Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДВА ДЕНЯТ Х И ЗА НЕОХИМ

Изглежда, и последният държавен торов завод е на път да се сдобие с нов собственик. След близо половингодишно протакане Агенцията за приватизация най-после се реши да обяви консорциума Неохим инвест за ексклузивен купувач на 51% от капитала на димитровградския Неохим. До средата на март ще стане ясно дали продажба все пак ще има, или ще се пристъпи към ликвидация на най-стария завод за производство на азотни торове в България.


Въпреки упоритите слухове, че чуждестранните инвеститори от ливанската фирма Каримекс, участнички в консорциума Неохим инвест, са вдигнали ръце от сделката, висши шефове на торовия комбинат твърдят, че в момента текат преговори за привличане в консорциума и на други външни капитали. Дори и това да е истина, споразумението между кандидат-купувачите и ведомството на Захари Желязков едва ли ще се постигне лесно. Причината е, че амбициозните приватизатори искат държавата да опрости минимум 20 млн. лева от общо 30-те млн. лева задължения на Неохим към монополиста Булгаргаз и да купят контролния пакет на предприятието на символична цена на от 1 щ. долар. Аргументите на представителите на Неохим инвест са, че подобни клаузи фигурират в договора за раздържавяване на Агрополихим, според които на купувачите от консорциума Ейсид енд фъртилайзърс бяха опростени дълговете на девненския завод към газовия оператор за 47 млн. лева. Новите собственици на Агрополихим обаче поемат други дългове на предприятието за около 40 млн. лв. и обещават инвестиции на обща стойност 20 млн. лева. Ще припомним, че купувачът на Химко - американската компания Ай Би И Транс - Ню Йорк, плати за 57% от акциите му 1 млн. лева и пое ангажименти да вложи в комбината 60 млн. щ. долара през следващите пет години. Освен това новите собственици поеха всички задължения на врачанското дружество. Приватизаторите на Неохим обаче явно не могат да демонстрират толкова добри финансови възможности. Програмата на Неохим инвест предвижда между 5 и 10 млн. щ. долара за реконструкцията на комбината. Точната сума според кандидат-купувачите ще зависи от размера на опростените борчове на торовия завод към Булгаргаз. И държавата няма много възможности за избор, защото единствената алтернатива на приватизацията на димитровградския завод е неговата ликвидация, при която на улицата ще останат значителен процент от жителите на града.


В момента Неохим работи с почти пълно натоварване на мощностите. От януари до март по традиция селските стопани торят есенните култури и увеличават поръчките си. В началото на тази година заводът изпълни заявка за доставка на торове за сметка на държавния фонд Земеделие. Благоприятен е и фактът, че през последните месеци се наблюдава значително покачване на международните цени на изкуствените торове. Причината са ограниченията на руския износ на тази продукция, наложени от правителството на Владимир Путин. Според неговия административен акт местните производители са задължени първо да задоволяват търсенето в Русия. Освен това е наложена пълна забрана за експорт на руските заводи, които имат просрочени зъдължения към бюджета. В крайна сметка цената на амониевата селитра, изнасяна в страните от Европейския съюз, се увеличи от 80 на 100 щ. долара за тон само в рамките на няколко месеца. Котировките на балканските пазари пък са с 10 щ. долара по-високи. Очакванията са международната цена да продължава да расте поне до края на март. Новите условия на пазара позволяват на Неохим да изнася продукцията си, макар и при нулева печалба. През последните месеци значително се изостри и конкуренцията на вътрешния пазар. След приватизацията на девненския Агрополихим той натовари мощностите си за производство на стабилизирана амониева селитра. Предимството на този завод е, че той се намира близо до Добруджа, където са най-богатите земеделски предприемачи в България. От есента врачанският Химко провежда мащабна кампания за популяризиране на произвеждания там карбамид на българския пазар. Всичко това принуждава мениджърите на все още държавния димитровградски комбинат да търсят решения за минимизиране на разходите, без да влагат много пари.


Въпреки оптимистичното развитие на пазарите на торове Неохим не може да реализира печалби, без да се направят нужните промени в структурата на предприятието. Очаква се до месец в завода да останат на работа около 1700 души вместо сегашните две хиляди. Ръководството на комбината планира да продаде някои активи на дружеството като почивните бази в Китен и Велинград и производства, нямащи отношение към основната му дейност. Всичко това обаче едва ли ще помогне на завода да остане конкурентоспособен, без да се направят нужните инвестиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във