Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СЪБЛАЗНИ ВЪЗБУЖДАТ ПАНСЛАВИСТИТЕ И ПАНТЮРКИСТИТЕ


Беларус заяви,че е готова да достави големи количества
оръжие за Съюзна република Югославия. Секретарят на беларуския
Съвет за сигурност Виктор Шейман потвърди в Белград, че е получил
всички необходими пълномощия за преговори от президента Александър
Лукашенко. В състава на делегацията от Минск бяха и представители
на оръжейните компании Белтехекспорт и Белспецвнештехника,
които трябваше да уточнят какво от средствата за радиоелектронна
борба и свръзка, какви оръжия за ПВО и ВВС биха били необходими
на югославската армия. Заедно с официалните лица от Минск пристигнаха
и военни съветници. Наблюдателите обаче окачествяват скептично
възможностите за оръжейни доставки от Беларус - заради финансовата
криза и състоянието на отбранителната й индустрия. Ракети Земя-въздух
и Въздух-въздух, зенитни ракети Стингър
и Шилка, стационарни и преносими радиостанции, апаратура
за радиосмущения и следене на въздушното пространство - това е
оръжейният репертоар, който Беларус може да достави без проблеми.
За доставка на тежки оръжия ще бъде необходима военнотранспортна
авиация, която обаче едва ли ще получи коридори през Румъния,
Унгария и България. Емоционалният беларуски президент Александър
Лукашенко не за първи път се заканва на НАТО, но едва ли би се
решил да наруши оръжейното ембарго за Югославия без подкрепа от
Москва. Почти едновременно с беларусите в Белград пристигна и
руска парламентарна делегация, която предложи на


Сърбия... да се присъедини към съюза Русия-Беларус


На сръбския вицепремиер Войслав Шешел, лидер на Радикалната
партия, идеята му хареса и той отиде даже по-далеч, като пожела
Югославия да се присъедини към Отбранителния съюз и Общността
на независимите държави. Шешел обеща да постави въпроса в сръбския
парламент. Според заместник-председателя на Държавната дума Сергей
Бабурин това би било добър отговор на плановете за агресия срещу
Югославия. В здрава глава такава идея не се вмества
- репликира председателят на руската Държавна дума Генадий Селезньов.
Сергей Бабурин обаче заяви в Белград, че е получил поръчение от
Думата да проучи възможностите за парламентарно сближаване между
Югославия и съюза Русия-Беларус.Готови сме за всякакви форми
на военен, политически, икономически и културен съюз, рапортува
националистът Шешел, като призова подобни стъпки да бъдат направени
в най-добри срокове.


Тези изказвания са предназначени за широката публика,
но идеята за


панславизма отново се вдига на крака


подхранвана от твърдостта на натовските генерали
срещу сърбите в Босна и Белград. Старата идея за славянска Антанта
в ОНД, с участието на Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, се
разпадна заради въздържаността на Киев. Икономическата криза,
обхванала повечето славянски страни и икономическите бариери на
развития Запад, заплахите от агресивния ислямски фундаментализъм
събуждат у славянските народи забравеното чувство за общност.
Войната в Босна и Херцеговина бе трудно изпитание за славянското
единство. Националистите в Сараево, Белград, Минск, Киев и Москва
са засегнати, че всички грехове се приписват само на православните
сърби, а мюсюлманите са толерирани от САЩ. Русия предупреди, че
в случай на военна операция срещу Белград ще пренебрегне оръжейното
ембарго. Заместник-началникът на руския Генерален щаб Владимир
Путилин, началник на Главното организационно-мобилизационно управление,
подчерта, че


въоръжените сили на Русия разполагат с всичко необходимо


за да изпълнят решението на правителството или президента
във връзка с развитието на събитията в Косово. Планове за използване
на руски части в Косово обаче не са разработвани, опроверга заместник-началникът
на Генералния щаб. В Босна има 1200 руски десантчици, но срещу
тях е 30-хиляден контингент на ООН с 20 000 военнослужещи от НАТО.
Руският Черноморски флот също няма да може да премине през Босфора
към Средиземно море, защото проливите се контролират от Турция
- член на НАТО. Руски десантчици могат да бъдат прехвърлени със
самолети ИЛ-76МД, но едва ли Украйна, Румъния, Унгария и България
ще разрешат въздушни коридори. Руски изтребители могат да прелетят
от Воронеж до Косово, но няма да им стигне горивото за обратен
полет. Бойна задача могат да изпълнят фронтовите бомбардировачи
СУ-24 М, чиято далечина на полета е 2850 километра без дозареждане,
разузнавателният СУ-24 МР (3 270 км) и стратегическите бомбардировачи
ТУ-22МЗ, ТУ-95МС и ТУ-160 с далечина на полета от 2200 до 14 000
километра.Те обаче са предназначени да унищожават наземни цели,
а НАТО се готви да атакува по въздуха.


