Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИКОНОМИСТЪТ ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: БСП Е В КОНФЛИКТ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ

ЗАРАДИ ВИСОКИТЕ ДАНЪЦИ БЪЛГАРИЯ ЩЕ ДОГОНИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДОХОДИ СЛЕД ПОЛОВИН ВЕКГеорги Ангелов е икономист в Института за пазарна икономика в София и член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Завършил е Търговската гимназия в Пловдив и УНСС в София, специалност финанси. Интересите му са насочени към данъчната политика, публичните финанси, икономическото развитие и австрийската икономическа теория. Той е автор на идеята за намаление до 10% на данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски.Г-н Ангелов, кои са най-големите компромиси в икономическата област, които от БСП, НДСВ и ДПС са готови да направят в името на бъдещото управление на страната?- Най-положителното от компромисната икономическа програма, която видя бял свят неотдавна, е твърдото обещание за поддържане на икономическата и финансовата стабилност. Това включва запазване на режима на валутен борд, следване на политика на балансиран бюджет (без дефицити) и отказ от увеличение на данъчните ставки. В същото време някои рационални идеи няма да видят бял свят - НДСВ например се отказа от намаление на данъка върху доходите и от намаление на данъка върху печалбата. Намалението на ДДС е поставено под условие и ще се изпълни само при наличието на финансови възможности, което е трудноизпълнимо при обещанията за увеличение на разходите за здравеопазване, образование, инфраструктура, пенсии и заплати в администрацията.Фатално големи ли са очертаващите се около 40% преразпределение на БВП?- По-високият процент преразпределение няма да предизвика фатални последици. Въпросът в случая е по-скоро за скоростта на развитие. При висока степен на преразпределение през държавния бюджет, т.е. при високи данъци, икономиката се развива по-бавно от възможното. Следователно и доходите на хората нарастват по-бавно. В перспектива това означава, че при високи данъци икономиката и доходите ще растат бавно и България ще настигне Европейския съюз след повече от половин век. При ниски данъци икономиката би се развивала по-бързо и страната ще догони ЕС за 15-20 години.Тенденцията за повече държава в икономиката не носи ли рискове за икономическия ръст и чуждестранните инвестиции?- Сега е трудно да кажем каква тенденция се очертава по две причини. Първо, правителството ще е коалиционно, което означава, че БСП ще трябва да се съобразява с партньорите си, които декларират, че не подкрепят увеличение на държавната намеса. Второ, самата БСП е обещала на бизнеса преразпределението през бюджета да не надхвърля 40% от БВП, което е поне някаква гаранция, че няма да има екстремни увеличения на данъчната тежест. От друга страна обаче, социалистите обещават да увеличат практически всички разходи в бюджета и голяма част от тези обещания присъстват и в общата икономическа програма. В този смисъл в един момент ще се стигне до конфликт между обещания и някои от тях ще бъдат пожертвани, което може да доведе до фактическо увеличение на държавната намеса. Едно нещо все пак е сигурно - едва ли ще има бързи и радикални реформи по време на управлението на БСП. А без реформи е трудно да се поддържа икономическият растеж.Смятате ли, че отказът от радикални реформи в данъчната политика е стъпка в правилната политика? - Трябва да се има предвид, че заради изискванията на Евросъюза редовно се увеличават акцизите на горивата, тютюневите изделия, алкохолните напитки. Това е ефективно нарастване на данъчната тежест, което се случва всяка година. С други думи, отказът от намаление на преките данъци не запазва статуквото, а напротив - води до увеличение на общото данъчно облагане. Алтернатива има и тя е в намалението на общата данъчна тежест, т.е. преките данъци да се намаляват по-бързо, отколкото се увеличават акцизите. Основания за такава политика има - само ще посочим, че държавният бюджет отчита огромен излишък - 4-5% от БВП, а в същото време данъчната тежест в България е по-висока от всички държави в Централна и Източна Европа. Как ще коментирате отказа от въвеждане на диференцирани ставки по ДДС? - Това е положително решение, доколкото диференцираните ставки са вредни. Те заобикалят принципа на неутралност на данъчното облагане и водят до загуба на ефективност. Различното данъчно третиране изкривява стимулите за инвестиране. В някои сектори изкуствено става по-изгодно да се инвестира, а в други - по-неблагоприятно, като по този начин се влошава ефективността на разпределение на ресурсите в икономиката. Освен това диференцираните ставки стимулират лобизма в данъчната политика - различните отрасли се мъчат да издействат преференциална ставка само за тях и инвестират значителни ресурси в тази дейност. Не на последно място диференцираните ставки имат неефективен социален ефект - намаляването на ДДС за някои социални стоки означава ефективно намаление на цените на тези стоки не само за бедните и нуждаещите се потребители, но и за богатите и заможните. В този смисъл тази социална политика е значително по-скъпа за данъкоплатците в сравнение с прякото подпомагане на нуждаещите се.