Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИКОНОМИКАТА В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК

Колкото и странно да ви изглежда, големите битки, за каквато можете да приемете тази, описвана в моите дневници, невинаги са зрително осезаеми за участниците в тях. Твърде много зависи от бляновете на хората в най-потайните кътчета на душите им. Винаги съм се интересувал в еднаква степен от създаването на мечтите и от оформянето на действията. Между редовете на дневниците трябва да се почувства борбата с личното мнение на човечеството за самото себе си - една морна битка на бойно поле, където мотиви от най-тъмното наше минало могат да излязат от извънсъзнателния резервоар и да се превърнат в събития, с които сме длъжни не само да живеем, но и да се сражаваме. Това е чудовище с глава на хидра, дето винаги напада изотзад. Така че аз се моля за вас, за да можете, след като сте изминали моя дял от Златната пътека, да не бъдете вече невинни деца, танцуващи под звуците на музика, която не са в състояние да чуят.


Бог-императорът на Дюна


Франк Хърбърт


Според един от най-известните политолози на нашето време - Збигнев Бжежински, ХХ век е свършил със събитията от 1989 година. Наистина времето днес тече прекалено бързо. Друг голям съвременен мислител - Алвин Тофлър, говори за приближаващата Трета вълна, която ще премине през света за време, по-кратко от един човешки живот.


За Тофлър Първата вълна е времето, в което Земята е била основата на икономиката. Това е началото на развитието на човешката цивилизация, когато селото е центърът, около който се е въртял светът, и са се създали класите на аристокрацията, духовенството, войниците, робите и крепостните селяни. Икономиката в това време е децентрализирана, така че всяка общност сама е произвеждала необходимите й продукти.


Първата вълна заглъхва към 1650-1750 година. Тогава избухва Втората вълна - вълната на индустриалната революция, която създаде фабриките, хладилниците, киното, метрото и т.н. Типичен сблъсък между Първата и Втората вълна е Гражданската война в САЩ. Това е битка не толкова за премахване на робството, а за това кой ще управлява новия богат континент - земеделците от Юга или индустриалците от Севера. В икономиката Втората вълна създаде и една нова структура, а именно корпорацията. Новите технологии изискват големи капитали, които вече не могат да бъдат осигурени само от един човек. Тази е причината да се роди идеята за дружествата с ограничена отговорност, които дават сигурност на инвеститора, че няма да загуби повече от вложената сума. Така в периода на Втората вълна животът на човека тръгва от семейството, преминава през подобното на фабрика училище и завършва в някоя частна или държавна корпорация. С течение на времето акционерите в големите корпорации стават все повече и властта се поема от т.нар. интегратори. Мениджърите започват да играят изключително важна роля, защото контролират компанията. Транснационалните корпорации вече имат потенциал, по-голям от този на държавите, които смятаме за световни сили. Слънцето никога не залязва за големите от типа на Coca-Cola, Volkswagen, General Motors или Sony. Само флотът на фирмата Ехxon е с 50% по-голям от този на Русия.


След спада в селското стопанство, което стана по-ефективно с навлизането на модерна техника, а цената на селскостопанската продукция намаля значително, в началото на 50-те години започна и спадът в промишлеността. Основните отрасли, оформили се в хода на Втората вълна, започнаха да се изнасят от развитите към по-слабо развитите райони на света, където разходите както за работна сила, така и за суровини са по-ниски. Новите открития дойдоха от науки като квантовата електроника, ядрената физика, генното инженерство, теорията на информацията и т.н. Силно нарасна броят на хората, които трябва да произвеждат идеи - т.е. да правят анализи, програми, прогнози и т.н.


Първата вълна закрепи хората да живеят близо до земята, която обработват. Втората вълна съсредоточи населението в града, започна да разпределя стоките и услугите на голямо разстояние и направи хората много мобилни.


Третата вълна


сякаш започва да връща нещата назад. Новите телекомуникации днес позволяват голяма част от работата да се извършва на домашния компютър. Интернет осигури достъп както до отделните потребители, така и възможността за ползване на големи масиви от информация в реално време. Ключов въпрос е кога разходите за поддържане на телекомуникационната мрежа ще станат по-малки, отколкото сегашните разходи за транспорт до работното място.


