Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМА ЛИ СЪДЕБНА ВЛАСТ?


Съдебната власт беше заложена на дузпата още на 10
ноември 1989 година. Идеолозите на промените знаеха, че рано или
късно ще им потрябва необходимият грешник и че това ще бъде точно
съдебната власт. Единственото нещо, в което се оказаха прави.
Съдии, следователи и прокурори като еквилибристи трябваше да балансират
интересите - икономически, политически и личностни. И след наклони
наляво или надясно, в зависимост от времената, някои от тях съумяха
да оцелеят. Всъщност единици изпаднаха от въжето до 1998-а. Годината,
когато удари часът просто за смяна на въжето.


Искам си парите!


беше началният залп, даден от Иван Костов. Къде
са делата на престъпниците, изнесли парите на България?
- попита в края на март премиерът при една от препирните за състоянието
на съдебната власт. Къде са процесите срещу банкерите и
кредитните милионери? - повтори той въпроса си седмица по-късно.
Отговор отново не се чу.


Има ли съдебна власт у нас? - продължи
да пита Иван Костов и след конфузното мълчание подхвана кампания
за ремонт на съдебната власт. Кампания, проведена с много медиен
шум, лансиране на смели, революционни идеи и в крайна сметка -
с грешки, но не всичките необходими. Тя започна в много благоприятна
среда - обществото не се нуждаеше от подгряване, от
специални доказателства, че съдът и прокуратурата са неефективни.
Беше дошъл моментът да се плаща за точещите се с години дела,
за пуснатите под гаранция и забегнали разбойници и за времето,
в което прокурори и съдии демонстрираха стандарт, непостижим с
една заплата, пък била тя и на висш магистрат.


Компроматите


В началото на април тази година президентът Петър
Стоянов се опита да убеди депутати, магистрати и министри да спазват
добрия тон в хода на преструктурирането на съдебната система и
да се въздържат от удари под пояса. Най-важното е, че се
обединихме около идеята, че представителите на всички власти -
законодателна, изпълнителна, съдебна и президент, ще работят заедно
за изграждането на стратегия за борба с престъпността и корупцията
- обяви тогава държавният глава. Въпреки че всички спорещи страни
по принцип приеха тезата на Стоянов, обединението на усилията
остана предимно във въображението на президента. Иван Костов продължи
да прокарва линията, че централните структури на предварителното
производство са вредни, а Иван Татарчев и Бойко Рашков не отстъпиха
от убеждението си, че трябва да се запази сегашната постройка
на съдебната система.


Главният прокурор и директорът на НСлС внесоха доклад
във всички институции за полицейското насилие, ширещо се у нас.,
Така те отговориха на обвинението на вътрешния министър Богомил
Бонев за подготвян от Татарчев преврат срещу правителството и
на лансираната информация, че близка на главния прокурор, известна
под кодовото име Змия, вземала подкупи, за да урежда
благоприятни изходи на дела срещу престъпници. Представители на
ОНС пък атакуваха чрез сделката между Булгаргаз и
фантома Хардланд инвестмънт, в която като участник
посочиха и премиершата. Осман Октай поотупа и прашните папки по
нефтения заем, отпуснат от Световната банка през 1991 г., и обвини
за изчезналите по онова време 150 млн. долара премиера
Иван Костов. Будни граждани подсетиха главния прокурор
и за аферата около фондацията Сапио - малко по-късно
се оказа, че това са родителите на Веска Меджидиева.


Единственото нещо, което президентът Петър Стоянов
успя да извоюва в тази обстановка, бе неколкомесечният мораториум
върху смъртната присъда на НСлС, но в замяна Иван
Костов засипа магистратите с ултиматуми. Първото му условие беше
скоростно да се раздвижат 20-ина от най-големите банкови дела.
Цялото общество чака делата срещу тези, чиито подписи стоят
под документите за раздаване на необезпечени кредити - тропна
премиерът по масата. Ден по-късно той бе готов с пакет от нови
задачи: Какво става с делата срещу Чомбе, Карамански, Барона
и други хора с екзотични имена?. И още: Аз вече приех
гледната точка, която има обикновеният човек. Докато ние потъвахме
в подробности, занимавахме се с орнаментите на нещата, хората
поставят въпроса просто: След като са известни банкерите, които
са дали несъбираеми кредити, и след като са ясни онези, които
са ги взели, защо съдебната власт не върна парите и не накаже
нарушителите? Независимо че с това си изказване Иван Костов
вбеси почти всички представители на съдебната власт, Главна прокуратура
и НСлС съставиха списък на тези дела и обещаха в двумесечен срок
да дадат отговор по тях.


Да, извадиха се няколко дела, между които срещу шефа
на Ямболската търговска банка, отпуснала несъбираеми кредити през
1991 г. в размер на 2.1 млрд. лв., срещу клона на ТСБанк в Козлодуй
за неправомерно раздадени 147 млн., и срещу длъжностни лица от
ЦКБ, които дадоха възможност на съзвездието Орион
да завлече 6 млн. щ. долара от руския бизнесмен Майкъл Чорни.
Междувременно обаче стана ясно, че независимо от обещанията за
временно примирие НСлС е обречена и нейните следователи започнаха
масово да я напускат. Графикът на банкерските дела изгуби темпо,
тъй като все по-достоверно зазвуча и довчерашната клюка, че освен
НСлС ще си отиде и Висшият съдебен съвет.