Какви ефекти могат да се прогнозират при запазването на данък печалба на сегашните равнища от 15 % и въвеждането на нулева ставка при реинвестиране на печалбата? - Това е много интересен въпрос. От една страна, нулевата ставка по реинвестираната печалба показва добри резултати в Естония по простата причина, че така се намалява ефективното данъчно облагане на инвестициите. Но, от друга страна, това, което БСП нарича нулева ставка, е нещо съвсем различно - тя ще се отнася само за определени инвестиции в определени сектори, неясно регламентирани в закона. Което дава прекалено голяма роля на данъчните служители. Ако по този начин се приложи нулевата ставка, резултатите ще са по-скоро увеличаване на корупционните възможности и минимален ефект върху инвестициите. Затова конкретният начин на прилагане на нулевата ставка е от огромно значение за ефекта от нея.Експерти прогнозираха инфлационен натиск през следващите години заради качването на акцизите. Заявените мерки по намаляване на преките данъци достатъчни ли са, за да го компенсират?- Изглежда, че данъкът върху доходите няма да се намалява. Предвижда се леко да се намалят осигуровките, но това ще бъде компенсирано от промяна в разпределението между работодател и работник, което пък от своя страна води до ефективно увеличение на осигурителната тежест. Така че и осигуровките реално ще останат на същото ниво. В допълнение има вероятност и нулевата ставка въобще да не види бял свят заради евентуални възражения от страни членки на ЕС. Ето защо е реалистично да се очаква, че по-скоро данъчната тежест няма да намалява. А що се отнася до инфлацията, тя най-вероятно ще остане в размерите, наблюдавани през последните години, което може да се окаже проблем пред влизането на страната във валутния механизъм на Европейския съюз.Бъдещите управленци все още не коментират възможностите за намаляване на осигурителната тежест за работниците и работодателите. Не е ли това откровен отказ от идеята да се намали бремето от т.нар. квазиданъци?- Облагането на труда в България е прекалено високо. Това има множество негативни ефекти - силни стимули за увеличение на сивата икономика, голям клин между разходите за труд на работодателя и нетната заплата на работника, изкривяване на пазара на труд, загуба на ефективност... В резултат доходите на работещите са ниски, а не са малко и тези, които нямат работа. Това са важни проблеми, които трябва да се решават, и намалението на осигурителната тежест би било важна стъпка в тази посока. Отказът от него ще запази съществуващите проблеми и създаването на нови работни места ще продължи да е по-бавно от необходимото и възможното.Застъпва се тезата, че тройната коалиция в управлението означава повече харчове за сметка на данъкоплатците. Ако това е перспективата, има ли начини да се ограничат бюджетните харчове и как? - Спомняме си 1996 г., когато също имаше голямо желание за бюджетни харчове и тази тенденция беше доведена до крайност, изразяваща се в печатане на пари. В крайна сметка заради хиперинфлацията реалната стойност на бюджетните разходи през 1996-а беше доста ниска. Този път се надяваме да не се стигне до икономическа криза, за да се спре желанието на ляво настроените политици да харчат парите на данъкоплатците. Най-важният коректив ще е икономическата ситуация - данъчната конкуренция от другите страни например, както и желанието на хората да плащат по-ниски данъци, изразено особено ярко от някои от тях чрез укриване на доходи и дейност в сивата икономика.Смятате ли, че ще се стигне до блокиране или ревизия на големите сделки в приватизацията - нещо, за което се закани БСП?- БСП започна да се отказва от доста свои обещания в името на сформиране на стабилна управляваща коалиция. Това е разбираемо, доколкото най-големият страх на левицата е нов - трети, управленски провал, който ще й гарантира още няколко мандата в опозиция. В този смисъл, ако НДСВ влезе в управлението, едва ли ще има ревизия на сделки, сключени от правителството на Симеон Сакскобургготски. Разбира се, в следващите години има прекалено много неизвестни (примерно предпазната клауза), които могат да променят значително политическата ситуация у нас и да накарат БСП да се държи доста по-популистки. Така че, макар и малък, съществува риск да се започне един процес на ревизиране на сделки, особено ако това се окаже коз за следващи избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във