Прави впечатление


въздържаната позиция на Гърция


по косовската криза. Атина е крайно раздразнена от
демонстративното нарушаване на въздушното пространство от турски
самолети над Егейско море. Перспективата руските ракети С-300
да се окажат в гръцката част на Кипър далеч не радва Турция. Анкара
заплаши да ги унищожи, но Съединените щати дадоха знак, че няма
да поощрят такава стъпка. Според някои твърдения всъщност Съединените
щати нямат нищо против официалното разделяне на Кипър. Някои от
славянските страни смятат Гърция, която е опора на източното православие,
за подходящ стратегически партньор. Гърция от своя страна възнамерява
да изразходва през следващите десет години около 17 млрд. долара
за въоръжение - борбата за този пазар също се вписва в геостратегическите
схеми за надмощие и влияние. Гърция и Турция са


важни пазари за американската оръжейна индустрия


но напоследък и двете страни поглеждат към руската
военна техника - основно авиацията и танковете. Турция вече купи
партида танкове от Украйна - прототип на Т-84. На фона на усиленото
въоръжаване се разиграва и битката за новите транспортни и енергийни
коридори от Русия и Каспийско море към Средиземно море. Кризата
в Косово бави гръцките строителни и енергийни проекти. Атина
се готви да инвестира в пътните магистрали през Ниш, Скопие, Белград,
Нови сад до Унгария.


Според гръцки източници


съществува идея за подялба на Косово


Планът, който се харесвал и на американския посредник
Ричард Холбрук, предвиждал албанците да получат 60% от територията,
а сърбите - 40, като към тези земи им бъде причислена историческата
патриаршия в Печ и намиращите се там сръбски манастири и православни
храмове. Същият план се обсъждал и за Кипър. Подобен план не се
изключвал и за Македония. Тетово и Гостивар са обхванати от националистична
треска, а двете партии на етническите албанци имат добри шансове
на сегашните избори. Южняците в Албания едва ли ще поискат да
съжителстват с косовските албанци, които са мюсюлмани. Православните
албанци в отговор на обединяването или нахлуването на албанци
от Косово могат да поискат да разширят автономията си и да се
отделят от мюсюлманския албански Север и фанатизираните косовски
албанци. Етническите гърци в Северен Епир, Южна Албания, също
може да се почувстват застрашени. Така ислямската дъга и славянско-православната
ос ще се изправят една срещу друга.


Този хипотетичен сценарий се развива на фона на конкретни


интереси, идващи от Кавказ и Каспийско море


Преди месец в Ереван отново бе изкарана картата на
Евразия и Турската република, издадена през 1988 г.
от турското министерство на външните работи, която илюстрира
мащабите и замаха на пантюркизма. Сред независимите тюркски държави
са наредени Азербайджан, Казахстан, Киргизия, Узбекистан, Туркмения.
В тези граници фигурира и Турската република Кипър. Под названието
тюркски автономни образувания и родствени общини
са изброени: Башкирия, Босна и Херцеговина, Чечения, Чувашия,
Хакасия, Крим, Якутия, Татарстан, Тува. Към родствените общини,
народи и страни са изброени Гърция, Китай, Югославия и Ирак. Мюсюлманският
Таджикистан (народността фарси) и християнска Грузия са отбелязани
отделно. В левия горен ъгъл на картата е портретът на Ататюрк
и думите му, казани след разпада на Османската империя: Аз
не се съмнявам, че великото наше културно наследство и талантът
на турците ще се възродят като изгряващо слънце. Тази карта
бе публикувана за първи път в Армения през 1988 г. и тогава се
разрази огромен скандал. Арменски политици твърдят, че проектите
около Каспийския нефт отново активизират идеите на пантюркизма.
Спечелилият президентските избори в Азербайджан за нов петгодишен
мандат - 75-годишният Гейдар Алиев, не крие, че за него основният
маршрут на каспийския нефт трябва да бъде Баку - Джейхан през
Грузия. Осъществяването му ще постави под въпрос славянския
проект от Баку през Новоросийск към Бургас - Александруполис.
Русия строи усилено обходно трасе, заобикалящо сепаратистки настроената
Чечения. Борбата за кавказките трасета на нефта и газа отдавна
се е превърнала в премерване на силите между Русия, САЩ и Турция.
Неотдавна Турция предизвика силно раздразнение, като предложи
създаването на


