Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИКОНОМИКАТА НА ВЛАСТТА

До неотдавна сборът от икономически министри в кабинета на Симеон Сакскобургготски действително си мислеше, че може да защитава хаотичните си намерения и действия в икономиката на предлагането. Поне така твърдяха отделни министерски единици. Позоваваха се и на класиката - Лаферовата зависимост между намалението на данъците и повишението на приходите в бюджета (спомнете си графичната крива). Лично аз много мислих как, като намалиш данъчната ставка на един бизнес, който и без друго не плаща данъци, ще увеличиш приходите в бюджета. Или в по-глобален аспект - как действа аргументът на Лафер в условия на влошаване на събираемостта на данъците? И вече проумях! Властите просто са сменили подхода - може би са схванали, че нашата икономика е в друго графично пространство, а не в това на Лафер.Фундаментът на икономическия растеж за следващата година ще бъде вътрешното търсене - така пише в доклада към проектобюджета за следващата финансова година. Което за модерните ни правителствени икономисти означава позорно отстъпление, защото става дума за схващания от първата половина на миналия век. А може би пък това е правилният подход? Да го разгледаме.Правителството може да влияе активно върху търсенето с няколко инструмента - бюджетния дефицит, политиката на доходите и публичната инвестиционна програма.Бюджетният дефицит е прилично нисък - 0.7 процента. Но през 2003-а той едва ли ще остане на това равнище при надценените бюджетни приходи, подценените годишни разходи и идеите за извънбюджетно харчене на пари за разни рискови фондове и авиокомпании. Но и след отчитането на тези потенциално близки до концепциите на търсенето харчения планираният бюджетен дефицит си остава доволно нисък. Какво са 2-3% в контекста на икономиката на търсенето? Правилно социалистите искат 4-5 процента. Те винаги са по-системни, макар моделите им да са по-объркани. Оттук следва изводът, че бюджетния дефицит не подкрепя водещата теза.Политиката на доходите, водена от сегашното правителство, е най-консервативната от 1997 г. насам - две увеличения на работни заплати от по 3.5% за заетите в бюджетната сфера. А за пенсиите да не говорим - увеличението им е просто символично, въпреки обратните заклинания на премиера-монарх. И нови, по-високи цени на тока, парното, бензините и алкохола. От което следва, че клиентите в търговските обекти ще намалеят, а това означава, че приходите им ще се свият.Инвестиционната програма на сегашното правителство обаче се увеличава с над 7 процента (по предварителни очаквания). За съжаление погледът на читателя установява, че и този аргумент не подкрепя водещата идея. Защото 500 млн. лв. от публичната инвестиционна програма на правителството е изградена на базата на възможните приходи по европейските грантове, идващи от предприсъединителните канали на ИСПА. Вярвате ли, че те ще бъдат усвоени? Струва си да се припомнят някои данни от статистиката. За охлаждане на ентусиазма на оптимистите - през 2002 г. по ИСПА са усвоени под 1% от годишната програма.Получава се интересен парадокс - през следващата година България ще расте под напъните на стагниращото търсене. Достойно за разработка на нов икономически модел. Като не успяхме с литератори, поне да вземем Нобеловата награда за икономисти!

Facebook logo
Бъдете с нас и във