Банкеръ Weekly

Общество и политика

Игра на нерви след европредседателството

След края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз страната ни ще навлезе в нова политическа ситуация. Партиите ще започнат сериозно да се готвят за двата избора, които предстоят през следващата година - за евродепутати през май и за местни органи на властта през октомври. А това означава, че предстои здрава игра на нерви и политическо надцакване.

Всъщност препозиционирането на БСП и ГЕРБ, както и на Патриотите и ДПС вече започна. Всяка от формациите оттук нататък ще се стреми да завоюва по-голямо пространство в общественото внимание. Социалистите напуснаха пленарната зала и провалиха на 15 юни парламентарното заседание, а в сряда (20 юни) внесоха вот на недоверие на правителството за сектор "Сигурност". По този начин те "рамкираха" европредседателството, като внесоха вот на недоверие (заради корупцията) в началото му през януари и сега - в неговия край. Дебатите за състоянието на сигурността ще се проведат следващата седмица.

Очевидно БСП се пробужда от опозиционната дрямка, в която се бе унесла напоследък. Според политолога Първан Симеонов активността й е била "забравена" поради три причини - председателството, което действа като "политическо успокоително хапче" за политическия процес; заради това, че напоследък няма различия между социалистите и ГЕРБ (визира се сближаването на позициите им по проекта АЕЦ "Белене"); и трето - заради няколкото случаи на политически совалки между части от управляващата коалиция (Патриотите) и социалистическата партия.

Що се отнася до вота на недоверие, Симеонов смята, че опозицията най-вероятно ще укрепи политическото ръководство на МВР със своите действия. "Целите на един вот обикновено са разгаряне на дебат, създаване на дневен ред, вземане на инициатива - ето това очаквам БСП да направи", обясни той. По думите му целта на ръководената от Корнелия Нинова формация е да задава политическата рамка в страната.

Поводът за напускането на пленарната зала от левицата пък беше пренареждането на дневния ред на заседанието. Използвайки правото на председателя на Народното събрание да внася допълнителни точки, ГЕРБ предложи три извънредни, между които и освобождаването на проф. Камен Плочев като управител на НЗОК. Така на последно място бе избутан предвиденият за разглеждане законопроект на опозицията - промени в Гражданско-процесуалния кодекс, след което парламентът да продължи с петъчния парламентарен контрол.

Липсата на кворум и проваленото заседание ядосаха председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той нарече действията на опозицията "саботиране на законодателната дейност", а поведението й "непристойно" и затова "трябва да бъде осъдено". Заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Жельо Бойчев обаче припомни на ГЕРБ тяхното твърдение в 42-рото Народно събрание, че осигуряването на кворума е задължение на управляващите. Между другото, напускане на залата от опозицията имаше и в навечерието на европредседателството с искане председателят на парламента Димитър Главчев да си подаде оставката.

Социологът Боряна Димитрова е на мнение, че между БСП и ГЕРБ се развиват няколко силни политически сюжета, в които всяка една от партиите иска да заеме по-сигурни и по-очертаващи перспективните й в близко бъдеще позиции, и ситуацията в Сградата на съединението е тяхно отражение.

"В българския политически живот, поне през последните десетина години, парламентът не е мястото, където се зараждат конфликтите между основните политически сили, а мястото, в което се отразяват - заглъхват или усилват. В този смисъл това, което се случи, би могло да се случи и със съвсем други сюжети", смята Димитрова. Тя даде примери с няколко линии на съперничество между ГЕРБ и БСП, които пораждат политическите конфликти между тях. Първата е краят на председателството на Съвета на ЕС. "С него се засилват опитите на опозицията да бъде по-активна, да покаже едно по-енергично присъствие и да очертае нови разломни точки, за да може след края на европредседателството да атакува следващи изборни позиции", обясни социоложката.

Въпреки че на пръв поглед темата изглежда консенсусна, като втора конфликтна точка в отношенията между ГЕРБ и БСП може да се разглежда размразяването на проекта за АЕЦ "Белене". Този въпрос винаги е бил в политическия дневен ред на социалистическата партия, но промяната в позицията на ГЕРБ в последно време създава едно ново поле на съперничество между двете формации, твърди Димитрова.

Тя посочи и съвсем актуалната тема за новото име на Македония, която също очертава терен, на който ГЕРБ и БСП ще се състезават. И това вече си пролича при неотдавнашното посещение на македонския президент Георге Иванов, който бе посрещнат от Румен Радев, но премиерът Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева отказаха да се срещнат с него. Борисов и ГЕРБ безусловно приемат наименованието Северна Македония, докато социалистите и държавният ни глава настояват да се дадат допълнителни гаранции в договора ни за добросъседство, че никоя страна няма да има териториални претенции към другата.

С други думи, можем да предположим, че оттук нататък почти всяка тема, която се появи в публичното пространство, ще се превръща в писта за надпревара или в тепих за противоборство между управляващи и опозиция. В дневния ред на обществото ще се завърнат и скандалите. А материал за тях има много. Вътрешното напрежение не само се усеща, но и вече избива в редица сектори. Становището на Първан Симеонов е, че препозиционирането, разполагането на старта и пренареждането в политическия процес предизвикват известни трусове, но ако се вярва на политическата логика, те не би трябвало да са смъртоносни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във