кавказки умиротворителни сили


и военноморски сили в Черно море под патронажа на
програмата Партньорство за мир. Азербайджан и Грузия
вече подписаха със САЩ споразумения за военно сътрудничество.
Две от дислоцираните в чужбина американски военни групировки поеха
охраната на Каспийския басейн и Централна Азия. Опазването на
каспийските тръбопроводи бе поето от американските ВВС, разположени
в базата Инджирлик в Турция. САЩ изпратиха патрулни
катери и поеха разработката на системата за въздушен контрол над
Грузия. В отговор Русия създаде регионален команден пункт на ПВО
в Армения за контрол на въздушното пространство над Каспийско
и Черно море и команден пункт в Алмати за Централна Азия. Борбата
за тръбопроводите и новите транспортни проекти от възродения път
на коприната - ТРАСЕКА, предизвика отново сепаратистки настроения
в Грузия. В края на октомври каспийският нефтен консорциум трябва
да обяви плановете си за изграждането на тръбопровода към Средиземно
море. Военният метеж в Западна Грузия на привържениците на бившия
президент Звияд Гамсахурдия отново постави въпроса за сигурността
на грузинските маршрути. През 1993 г. Гамсахурсия избяга в Чечения,
където загина при мистериозни обстоятелства. На фона на разрастващото
се стратегическо сътрудничество с Турция и САЩ Грузия започва
да гледа под око трите руски военни бази на своя територия. Периодично
грузинският парламент поставя въпроса за присъствието на руските
военни.


Рисковете


нефтените коридори


да се превърнат в източник на военно напрежение,
изглежда, предизвикват тревога сред световния бизнеселит. Турция
заяви, че трябва да си сътрудничи с Русия по проектите за износ
на петрол от Каспийско море - по проекта Баку - Джейхан, разбира
се. Турските управляващи даже дадоха знак, че са склонни да променят
регламента за преминаване на петролните танкери през Черноморските
проливи, въведени през юли 1994 година. Петролопроводът Баку
- Джейхан трябва да осигурява транзит на 55-60 млн. т петрол годишно.
Дължината му трябва да е 1710 километра. Преминава през Азербайджан,
Грузия и Турция. Строителството му ще отбие потока от северния
маршрут Баку - Новоросийск. Впрочем Турция използва и други средства
за убеждаване, като сключи споразумение за изграждането на пряк
газопровод с Русия по дъното на Черно море. Същевременно Турция
и Гърция едновременно се споразумяха за доставка на газ от Туркменистан
по газопровод, който ще преминава през Турция и Иран до Солун,
като ще бъде свързан и с трасето Солун - Италия. Споразумението
за доставка на газ от Туркменистан и на нефт от Азербайджан до
Джейхан ще бъде сключено на 29 октомври по време на тържествата
за 75-годишнината на република Турция. Мнението и на САЩ е, че
това трябва да бъде


основният маршрут


Азербайджан, Грузия, Русия, Иран, Афганистан и Китай
са държавите, които лежат по пътя на каспийския нефт към пазарите
в Азия и Европа. Но каквато и посока да има трасето, то ще бъде
зависимо от започващото стратегическо разпределение на силите.
Политолозите признават, че само в Грузия и Азербайджан има предпоставки
да възникнат десетина минидържави, каквито е имало четири-пет
века до края на ХIХ век - тогава Русия ги обединява около себе
си с твърда ръка.


В Кавказ и на Балканите са историческите кръстовища
на световните етноси и религии. Абхазия, Чечения, Нагорни Карабах,
Дагестан, Босна и Херцеговина, Косово... Дълъг е списъкът на огнищата
на етническо напрежение и конфликти, в които се пресичат едновременно
религиозни, етнически и икономически фактори. Ще излязат ли един
срещу друг християнството и ислямът, пантюркизмът и панславянството,
ще зависи от икономическите проекти и способността да се търсят
политически компромиси. Между пророчествата на Нострадамус и безсилието
на съвременните политически лидери светът живее в драматична неопределеност.
Построяването на новите стратегически газо- и нефтопроводи, възстановяването
на Великия път на коприната, преодоляването на световната икономическа
и финансова криза са предизвикателствата, които ще определят дали
светът ще се раздели на общности, дъги и оси, или ще се опита
да построи мостове над тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във