Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИГРАТА С БАГДАД Е ЗА ВРЕМЕТО СЛЕД САДДАМ

Санкции, ембарго, военни операции като средство за натиск, бомбардировки, ракетни удари, изграждането на опозиция, програма петрол срещу храна, дипломация във всичките й форми - нищо от изброеното не можа да функционира. Думите са на бившия държавен секретар на Съединените щати Джордж Щулц. И са особено подходящи за онагледяване на ситуацията, в която световната политика отново попадна заради Ирак. До изброените от Шулц факти е добре да се сложат още малко. Саддам Хюсеин досега е нападал две страни - Иран и Кувейт. Разработвал е оръжия за масово унищожение и ги е употребявал срещу кюрдите. Съветът за сигурност на ООН е изхабил през последните 12 години време и усилия за 16 резолюции за Ирак. А в това време Саддам Хюсеин е успявал да търгува с петрол и да печели време, да бъде ирационален, нелогичен и същевременно упорит и последователен в защита на собствените си интереси. Както написа тези дни в. Гардиън, от 1979 г., когато завзе цялата власт, Саддам доказа, че умее да оцелява. Основният инстинкт за самосъхранение остава постоянен и доминиращ фактор през всичките му дръзки хазартни рискове и безбройни всекидневни прояви на тирания.След писмото на Саддам Хюсеин до генералния секретар на ООН Кофи Анан, с което уведомява Световната организация, че допуска без условия оръжейните инспектори в Ирак, картината не изглежда по-различна. Това писмо просто регистрира глобалния натиск върху Ирак, след който могат да се случат две неща - да се стесни полето за трикове на Саддам Хюсеин и да се увеличи нетърпението на американския президент Джордж Буш. Особеното е, че след бързата поща Саддам Хюсеин вече не може да се представя само като жертва. Той бе принуден да направи някаква стъпка, която между впрочем бе очаквана. Иракският диктатор неведнъж се е решавал на подобни дипломатически изненади в последната минута. След тях обикновено международната коалиция е объркана. Нещо подобно се случи и сега. Даже Саудитска Арабия, която беше категорично против интервенция срещу Ирак, застана зад Съединените щати. След писмото обаче Русия, Китай и Франция започнаха да хвалят кооперативността на Ирак. Москва даже не намира, че е необходима нова резолюция за на ООН за проблема. От наша гледна точка няма нужда от специална резолюция, каза руският външен министър Игор Иванов. Саддам Хюсеин всъщност реагира по начин, който се очакваше. Не случайно още преди няколко седмици вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни определи завръщането на оръжейните инспектори като безполезно. Наблюдателите не пропуснаха да отбележат, че президентът Буш в речта си пред Обединените нации не отдели и едно изречение за инспекторите. Посланието е лесно за разгадаване на целта е разоръжаване на Ирак, а не просто завръщането на инспекторите на ООН. Едва ли някой храни илюзии, че Съединените щати лесно ще се откажат от самостоятелен ход, за да премахнат Саддам Хюсеин от власт. Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, независимо от писмото на Саддам, призова Конгреса да подкрепи администрацията на президента Джордж Буш за евентуален военен удар срещу Ирак. Нито една терористична държава не поставя по-голяма и по-реална заплаха за сигурността на народа ни и за стабилността на света от режима на Саддам Хюсеин в Ирак, заяви Ръмсфелд пред Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите. Според него отлагането на гласуването в Конгреса може да изпрати послание, че САЩ не са готови да заемат позиция. Послание за решителността ни трябва да се прати възможно най-скоро, казва Ръмсфелд и е пределно ясен за времето, когато това трябва да стане - преди въпросът да бъде гласуван от Съвета за сигурност на ООН. Всъщност ситуацията прилича на нов кръг от една позната игра. Първо, ООН като че ли отново придоби значение, близко до това, което са си представяли Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил. Особено Рузвелт, който е смятал, че с помощта на петте големи от Съвета за сигурност мирът ще може да бъде осигурен. Факт е, че сега Съединените щати проявиха изненадваща загриженост за ролята и авторитета на ООН. От Нашвил, щата Тенеси, американският президент Буш обяви, че Обединените нации трябва да действат. При това по-бързо, отколкото дипломацията позволява. Държавният секретар Колин Пауъл потвърди на пресконференция след срещата на Квартета за Близкия изток в Обединените нации, че САЩ настояват за нова резолюция на ООН, която да гарантира, че Ирак ще изпълни задълженията си за разоръжаване. Не можем да приемем писмо от една страница като край на проблема, каза Пауъл и допълни: Вече сме наблюдавали подобна игра. За да поддържаме натиска, трябва да тръгнем по нов и различен път, с много стриктни условия и