Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДНИЯТ ПАРЛАМЕНТ ЩЕ Е ШАРЕН И КРАТЪК

СДС започва плавен завой за сближаване с НДСВ. Източници от Раковски134 вярват, че след парламентарните избори ще управлява дясно мнозинство, съставено от СДС, ССД и НДСВ. Според тях маневрите за осъществяване на синята идея вече са започнали. Сценарият предвиждал до есента всеки да е определил мястото си в дясното пространство и да започнат преговори между лидерите за общи действия за спечелване на изборите. Това не означава, че трите партии непременно ще формират предварителна коалиция. Депутати обясняват, че вариантите са няколко. Какво точно ще се случи зависело много и от поведението на ДПС. Все още никой не можел да каже дали Ахмед Доган ще играе с левицата, или ще предпочете да се обвърже с десноцентристки блок, който щял да бъде подкрепен и от Европа. Евентуално правителство на СДС, НДСВ и ССД ще си спечели симпатиите както на Европейската народна партия (ЕНП), където лидерът на СДС Надежда Михайлова е заместник-председател, така и на Либералния интернационал, където отскоро членува НДСВ. Европейските партийни фамилии обаче винаги настояват членките от една държава да си сътрудничат и да работят заедно. Ръководството на ЕНП например упражнява натиск върху лидерите на БЗНС-НС и на Демократическата партия Анастасия Мозер и Александър Праматарски да подпишат ново споразумение със СДС. Най-вероятно по същия начин ще постъпят и евролибералите след края на мандата на Симеон Сакскобургготски и ще настояват ДПС и НДСВ в някаква форма да са заедно за предстоящите избори. Поради тази причина много политици прогнозират, че ако в следващия десен кабинет участва НДСВ, то ДПС най-малкото ще го подкрепи, дори и да не бъде поканено в централната изпълнителна власт.И ДПС не може да помогне на БСП да състави правителствоВсички тези планове почиват на увереността на десните политици, че социалистите ще спечелят по-малко от 50% от местата в следващия парламент и това няма да им позволи да направят самостоятелен кабинет. Парламентарната практика у нас показва, че абсолютно мнозинство може да осигури само със спечелването на не по-малко от 2 млн. гласа в зависимост от избирателната активност. На предишните избори НДСВ получи малко по-малко и не успя да състави самостоятелно правителствено мнозинство, защото не й достигна един мандат, за да си осигури нужните 50+1% в парламента. През 1997 г. пък сините прескочиха 50-те процента в Народното събрание, събирайки около 2.2 млн. гласа. Преди тях през 1994-а социалистите също го направиха с приблизително толкова. До момента изследванията на социолозите обаче далеч не показват толкова масови нагласи в подкрепа на левицата. През 1997 г. тя получи под 1 млн. гласа, което прави малко над 22% от общия вот. А през 2001-ва за нея гласуваха само 780 хиляди. Наблюдателите прогнозират, че догодина социалистите ще спечелят между 32 и 36 % от гласовете и ще попаднат в положението на СДС от 1991 година. Те вещаят, че левицата ще има най-голямата парламентарна група с около 70 до 80 мандата, но тя далеч няма да е достатъчна за съставянето на правителство дори и с подкрепата на евентуалните петнадесет-двадесет гласа на ДПС. Поради тази причина лидерите на столетницата в момента ухажват толкова усилено царската партия. Засега не се забелязва друга формация, която да може да прескочи четирипроцентовата бариера и да е готова да състави правителство с БСП. Върху тънките сметки, че НДСВ няма да се съгласи на такъв съюз, процъфтяват и амбициите на десните партии да управляват през следващия мандат. Надеждата за приближаващата власт обаче разгаря неконтролируемо страстите сред бъдещите партньори. Два въпроса не дават покой на окрилените от изчисленията и от приближаващите избори десни лидери. Най-важният е - кой ще е оглави коалиционното правителство? Той е много тясно свързан и с отговора на втория - кой ще стане следващият държавен глава? Отговорите и на двата въпроса нито са лесни, нито са очевидни. На всички е ясно, че могат да бъдат решени само в люта конкуренция. А запознати твърдят, че тя вече е започнала. Кой е бъдещият премиер?