Банкеръ Weekly

Общество и политика

II. НОВАТА ЕВРОПА: ДРЕХА ЗА ВСИЧКИ

През май 2004 година Старият континент е по-обединен от всякога. Но покрай еуфорията от десетте нови роднини в семейството на ЕС мнозина си задават и въпроса дали подобна разнородна смес може да се превърне в нещо наистина действащо. Могат ли противоположности като джуджето Малта и колоса Полша да се влеят безболезнено в свръхамбициозния проект, наречен Нова Европа? Дори отговорът да е положителен, това няма да стане никак лесно. Утехата за онези, които са поели трудния път (между тях е и България), може да се открие в един цитат от Йожен Йонеско, красящ сградата на европарламента в Брюксел: Идеологиите са онова, което ни разделя. Мечтите и страданията са онова, което ни сплотява.Литва: Балтийската костенуркаСъседите Латвия и Естония, които напреднаха несравнимо по-бързо с икономическите реформи, лепнаха на Литва подигравателното прозвище Балтийската костенурка. Но днес, 14 години след началото на прехода, търпеливият подход започва да дава резултат. Той превърна Литва в най-бързо развиващата се страна на Стария континент и в единствената от новите членки на ЕС, която напълно отговаря на критериите от Маастрихт.Най-голямата от трите прибалтийски републики, Литва бе и първата, която скъса връзките със СССР. На 11 март 1990 г. във Вилнюс бе обявена независимостта - акт, който предизвика ефекта на доминото и доведе до окончателната гибел на Страната на съветите година по-късно. Оттогава правителството във Вилнюс започна внимателно да лавира между задължителните радикални реформи и желанието да предпази своите граждани от най-лошите страни на прехода. Естония и Латвия са протестанти, а ние сме католици. Винаги сме били малко по-консервативни, обяснява Мариюс Калесинскас, мениджър във Вилняюс Банкас, най-голямата кредитна институция в страната. В потвърждение на това предпазливите кормчии във Вилнюс взеха най-доброто от опита на съседите си. Те успяха не само да намалят данъците, но и да проведат една доста успешна пенсионна реформа - все неща, които засега не са се отдали на другите нови членки на ЕС. През 2003 година литовската икономика отчете ръст от цели 10 процента - показател, който изненада приятно дори финансовия министър Далия Грубаускайте. Поставихме основата за този ръст през 2001-2002 година, когато затегнахме финансовата дисциплина и проведохме данъчна реформа, включваща и намаляване на корпоративния данък - обяснява Грубаускайте. - И въпреки това дори за нас резултатите бяха доста изненадващи . Прогнозите предвиждат Литва да остане най-бързо развиващата се европейска икономика и през следващите няколко години. Фондовата борса във Вилнюс отбеляза ръст от почти 100% за последните 12 месеца. Най-солидните литовски компании вече стъпват и на световните пазари - като например лидера в биотехнологиите Ферментас, която държи над четвърт от глобалната търговия със специални ензими за хранително-вкусовата промишленост. Или пък търговската верига ВиПи, която само за пет години се превърна в хегемон в Литва и сега подготвя експанзия във Финландия и Полша. Изобщо, както казва Калесинскас, ние сме рядък пример как по-бавният печели състезанието. Естония: Технологичният тигърИсторията на Естония обхваща малко повече от 800 години, но едва в 35 от тях страната е била независима. Кой ли не е нахлувал в нея - датчани, шведи, руснаци, германци, отново руснаци... Затова и този 1 май е специален ден за естонците - за пръв път те имат сигурни гаранции за границите си и достъп до пазари, за каквито преди не са и мечтали. Естония винаги е била най-прогресивната от балтийските страни. Дори по съветско време тя бе сравнително либерално място, средище както на толкова мразения от Сталин джаз, така и на почти цялата високотехнологична индустрия на СССР. След краха на комунизма Талин бързо си върна статута на космополитен град. Днес идиличните кълдъръмени улици на стария град са пълни с ресторанти и магазини, борещи се за солидния туристически поток. При население от едва 1.5 милиона души през миналата година Естония е била посетена от 5.7 милиона туристи. Наистина по-голяма част от тях са финландци, търсещи спасение от сухия режим в родината си, но това не ги прави по-малко доходни посетители.Що се отнася до икономическата политика, Талин приложи една от най-радикалните реформи в Европа и бе богато възнаграден за куража. Естония първа последва примера на Ейре и премахна корпоративния данък, прехвърляйки товара върху индиректни такси като ДДС. Правителството очакваше, че ще трябват пет години, преди постъпленията от данъци да се върнат към нивата отпреди реформата. В действителност бяха нужни едва 18 месеца. Облекчен от тежкия товар, бизнесът започна да процъфтява и правителството вече можеше да осъществи и радикалната пенсионна реформа. Плановете предвиждаха поне 20 процента от естонците да участват в нея; в действителност участват почти 100 процента. Това създаде една нова класа от дребни инвеститори и насочи цели реки от свежи капитали към икономиката. Макроикономическите показатели на Естония не могат да бъдат по-добри: всъщност дори са прекалено добри. Например вътрешният дълг спрямо БВП е едва пет процента, най-ниският измежду всички нови членки