критерии. След писмото на Саддам Хюсеин, което бе наречено първа стъпка от генералния секретар на ООН Кофи Анан, много бързо стана ясно, че Съединените щати променят метода на действие, но не и целта - премахването на режима в Багдад. Те искат бързо приемане на една резолюция на ООН, в която ултиматумът и заплахата с употреба на сила да бъдат обвързани в един текст. Французите предлагат две резолюции, като едва във втората да се споменава за употреба на сила. Русия изчаква, но според наблюдателите едва ли ще пропусне възможността да се сдобие с ползи. Руският президент Владимир Путин вече заплаши с военни удари Грузия, любимката на Съединените щати в региона, ако Тбилиси не унищожи базите на чеченските терористи на своя територия. А това вече е обвързване на Ирак с Грузия. Китай също има особено поведение. Принципно е за връщане на инспекторите на ООН в Ирак, но за първи път не е толкова критичен. Дотам, че влиятелният вестник Чайна дейли след речта на Буш пред Обединените нации публикува статия със заглавие: Борбата с тероризма свързва Китай със САЩ.Очевидното е, че бащата на всички финтове, както наричат Саддам Хюсеин, този път е закъсал. Задкулисни послания от сорта оставете ме на мира, за да трупате аргументи за повече и по-евтин петрол от съседите, очевидно не минават. Той се опитва за пореден път да печели време и да употреби основното си оръжие - петрола. Факт е, че една война срещу Ирак носи потенциалната опасност да уплаши петролните пазари с голяма криза. Според експертите в най-лошия случай цената може да скочи до сто долара за барел, което означава рецесия. Но тази оценка е по-скоро отзвук от страха заради петролната криза от 1973 г. Скромно доказателство е фактът, че писмото на Саддам Хюсеин до ООН смъкна за отрицателно време цената на петрола с три процента. При това без да има каквито и да е индикации за промяна в поведението на Съединените щати. Важният въпрос, който трябва да занимава и дипломатите, е какво ще направи не толкова Саддам Хюсеин, колкото другите страни - производителки на нефт. Например Саудитска Арабия, която има достатъчно капацитет, за да произведе онова количество петрол, което при евентуална война не би дошло от Ирак. Големите петролни концерни винаги са се чувствали неуютно от ембаргото срещу Ирак. Също толкова неприятно е усещането им от хватката на Саудитска Арабия, която в голяма степен влияе върху цената на петрола. През последните седмици според западни оценки Ирак е добивал само по половин милион барела на ден, което е по-малко от един процент от световната продукция. Контрааргументите срещу петрола като оръжието на Саддам и срещу ужасния сценарий за рецесия не са само в опита от Войната в Залива. Във Вашингтон например казват, че точно цената на петрола е достатъчна причина за свалянето на Саддам Хюсеин от власт. Икономическите съветници на президента Буш сравняват разходите за една война срещу Ирак с инвестиция, която отстранява несигурността и повишава добива на петрол. За петролните концерни това е важно. След времето на Саддам Хюсеин те биха имали шанса да се отскубнат от неприятната хватка на Саудитска Арабия. Въпроса за шансовете със сигурност си задават и в руската компания ЛУКойл или във френския петролен гигант Елф Акитен, а и в китайските фирми. Ще си струва ли инвеститорите да влагат повече средства в трудоемките нефтени полета на Сибир, Норвегия или Ангола? Ще е необходимо ли каспийският нефт да се транспортира през размирния Афганистан? Остават и много други въпроси. Например какво ще стане с алтернативните екологични източници на енергия или с тежкия проблем за климата? В последното столетие световният ред винаги е зависел от петрола. В този смисъл играта за Багдад е нещо като допълнено издание на една незавършена глава от подредбата на света след края на студената война и в началото на новия век. Реакцията на иракското писмо до ООН извади на показ две съществени предположения, за които до този момент публично не се говореше. Първото е за причината за голямото удовлетворение на едни, които приемат за чиста монета предложението на Саддам Хюсеин за безусловното завръщане на оръжейните инспектори на ООН. Те или са наивни, или имат скрити интереси - предизборна борба, търговски сделки с режима на Саддам или просто сляп антиамериканизъм. Второто предположение е за другите, за които писмото е само поредният дребен трик и тотално го отхвърлят. Те също или са наивни, или трудно скриват предизборни битки, търговски интереси с бъдещия режим след Саддам и сляп проамериканизъм. Съмнително е да има толкова наивници в международната политика. Очевидно е, че всички мислят за времето след Саддам Хюсеин. Въпросът, който засега няма отговор, е: Знае ли се кой може да наследи властта от диктатора в Багдад?

Facebook logo
Бъдете с нас и във