Според изчисленията на американския учен Джак Нилс съотношението между енергията, използвана за превозване до работното място с автомобил, и енергията, необходима за поддържане на телекомуникационна връзка, е 29 към 1. Крайният извод от неговите проучвания е, че ако 14% от пътуванията в САЩ бъдат заменени с телекомуникационна връзка, ще се спестят 75 млн. барела бензин, с което Америка ще се освободи изцяло от необходимостта да внася петрол. Можем да си представим какво отражение би имала подобна замяна и върху външната политика на САЩ - например в Близкия изток. Нищо чудно след 50 или 100 години сегашната битка за нефта и газа да изглежда неразбираема. Още повече че тези източници на енергия ще се изчерпят и ще бъдат изместени от водородна, слънчева или геотермична енергия. Така човечеството ще премине от изчерпаеми към възобновяващи се енергийни източници.


Преди двайсетина години се говореше за възхода на икономиката на услугите - днес е по-точно да говорим за


икономика на знанието


Навремето образованието не е било необходимост. Дж.П.Морган напуска университета в Гьотинген, без да завърши математика, но практическият опит, придобит в реалния бизнес, му позволи да направи кариера, за която може да му завиди всеки съвременен финансист. През този век американското население нарасна повече от три пъти - от 75 млн. през 1900 г. на 250 милиона. Броят на учителите се е увеличил от 10 000 в началото на века до половин милион деветдесет години по-късно. По същия начин се увеличава броят на счетоводителите, лекарите, юристите, аналитиците, мениджърите... В тази нова среда корпорациите започнаха да губят предишната си сила и растежът на модерните икономики сега се осъществява от бързоразвиващи се малки и средни предприятия.


В новата среда най-добре се ориентираха американците. В един от априлските броеве на списанието Business week от 1992 г. можем да прочетем изречението: Големите страни или тези, надарени с природни ресурси и капитали, не са вече толкова важни - сега знанието е царят. Тези нации, които успеят да създадат ново знание и да го трансформират в нови технологии, ще просперират в близкото бъдеще. Правителствата ще имат ключова роля в икономиката на знанието. Те трябва да увеличат разходите за финансиране на научни проекти, свързани с новите технологии. Нужно е да се намалят и данъците, така че за частния сектор да е изгодно да инвестира в изследвания и ново оборудване. Малките и средните предприятия е необходимо да получат помощ, за да са в течение на най-новите производствени техники. Особено важна е


ролята на правителствата


при изграждането на инфраструктурата, и най-вече в развитието на телекомуникациите. Една икономика, базирана на знанието, не изисква от управляващите да избират печеливши или губещи индустрии. Няма нужда да се създава бюрокрация, която да защитава местните производства от чуждестранните конкуренти. Трябва да се подтикне частният сектор да влага свои пари в новите проучвания. Пазарът, а не правителството е редно да покаже кой печели и кой губи. Америка печели, защото правителствата й след Втората световна война поддържат науката.


Най-доброто, което може да направи правителството, е да подпомогне възникването на нови идеи- заявява Пол Ромер, виден икономист от Университета Бъркли в Калифорния. Конкуренцията за нови идеи, продукти и пазари никога не е била толкова важна, колкото сега. Растежът на работните места и стандартът на живот все повече зависят от инвестициите в нови технологии. Проучванията показват, че възвръщаемостта на тези инвестиции е значителна. Американските високотехнологични производства, като биотехнологиите, компютрите и химията са сред най-добрите в света. Xerox например нямат голяма възвръщаемост от своята научна база в Пало Алто, Калифорния. Точно оттам обаче дойдоха технологиите, които направиха милиони долари за Apple Computer. В САЩ 23 щата дават общо 50 млн. долара годишно за поддържане на 27 технологични центъра, които работят за технологичното осигуряване на малки и средни предприятия. Това е капка в морето в сравнение с 500 млн. щ. долара, които дава Япония за 185 технологични центъра.


Европа


Между 1980 и 1995 г. в САЩ са създадени 23 млн. нови работни места, а в Европа - само 4 милиона. Разликата се дължи именно на напредъка на американците в развитието на новите технологии. През 1996 г. в биотехнологичната индустрия в Европа са били заети едва 27 500 души, а в Америка те са близо 118 хиляди.