и доста под 60-процентовия талан в договора от Маастрихт. Причината е проста - правителството на практика не е пускало ценни книжа. Това е нещо като национален еквивалент на домакиня, която отказва да си купи хладилник на изплащане и с лихва, а вместо това настоява да плати в брой. Проблемът е, че критериите от Маастрихт за присъединяване към еврото включват определени изисквания към 10-годишните облигации, а Естония просто не разполага с такива. Правителството може да се окаже принудено да заема пари, от които няма нужда. Малобройното население улесни реформите, но то си има и недостатъци: с ограничена работна ръка и без природни ресурси, страната просто няма как да развие сериозна индустрия. Затова властта в Талин отдавна е насочила поглед към възможното решение - високите технологии. Още в началото на 90-те бившият президент Ленарт Мери се срещна с двама от най-едрите бизнесмени в един талински хотел, за да ги убеди, че бъдещето е в интернет-технологиите. Само за пет години изработеният на тази среща план превърна Естония в страната с най-много компютри и интернет-връзки на глава от населението в света. Самият живот на хората се промени из основи. Банките започнаха масово да затварят клоновете си, защото повечето клиенти ползват услугите им през домашния си компютър. Дори в автобусите и трамваите в Талин вече няма билети, а всеки пътник плаща с личната си електронна карта, която се получава заедно с документите за самоличност. Свръхуспешният преход обаче си имаше и цена - изолирането на близо четвърт от населението на страната. Става дума за етническите руснаци в Естония, които вече от 14 години са под властта на хора, които не ги обичат. Доста от тях на практика нямат родина и дори самоличност, защото според законодателството човек не може да получи паспорт и гражданство, ако не говори естонски. А естонският с 14-те си падежа е един от най-трудните езици на Стария континент. Надеждите са този проблем да се разреши с влизането в Европа, но в началото на тази година парламентът в Талин отново отхвърли предложението за облекчаване на процедурите за гражданство. Латвия: Между Европа и РусияПодобно на балтийските си съседки и Латвия веднага след постигнатата независимост отвори границите за чужди инвестиции. И те не закъсняха. Днес най-големите компании в страната са предимно скандинавски - мобилни оператори, търговски вериги и строителни фирми.Политиката на отворените врати се оказа подчертано успешна - днес Латвия практически покрива всички изисквания по договора от Маастрихт. Но докато икономическата основа е стабилна, политическата още не може да излезе от смутните години на прехода. В началото на тази година поредният скандал с корумпирани министри свали от власт дясно-центристкото правителство. През март трите центристки партии успяха да съставят нов кабинет, начело с Индулис Емсис, първия в Европа премиер от Зелената партия. Но и на неговия екип експертите предричат не повече от 12 месеца работа. Най-сериозният проблем на Латвия обаче е друг - твърде многобройните руски заселници. За разлика от съседна Литва, в която руснаците са съвсем малко, в Латвия те представляват над 40 на сто от населението. Доста от тях са на практика без правен статут, защото не искат или не могат да издържат изпита по латвийски език, задължителен за получаването на паспорт. Поради тази причина и многобройното руско население е слабо представено в парламента. Неотдавна поредният проект за ограничаване употребата на руския език в училищата вдигна огромен шум и предизвика невиждани в новата история на страната протестни демонстрации. Учениците от руски произход обикаляха улиците с плакати Не ни извивайте ръцете! и Долу ръцете от нашите училища!. В парламента обаче скандалният законпроект бе приет с почти пълно мнозинство. Сега единствената надежда за рускоговорещите е оплакването им до Съвета на Европа. Латвия е де факто двунационална страна, но никой не го признава, пише в жалбата. Все пак непредубедените западни наблюдатели виждат основания и за оптимизъм. Според Тоби Муур, представител на ЕБВР в Рига, кризата постепенно ще се разреши от само себе си под въздействието на икономически фактори. Търговията с руски компании непрекъснато се увеличава - отбелязва Муур. - Очевидно е, че икономическите интереси ще надделеят над историческите предразсъдъци.Кипър: Мъртвата зонаКойто подкрепи плана на ООН за обединение, е обречен на вечни мъки в ада, каза на кипърските гърци архиепископ Павел Киренски. Този апел, отправен само ден преди проведения референдум, отлично илюстрира особеното място на проблема Кипър сред многото предизвикателства на Нова Европа. При всички останали нови членки на съюза главните трудности са икономически; с Острова на Афродита проблемът е политически, при това изглежда все по-неразрешим. Не е особена изненада, че три четвърти от гръцкото население на Кипър гласува не в референдума, решавайки да влезе в ЕС самостоятелно, без турските си съседи. Решение, което всъщност бе неизбежно с оглед на историческите обстоятелства и на дълбокото икономическо неравенство между двете части на острова. Само че сега излиза, че с вота, с който трябваше да се защитят, кипърските гърци всъщност са нанесли тежка вреда на