Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМА ЛИ ГЛАД ЗА ЧУДО, МАГЬОСНИК ЩЕ СЕ ЯВИ

Резултатите от местните избори в Русе и Благоевград показват, че са напълно възможни нови чудеса в българския политически живот. Такива чудеса, както появата на НДСВ, което само за няколко месеца срина основните политически сили и от нула завоюва парламентарно мнозинство. В момента и СДС, и БСП се радват на спада на популярността на управлението на Сиимеон Сакскобургготски и бързат да заемат опозиционна поза. Надеждата им е (особено видно при БСП), че при следващите избори махалото, временно стопирано от НДСВ, ще се люшне по стария изпитан път - червено - синьо - червено - синьо. Само трябва да си изтърпиш опозиционността и после възкачването ти е сигурно. Местните избори в Русе и Благоевград показаха, че това далеч не е толкова сигурно. На изборите там излязаха под една четвърт от избирателите. И никакви залъгалки от типа, че хората не са гласували, защото са отишли за гъби, защото си пазели силите за втория тур, че не гласували, защото това не е пълен мандат и пр., не са верни. Просто хората не искат да гласуват По-точно - не искат да гласуват за настоящите политически партии, за управлявалия и управляващ политически елит. Това показват и данните от представителните за страната изследвания. Показват го и гласовете, подадени за Лазар Причкапов в Благоевград. Не, това не е носталигия по миналото или надежда за реставрация. Това е отрицание на съществуващата политико-партийна система, желание да й се удари шамар и опит да се излезе извън нея, да се потърси нещо друго. Именно възможността да се направи това повдигна избирателната активност в Благоевград до фамозните близо 27 на сто. Иначе тя едва ли би надминала 19-те процента в Русе.Основните политически играчи (БСП и СДС) не дават вид да са разбрали какво се случва. Тяхната логика е семпла: Ние си имаме нашите около милион традиционни избиратели. Ако на едни бъдещи парламентарни избори ще се явят 2 млн. избиратели (30% от имащите право на глас), ние с малко усилие ще вземем 50+1%, което означава - властта.Двете партии са донякъде прави в тези простички сметки. Защото голямата част от останалите избиратели (около 2 млн.) се мятат отчаяно ту наляво, ту надясно и на изборите наказват съответната актуална, сиреч управлявала до момента, политическа сила. С поредния никакъв резултат нито за общественото, нито за икономическото положение на страната, нацията и отделния избирател в частност. Да си рече човек - за какво са изборитеКаква е обаче основната характеристика на тези над 2 млн. избиратели, които дават властта ту на едните, ту на другите. Те са реалната политическа сила, в техните ръце е ключът към властта. И какво представляват всъщност? Какво ги обединява? Социолозите тук са единни - нищо повече освен това, че като цяло те са бедни, безработни, без перспективи, живеещи в рушащи се, амортизиращи се жилища. Те са хора, с мъка подкарващи все по-изгниващите си коли и все по-трудно удържащи децата си в училище. Накратко, това е бившата средна класа от епохата на късния социализъм, това са жертвите на реформата, на прехода. Основната психологическа характеристика на тези хора е, че те са недоволни, чувстват се ограбени и очакват чудо от всяка смяна на политическата власт. Идеята, че след 10 години, след 15 години, след вече Бог знае колко нещо ще се подобри не ги занимава. Малко ги интересуват теориите, че повишаването на производителността на труда, увеличаването на инвестициите, на брутния национален продукт и пр. ще доведе до 20-30% увеличаване на пенсиите, социалните помощи, до намаляване на безработицата дори в сравнително обозримо бъдеще въобще не ги топли. Те искат чудо сега, отхлабване на мъртвата хватка на мизерията днес. И не защото са тъпи и не вдяват нищо от макроикономика, а просто защото се нуждаят от чудо, за да оцелеят, защото то им е жизнено нужно. Днес, както показват изследванията, 30% от населението на страната е практически изключено от пазара, от пазарните отношения. От друга страна, и последните остатъци на социализма - образование, здравеопазване - се прехвърлят в пазарната сфера, в която тях, тези 30 на сто от българите, просто ги няма. Тъкмо затова те се нуждаят от чудо, искат го и ще го търсят - както го намериха в лицето на Симеон Сакскобургготски на парламентарните избори 2001 година. Какво могат да им предложат обаче традиционните политически партии (и НДСВ в това число). Стъпка по стъпка... след 10 години, след 15 години... с покачването на производителността на труда, инвестициите, БНП... Сиреч това, което за тях може да се окаже и придобивка пост мортум. И заради което не ги удовлетворява. Нещо повече - традиционните политически партии вече дори и не могат да ги излъжат, да ги накарат да се самоизлъжат. Всяка от тях се е пробвала поне веднъж във властта. НАТО и европейската интеграция също се спихнаха като пропагандни балони, като обещание за чудо, още преди да станат реалност. Какво следва оттук? Нищо друго освен възможността за поява на нов месия в следващите политически битки. Дали това ще бъде националистическа, ултранационалистическа, фашизоидна, ултралява или просто протестна формация, оглавена от харизматична личност, е трудно да се прецени отсега. Примерите от Австрия и Франция навеждат на мисълта, че това ще е по-скоро ултрадяснонационалистическо образувание. Крайната мизерия на огромни слоеве от населението и традиционната идеология подсказват по-скоро ултраляво. Независимо от ориентацията обаче, най-вероятно това ще е формация, изповядваща изолационализъм и промяна на геополитическата ориентация на страната. Всички вестници припомниха, че Лазар Причкапов е бил първи областен секретар на БКП в Благоевград. Ала никой не каза, че преди това бе завеждащ отдел Пропаганда и агитация на ЦК. Човекът е и идеолог. Какво ще се случи предстои да видим. Днес (събота, 27 април, Лазаровден) ще станат ясни кметовете на Благоевград и Русе. Ала главното ще е значително по-далеч във времето. До следващите избори. И то немалко зависи и от позициите на НАТО и ЕС за нашата страна. Във всяко положение обаче мераците на БСП и СДС, на традиционните политически партии, за връщане на махалото в руслото червено - синьо - червено - синьо са сметки без избирателя. Над 2 милиона изтерзани, недоволни, очакващи чудо хора с бюлетинка в ръка могат да сътворят всякакво чудо в политическата конфигурация на страната. Защото когато се иска чудо, когато има глад за него, ще се намери и кой да го предложи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във