Предпоставките за развитие в днешната глобална икономика са добре известни - либерализация на търговията, установяване на регионални търговски зони, повишаване на мобилността на капиталите и работната сила, понижаване стойността на информацията и нейното пренасяне, както и достъпа до нови технологии. Тези фактори в тяхната съвкупност водят до повишаване на конкуренцията и снижаване на цените.


Високотехнологичният сектор е зависим от работна сила с високо образование и затова подобни производства намират място в развитите икономически държави. В САЩ масивните инвестиции в информационни технологии доведоха до сериозен икономически растеж. Няколко фактора стояха зад технологичната експлозия в Силикон Вали - увеличаването на броя на населението, близките връзки между университетите и фирмите, достъпа до капитали и връзките между отбранителната промишленост и гражданския сектор. Това, от което се нуждае Европа, е сближаването на академичните среди с реалната икономика. За нея е проблем и че например само 1% от завършилите висше образование в Германия започват след това свой собствен бизнес, докато в Калифорния този процент е петнадесет. Въпросът е важен и от гледна точка на понижаване на безработицата, защото разкриване на нови работни места може да се очаква най-вече в малките и средните предприятия. Друг съществен проблем в Европа е намирането на капитал за започването на собствен бизнес. Дори и в Германия капиталовият пазар не дава достатъчно възможности за финансиране на нови проекти.


Телекомуникациите


Най-важното в момента е да се инвестира във фиброоптични влакна и дигитално оборудване, което да улесни връзките и да ги направи по-евтини. Телекомуникациите способстват за динамизиране на международната търговия, която обхваща дори и не толкова развити страни.


В Брега на слоновата кост например, чиято икономика се базира на производството на кафе и какао, търговците купували от фермерите продукцията им на цени далеч под международните. Но днес фермерите - иначе в по-голямата си част неграмотни, дават пари за мобилни телефони, чрез които се осведомяват за цените на кафето и какаото на борсата в Лондон.


В Южен Китай икономическата активност предизвика интересен страничен ефект - увеличи се броят на употребяваните пейджъри. В Китай те са близо 30 милиона - за разлика от САЩ, където са 28 милиона. В Америка пейджърите се използват от лекари, водопроводчици или доставчици, за да се свържат с главния офис и да получат инструкции. В Китай няма публични телефони и затова деловите китайци ги заменят с пейджъри. В тази страна дори е създадена развита система от 15-значни кодове, които отговарят на хиляди стандартни съобщения, съдържащи се в специални кодови книги.


Промените в телекомуникациите пораждат сериозни икономически последствия. В момента услугите представляват около 70% от БВП на развитите страни и около 45% в развиващите се. А информационната инфраструктура е тази, по която се разпространяват по-голяма част от тези услуги. Продажбата на самолетни билети, размяната и обработката на информация, транзакциите с кредитни карти са само част от нещата, които днес се правят по целия свят. Един от основните резултати от информационната революция е премахването на националните граници. Хипотетично сега е възможно фирма, регистрирана на Бермудите, да разположи производството на интелектуален продукт в Хонконг, въпреки че работниците физически се намират в Ню Джърси, а голяма част от окончателното производство се извършва в Малайзия. Е, друг въпрос е, че в случай като този е изключително трудно да се определи къде въпросната фирма трябва да плаща данъци.


Разходите


Разходите за развитие на телекомуникациите спаднаха заради фиброоптичните влакна, евтината електроника и безжичните връзки. Фиброоптичното влакно е открито през 1970 г. и от началото на 80-те започва да замества медния кабел. Високата му проводимост позволява по влакно по-тънко от човешки косъм да се пренасят хиляди телефонни разговори и тази операция струва значително по-евтино. Компютрите пък играят важна роля в телекомуникациите заради превключвателните станции. Бързо се развиват и безжичните комуникации. Броят на мобилните телефони в световен мащаб се удвоява на всеки две години.


Модерната електронна ера започва с откриването на първия чип в лабораторията на Texas instruments в Далас. Първият микрочип е развит от Intel през 1971 г. и съдържа 2300 транзистора. През 60-те години инж. Гордън Мур, съосновател на Intel, забелязва, че броят на транзисторите върху микрочипа се удвоява на една или две години. Растежът на мощността на микрочиповете от 2300 през 1971-а до 7.5 млн. през 1997 г. е равно на удвояване на мощността на всеки 25,5 месеца, което доказва, че сметките на Мур са верни.


