват политиката си икономично, ефективно и ефикасно. Тя може да даде цялостна оценка на тази политика, осъществявана от комисия, министър, агенция, община. От тази гледна точка в по-широк план би могло да се направи одит на приватизационен процес - да речем, на начина, по който Агенцията за следприватизационен контрол осъществява дейността си.Ще има ли наръчник на одитора?- По линия на туининг проекта съвместно с германската и испанската сметна палата имаме задача да подготвим наръчник на одитора и административен наръчник. Вторият ще съдържа всички нормативни актове, разпоредби и правила за осъществяване на одитния процес, докато първият съдържа процедури, практики и техники на провеждането на различните видове одит, което е по-важно - става дума за финансовия одит на изпълнението, който е по-сложен и тежък. Този наръчник дава по-добра рамка за дейността на одиторите. В момента работна група изготвя концепцията, която ще бъде готова през септември. Надяваме се до края на тази или най-късно в началото на следващата година да разполагаме с него.Очаквате ли това да повиши качеството на одитната дейност като цяло?- Да. Сформирахме в палатата специална правно-методологична дирекция. Това е звено, което се занимава с методология на одита, проучва и анализира практиката, формира препоръки и добри практики. Тук, в централата й в София, разполагаме с десет отделения, които извършват одит на различни категории разпоредители на бюджетни средства, и с още шест териториални поделения със сектори във всеки бивш окръжен град. Има широка, разпръсната и доста децентрализирана мрежа от одитори, което потенциално съдържа рискове от генериране на различни практики. Сметната палата трябва да има единни практики по прилагането на закона и осъществяването на различните видове одити. Затова е много важно да имаме център, чрез който методологически да се опитваме да налагаме единни, унифицирани добри практики. Как ще си взаимодействате с другите контролни органи като Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Бюрото за финансово разузнаване, с оглед да се допълват дейностите им, от една страна, а от друга, да се избегне дублирането им?- Това е много сериозна задача, която предстои да решаваме. По принцип имаме споразумение за съвместна дейност с АДВФК, Агенцията за обществени поръчки, Главна прокуратура, Агенцията за финансово разузнаване. Най-близо до нас стои АДВФК и е важно в максимална степен да уеднаквим своите практики, програми и подходи към извършване на одитите.В каква степен се осъществява ефективен парламентарен контрол на одитните доклади?- По принцип парламентът по обективни причини не обръща особено внимание на докладите и годишните отчети на СП. Казвам това като бивш депутат. Години наред българските парламенти имат главната мисия да приемат законодателство, свързано с присъединяването ни към ЕС. Графикът на всяко народно събрание обикновено е много натоварен. Предстои да се приемат голям брой закони. Това създава изключително напрежение в специализираните комисии. Аз съм бил председател на икономическата комисия и член на бюджетната комисия и знам какво означава това. Затова СП до голяма степен не е могла да се добере, образно казано, до дебат в пленарната зала. Обикновено нещата са стигали до комисията по бюджет и финанси. Но се надявам в бъдеще да се формира специална комисия, подобно на други държави, която да разглежда докладите на палатата. Това е т.нар. комисия по публична отчетност. В някои страни тя е подкомисия към бюджетната парламентарна комисия, в други е самостоятелна. Неизбежно е дискусиите в нея да не бъдат политически обременени, но това са отработени форми на взаимодействие с парламента. Наскоро у нас гостува върховният одитор на НАТО г-н Джеймс Удуърд. Необходимо ли е България да има свой представител в Международния борд на одиторите на военния алианс?- Разговарях с г-н Удуърд, който се оказа изключително добронамерен и съпричастен към проблемите на българската Сметна палата. Според него добре е да имаме свой представител, но основният проблем е финансов, защото разходите са доста високи. За България това е скъпо удоволствие. А иначе е много престижно да одитираш НАТО.Казвали сте, че основното оръжие на СП е публичността. По принцип мислите ли, че палатата трябва да проверява не само съответствието на финансовите отчети на партиите със Закона за политическите сили, но и с други нормативни актове, например със Закона за счетоводството?- Проблемът е, че по закон контролът на Сметната палата е до голяма степен формален. Правят се отчети, които са на книга. Нямаме право да извършваме някакви специални разследвания. Дали наистина партиите са похарчили толкова пари, колкото са посочили в отчетите си, дали имат други доходи. Въпросът как партиите набират и харчат парите с оглед на своите партийни цели, особено в периоди на избори, е въпрос, който се нуждае от сериозна законодателна уредба и контролът на СП ще бъде функция от тази уредба. В момента тя е доста формална и неизчерпателна. По тази причина контролът на СП е програмирано повърхностен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във