собствената си кауза. Преди всичко пропада надеждата поне част от изселените през 1974-а гърци да се върнат в домовете си в турската зона. Турция ще запази и 38-хилядния си гарнизон на острова. Бодливата тел и обширните мъртви зони явно ще се превърнат в постоянен елемент от кипърския пейзаж. На практика с това не гърците окончателно узакониха турската инвазия отпреди 30 години. Естествено, планът на Кофи Анан не бе напълно справедлив към гърците. Но все пак, както каза самият Анан, бе по-добър от нищо. Пък и споразумението можеше да е по-изгодно, ако гръцкият лидер Тасос Пападопулос на три пъти не бе напускал преговорите. Изобщо вотът в южен Кипър предизвика огорчение, ако не и яд, в Брюксел. Еврокомисарят по външните работи Крис Патън дори обвини гърците в предателство към идеята. Те няма да са особено популярни роднини в европейското ни семейство, предупреди той.Колкото до кипърските турци, те може и да почакат с членството в ЕС (за което вероятно не са и особено готови), но пък несъмнено ще извлекат сериозни облаги от факта, че 65% от тях подкрепиха плана Анан за обединение. Търговското ембарго над северната част на острова ще бъде вдигнато. Летището ще бъде отворено за международни полети, пристанищата - за търговия. Турция също започва преговори за членство и може да влезе в съюза ръка за ръка с турски Кипър, като по този начин уреди окончателно международния му статут. Вероятно затова лидерът на кипърските турци Рауф Денкташ се смееше, докато слушаше резултатите от референдума в гръцката част. Външните министри от ЕС вече се срещнаха в Люксембург, за да обмислят как да възнаградят турците. Те одобриха финансова помощ от 260 милиона евро за тях, както и безмитен внос на селскостопански стоки от Северен Кипър в Евросъюза. Трябва да сложим край на икономическата изолация на кипърските турци, потвърди и еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген. Малта: дребосъкът в семействотоМалта е малка страна. Докато самолетът ви се готви за кацане в Ла Валета, с един поглед можете да обхванете цялата държава. Самата столица има едва 10 000 жители (колкото Дулово), а Комино, едно от островчетата със статут на провинция, е обитавано официално от седем души. Това напълно обяснява страха на много малтийци, че Европейският съюз се готви не да приеме, а да погълне родината им. Затова и в референдума проевропейската партия спечели с едва 53 на сто от гласовете. Днес, само година по-късно, нищо не загатва за тези колебания. Малта изглежда като нормална част от Евросъюза, макар и затънтена, сънлива част. Върху номерата на колите, предимно италиански и френски, е изрисуван европейският флаг. Що се отнася до икономическите показатели, островът не е толкова далеч от континента. Брутният вътрешен продукт е с една трета под средния за ЕС, но пък инфраструктурата и услугите са доста по-развити, отколкото в близките Сицилия и Корсика например. Разбира се, евроскептиците далеч не са се примирили с поражението в референдума. Те са обединени в мощна опозиция, водена от бившите премиери Кармело Мифсуд Боничи и Дом Минтоф. Двамата дори призоваха гражданите да бойкотират наближаващите избори за европейския парламент. Всъщност Дом Минтоф най-много се доближава до онова, което в Малта биха нарекли национален герой. Той бе човекът, който създаде републиката, и пак той накара Великобритания да плаща наем за военните си бази на острова. Но последните му изяви в борбата срещу Брюкселската империя, както сам се изразява, отнеха част от ореола му в очите на по-младите малтийци.В интерес на истината, доста от възраженията на опозицията срещу членството си имат основания - поскъпването на живота покрай включването в еврозоната, загубата на военния неутралитет и рисковете за малките малтийски компании, ако бъдат хвърлени в джунглата на свободния пазар. Последният процес вече е започнал - италианската търговска верига Сиса например планира до декември да отвори седем супермаркета на острова и на практика да унищожи всички малки местни магазинчета. Бюджетният дефицит на Малта е 9 процента, три пъти над тавана за присъединяване към еврозоната. Текстилната индустрия, която навремето осигуряваше лъвския пай от вътрешния продукт, сега е съсипана от конкуренцията на далеч по-евтиния труд в Африка и Азия. От друга страна, програмите на ЕС са насочени именно към стимулирането на дребния бизнес, към създаването на нови ниши. С присъединяването към съюза се очаква сериозен ръст в сектора на финансовите услуги. Тепърва ще се развива и туризмът (самият град Ла Валета е обявен за паметник на културата от Юнеско). Местното население, владеещо свободно три езика (малтийски, който е близък до арабския, италиански и английски), е привлекателна работна ръка за чуждестранни работодатели. Освен това Малта може да извлече облаги и от стратегическата си позиция като кръстопът между Европа и Северна Африка. Така че скептицизмът се примесва и с оптимизъм.Това е то глобализацията - обяснява Ричард Гарсия, търговски представител в Ла Валета. - В днешно време човек не може да бъде оставен сам на себе си, той трябва да стане част от клуба. Но това не ме тревожи. Дори в оркестър от сто души отделният изпълнител може да бъде чут.

Facebook logo
Бъдете с нас и във