Интернет


Броят на компютрите, включени към световната мрежа, нараства от 535 хил. през юли 1991 г. на над 16 милиона през януари миналата година. Създаването на Интернет започва в началото на 60-те години, когато Департаментът по отбраната на САЩ решава да създаде мрежа от компютри, които да работят заедно. Първата подобна мрежа е готова през 1969 г. и се казва Арпанет. До 1986 г. тя се използва само от военните, когато се създава NSFNet, която свързва изследователски центрове и университети. В началото на 90-те управлението се прехвърля на частни фирми. Мрежата се подкрепя от американското правителство до 1995г., когато приходите покриват разходите.


България днес


Кризата, в която се намира страната, има не само икономически измерения. От 1900 г. населението непрекъснато нараства, достигайки своя връх през 1988 г. - 8 981 500 души, но оттогава тенденцията се обърна. По-малко са браковете, по-голям е процентът на смъртността, намалява броят на новородените. Според някои експерти годишно около 50 хил., предимно млади хора, напускат България. Всичко това в дългосрочен план ще се отрази сериозно върху количеството на работната сила и ще се увеличат пенсионерите. Близката перспектива обаче е по-друга. Предстоящата активна приватизация и преструктуриране вещаят ново увеличение на безработицата. През изминалите години у нас най-силните производства бяха химическата промишленост, нефтопреработването, хранително-вкусовата промишленост и тютюнопроизводството. Сега от изключително важно значение за страната ще е активизирането на външнотърговските отношения. България няма достатъчно природни ресурси за развитие на индустрията, а и пазарът е доста малък. При това положение производството може да се развива само ако икономиката ни е отворена към външните пазари, откъдето да се подсигурим със суровини и технологии. В този контекст една от най-важните задачи пред външната ни политика през следващите години ще бъде преговорите за търговските ни взаимоотношения с Европейския съюз и Световната търговска организация да протекат по такъв начин, че да се извоюва равностойно третиране на нашите продукти и поне минимална защита на местните ни производства.


Привличането на чуждестранни инвестиции ще реши част от икономическите проблеми, но повечето от предприятията са дотолкова технологично остарели, че на практика нямат бъдеще. Основен проблем пред страната е липсващата връзка между университетите, научните институти и реалната икономика.


Приватизацията, както и големите инфраструктурни проекти, свързани с транспортните коридори и преноса на нефт и газ, ще дадат благоприятно отражение на икономиката , осигурявайки сериозни приходи от транзитни такси. Но все пак, ако се гледа на България в една по-далечна перспектива, не бива да се забравя, че нефтът и газът един ден ще свършат - същото се отнася и за ядреното гориво и добре трябва да се помисли в какво да се вложат спечелените пари. Перспективни за страната като че ли са такива отрасли като земеделието, хранително-вкусовата промишленост, текстилът, тютюнопроизводството и туризмът. Това са отрасли, които имат сериозна традиция и немалък пазар и у нас. Тяхното развитие и в бъдеще може да се окаже изключително важно, ако активно се търсят нови пазари. В сегашната трудна ситуация удовлетворително е, че именно пазарът най-сетне сам ще даде своята присъда за добрите и лошите предприятия. А и във времето, когато границите започват да губят своя смисъл, може би е необходимо да мислим не толкова за бъдещето на България, колкото за бъдещето на Европа - новия глобален играч, от който и ние в исторически кратък срок би следвало да станем неразделна част. Всъщност, както се каза в началото, днес времето лети твърде бързо и е практически невъзможно да се правят дългосрочни прогнози. Важното е да сме достатъчно добре информирани, за да се ориентираме сред многото възможности, които стоят както пред всички нас заедно, така и поотделно. Просто бъдещето се променя твърде бързо.


Водиш ли борба със сънищата?


Сражаваш ли се със сенките?


Движиш ли се като насън?


Времето изтече.


Животът ти е отнет с коварство.


Ти се бавеше с дребни неща.


Жертва на своето безразсъдство.


Дюна


Франк Хърбърт

Facebook logo
Бъдете с нас и във