Първите жертви


На първо четене допълненията и измененията в Закона
за съдебната власт не изглеждаха чак толкова драстични. Предвиждаше
се само някаква неясна административна намеса в дейността на тази
власт от страна на Министерството на правосъдието. Определяше
се и известна роля на правосъдното министерство в кадровата политика.
Единствената по-скандална промяна в проекта на правителството
като че ли беше лишаването на съдиите, които не си приключват
в срок делата, от парично възнаграждение за два месеца.


Проектът в този си мек вариант устройваше всички.
И най-вече самата съдебна власт. Но главният прокурор още веднъж
разбърка тестето и извади картата Емилия Миланова.
На 9 юни срещу нея беше образувано следствено дело по обвинение
за длъжностно престъпление за това, че като е сторнирала счетоводни
операции на КАПИТАЛБАНК и Добруджанска банка, е предизвикала фалита
им.


Месец по-късно, в края на юли, сините депутати Иван
Димов, Велислав Величков и Димитър Абаджиев, нашумели с определението
съдебните терминатори, внесоха нови поправки в Закона
за съдебната власт. С тях се предлагаше закриване на Главна прокуратура
и НСлС и разпускане на Висшия съдебен съвет. Веднага се заговори,
че Иван Димов ще става главен прокурор.


Според мен Димов е само изпълнител, не искам
да си служа с по-неприятна дума. Много скоро нуждата от него ще
отпадне и той ще потъне в забрава, бе коментарът на Татарчев.
Татарчев позна - приказката за Димов като негов наследник
изтрая само до представянето на новия модел на следствието и прокуратурата,
който беше приет в средата на октомври. От тримата терминатори
с най-силна позиция като че ли остана Димитър Абаджиев. Ролята
му за прокарването на измененията в съдебния закон в парламента
е безусловна. Той единствен успя да ги защити професионално и
изпъкна с тези си качества.


След приемането на поправките


в Закона за съдебната власт, според които следствието
се разделя на 29 специализирани служби, Главна прокуратура на
Върховна касационна и Върховна административна, а ВСС се разпуска
в съответствие с конституцията, закипя усилен труд. Първо, Бойко
Рашков бе предложен за главен прокурор, а президентът обеща да
подпише указа за назначаването на главен прокурор на 18 февруари,
когато изтича мандатът на Татарчев. Второ, за заместник-главни
прокурори към двете прокуратури бяха утвърдени Димитър Димитров
и Божидар Колев, а по предложение на главния прокурор Бойко Рашков
беше назначен за шеф на новата специализирана следствена служба.
Народното събрание пък избра своите нови представители в новия
Висш съдебен съвет, а съдиите утвърдиха шестимата от своята квота.


Междувременно осем души от стария ВСС, между които
и председателят на Върховния административен съд Владислав Славов,
пратиха жалба до този съд, с която се оспорват последните му решения.
Жалбата им вероятно ще получи отговор в началото на следващата
година. Тогава се очаква и Конституционният съд да се произнесе
по делото срещу текстовете от Закона за съдебната власт, които
главният прокурор Иван Татарчев и парламентарната група на БСП
смятат за противоконституционни. Отговорът едва ли ще е благоприятен
за питащите. Говори се, че Конституционният съд няма да отхвърли
текста, с който се разтуря ВСС. Интересно е как конституционните
съдии ще прескочат едно предишно свое решение по конституционно
дело N9/1994 година. То гласи: При изграждането на органите
на съдебната власт конституционният законодател се е стремил максимално
да гарантира тяхната независимост. В чл. 130, ал. 4 от конституцията
е определен мандатът на изборните членове на ВСС за срок от пет
години. Това не означава, че и ВСС има такъв мандат. ВСС е постоянно
съществуващ и функциониращ орган. Предсрочно могат да бъдат освобождавани
само отделни членове на ВСС, но за органа не е предвидено основание
за предсрочното му прекратяване. Това е гаранция за неговата независимост
и предпоставка за безпристрастност при осъществяване на предоставените
му правомощия. ВСС не е орган с мандатен статут. Като орган той
може да бъде прекратен само с конституционна разпоредба. Със закон
е недопустимо прекратяване на неговата дейност, включително и
поради изменение на изискванията за изборните му членове.


И така, въжето е сменено. Ще се качат ли нови играчи
на него? Играчи с опит, с познаване на икономическите и политически
обстоятелства, умеещи умело да балансират на големи височини.
Независимо че отрича, на Йордан Соколов, изглежда, все пак ще
му се наложи да смени председателското кресло в Народното събрание
със стола на Иван Татарчев. А иначе годината си отива. Прокурорите
и следователите я изпращат с облекчение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във