Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМА ЛИ ЛЯВО И ДЯСНО В БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ?

По този въпрос политици и политолози са на различни мнения. В поредица изследвания Сова-5 измерва отношението на гражданите към лявото и дясното в политиката. Въпросът изисква интервюираните да определят своите политически възгледи по 10-степенна скала, където крайните позиции изразяват ляво и дясно. Над 70% от хората определят политическите си възгледи по такава скала. Още по-висок е процентът на тези, които оценяват основните политически партии в страната по скалата ляво-дясно.


Какви са резултатите и какви са тенденциите към промени? Ще сравним данни от последното политическо проучване на Сова-5 с данни с над едногодишна давност - май 1999 година. През май миналата година доверието и към правителството, и към управляващата партия продължаваше да е високо. Ето как са се изменили електоралните нагласи спрямо представените в парламента партии в проценти:

Май 1999 Сега
ОДС 33.9 24.4
БСП 19.0 19.2
ДПС 4.6 6.4
БЕЛ 5.3 1.6
БББ 1.8 0.9
Негласуващи 31.8 39.3

Тази картина се потвърждава от множество социологически изследвания на различни агенции. За една година СДС губи около една трета от електората си, БЕЛ и БББ са се сринали, а БСП и ДПС удържат позициите си, но без да ги разширят съществено. Изглежда, че по-голямата част от електората на СДС, БЕЛ и БББ сега не иска да гласува, а малка част се е ориентирала към нови партии. Най-влиятелна от новите партии е Гергьовден с 2.7% според последното изследване на Сова-5.


Но дали е така? Данните за ориентацията на избирателите по оста ляво-дясно ни дават възможност значително да обогатим анализа на електоралните нагласи. През миналата година средният бал на избирателите по скалата ляво-дясно е 5.76, а сега - 5.36 (1 съответствува на крайно ляво, 10 - на крайно дясно, а 5.5 е точно в центъра). Излиза, че преди една година избирателите са се ориентирали малко надясно от центъра, а сега - малко наляво. Това се потвърждава и от следните данни:


Май 1999 Сега


Крайно ляво 12.0 13.2


Ляв център 9.6 9.4


Център 21.1 26.4


Десен център 13.2 10.3


Крайно дясно 16.0 12.0

Данните показват, че олевяването на електората се дължи на движение отдясно към центъра, а не толкова на увеличаване на левите избиратели.


Оценките за самите партии показват удивителна устойчивост. Двата мастодонта са окупирали крайно лявото и крайно дясното (най-лявата БКП е електорално незначима). По-значимите измествания са при СДС и БЕЛ (надясно) и при ДПС (наляво). В това, че настроенията на хората се изместват наляво, а образът на СДС и БЕЛ - надясно, е може би една от причините, поради които тези партии губят избиратели. Подобен извод подкрепя проучване за силата на връзката между политическите възгледи на избирателите, изразени по скалата ляво-дясно, и електоралните им нагласи.


То показва, че е без значение дали хората се самоопределят като леви или като десни в зависимост от политическия си избор, или обратното. Важното е, че по схемата ляво-дясно могат да се проследят трансформациите в политическото пространство. Какви са те?


Крайно левият електорат (12-13% от всички избиратели - около 800 000) е напълно мобилизиран от БСП. Двете партии, които са вземали някакви гласове от крайно левите - СДС и БЕЛ - на практика са ги загубили. Негласуващите също са сравнително малко, потенциалът на БКП е нисък. Няма тенденция към свиване на крайно левия електорат.


По-сложни са нещата в левия център (около 10% от всички избиратели). Там преди година БЕЛ е била реален конкурент на БСП, а сега до голяма степен е изгубила влиянието си, без БСП да е увеличила своето. Частично проникналите в левия център СДС и БББ също излизат от играта. Големият въпрос за БСП ще е в това, дали ще успее да мобилизира левия център, защото надясно от него партията на социалистите няма електорален ресурс.


Идентично стоят нещата в дясното пространство. СДС не само не губи десни избиратели, но даже ги мобилизира в по-голяма степен, отколкото преди година. Но, от друга страна, дясното пространство се е свило (от 29% на 22% от всички избиратели). Освен това огромната част от сегашния електорален ресурс на СДС е съсредоточена тук, защото управляващата партия е загубила влиянието си наляво от центъра и рязко го е намалила в самия център. Предимството на СДС спрямо БСП е в това, че владее десноцентристкия електорат в много по-голяма степен (71% срещу 39%), отколкото БСП владее избирателите в левия център. Въпросите пред управляващите са два: ще продължи ли свиването на дясното пространство и ще могат ли да възстановят влиянието си наляво? Ако СДС не успее нито в едното, нито в другото, ще загуби изборите при положение, че БСП овладее напълно левоцентристкото пространство.


Най-неясни (а може би решаващо важни за предизборната ситуация в страната) са електоралните нагласи на избирателите, които се определят в центъра - нито вляво, нито вдясно. Тези избиратели са се увеличили за една година от 21 на 26 процента. Да прибавим, че близки до техните нагласи имат и тези 28%, които изобщо не могат да изразят политическите си възгледи по скалата ляво-дясно.


От парламентарните партии в центъра са представени ОДС с 13% (но двойно по-малко, отколкото през 1999 година), ДПС с 11% (електоратът на тази партия е все по-склонен да се определя като центристки и левоцентристки, затова ДПС напуска дясното пространство) и БСП със скромните 5 процента. Спадът на Евролевицата и Бизнесблока е катастрофален - до жалките 2% за формации, които считат себе си и се идентифицират от избирателите като центристки.


През 1999 година БЕЛ има 10% от гласовете в центъра, а БББ - 5 процента.


Над половината от избирателите в центъра не възнамеряват да гласуват, негласуващи са цели 63% от тези, които не се идентифицират по скалата ляво-дясно.


От извънпарламентарните формации единствено Гергьовден е пробила в центъра с 6 % електорално влияние, всички други - независимо от претенциите си - са останали незабелязани от избирателите. Другите гласове за Гергьовден идват от левия (3%) и десния (2%) център.


Натрапва се извода, че от поведението на тези избиратели, които не се определят нито като леви, нито като десни, ще зависи изхода от предстоящите избори. Както изхода от борбата между СДС и БСП, така и прескачането на евентуалната 4-процентна бариера от другите 250 партии. Ако СДС напълно загуби влиянието си в центъра, трудно ще спечели изборите само с десния си електорат. БСП пък няма влияние в центъра и засега не се връща там. БЕЛ и БББ няма да влязат отново в НС, ако не възстановят позициите си в центъра, защото нито БЕЛ ще може да се пребори с БСП в лявото пространство, нито БББ - със СДС в дясното пространство. От другите малки формации Гергьовден е с нарастващи шансове, докато ВМРО, която събира гласове от десния електорат, на практика няма влияние в центъра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във