Кандидатите са поне трима - Надежда Михайлова, Стефан Софиянски и Пламен Панайотов. Добре информирани източници твърдят, че най-малки са шансовете на столичния кмет. От една страна, неговата партия е най-незначителна в триото, а от друга - той е най-уязвим и лесен за компрометиране. Всъщност въпросът за обществената тежест на всяка една от партиите е доста неясен и предвещава сериозни неразбории. След местните избори Надежда Михайлова многократно и открито е заявявала, че СДС е лидер в дясното пространство. Това отговаря на амбициите й да стане премиер в евентуален коалиционен кабинет. Но след отцепването на Иван Костов не е ясно до колко стремежът отговаря на действителността. Пръв в синьото лидерство открито се усъмни самият Софиянски, самопровъзгласявайки се за десен фаворит веднага след извънредната национална конференция на СДС. От Раковски 134 признават, че след учредяването на новата консервативна партия на Костов се очаква отливът от СДС да стане по-значителен. По този повод започват да се чуват доста тежки прогнози. У някои наблюдатели дори вече се прокрадва съмнение дали сините изобщо ще успеят да прескочат четирипроцентовата бариера. През 2001 г. за ОДС гласуваха 830 хил. души, а пък на местните избори през миналата СДС събра само половината от тях. Затова при новата ситуация анализаторите не бързат да прогнозират какво ще се случи със синята идея догодина. Някои твърдят, че за СДС е жизненоважно още преди изборите да си осигури сериозни съюзници. Засега свободните демократи изглеждат най-сигурните партньори, защото на тях също никой не се наема да им гарантира самостоятелен успех. Коалицията между двете партии изглежда неизбежна, но преди да се споразумеят, лидерите им ще се опитат да си осигурят надмощие и да си гарантират водеща позиция в бъдещия съюз. Проблемът е, че в момента двете партии изглеждат равнопоставени. Затова предводителите им се опитват да си осигурят необходимата преднина чрез привличането на по-дребни съюзници. Стефан Софиянски вече започна флирт с председателя на ВМРО Красимир Каракачанов. Надежда Михайлова пък все още се надява на подкрепата на БЗНС-НС и на Демократическата партия. Ако в бъдещата коалиция влезе и движение Гергьовден, Михайлова ще има всички шансове да доминира над Софиянски. Но, от друга страна, видни членове на СДС се съмняват в розовото бъдеще на Надежда. Според тях Стефан Софиянски в комбина с Никола Николов ще успее да я елиминира още преди зимата. Въпреки сериозните позиции на разградския лидер обаче разпределението на силите не е толкова еднозначно. След конференцията Михайлова успя да се заобиколи предимно със свои хора и, поне на централно равнище, да парира набезите на бившия стъкларски директор. Говори се, че за да си осигури твърдата подкрепа на Филип Димитров в този двубой, Надето му била обещала поста на държавния глава през 2006 година. Това вбесило Петър Стоянов, който все още се колебаел дали да се бори за премиерското, или за президентското място. Едно му било ясно, обаче - че пътят и към двете минава през лидерството на СДС. Затова Стоянов бил твърдо решен да свали Михайлова още до края на годината. За осъществяване на целта си се надявал на помощ от Никола Николов отвътре и от Стефан Софиянски отвън. При всички случаи обаче, за да управляват, десните ще имат нужда и от НДСВ. Макар че според някои депутати дори и това няма да е достатъчно, за да им осигури необходимите гласове за правителство. Много политици и наблюдатели са убедени, че и без Симеон Сакскобургготски начело сега управляващите имат големи шансове да се сдобият с не лошо представителство и в следващото Народно събрание. Точно това определя и най-добри шансове за министър-председател на сегашния вицепремиер Пламен Панайотов. Той изглежда най-вероятният председател на кабинет, съставен от НДСВ, СДС, ССД и ДПС. Възможно е в бъдещата управляваща коалиция да участват и БЗНС-НС, и Демократическата партия. Кратък живот за следващия парламент Такова правителство обаче трудно ще си осигури стабилна парламентарна подкрепа и едва ли ще може да управлява дълго. Наблюдателите прогнозират, че Иван Костов ще успее да вкара новата си партия в следващия парламент. Но според тях той едва ли ще се включи в толкова широка дясна коалиция. По-скоро би останал в опозиция заедно с БСП. Политици, които добре познават бившия премиер, допускат, че той би влязъл в десен съюз, но без ДПС и ССД. Такова правителство обаче също изглежда много нестабилно. Дори и най-смелите прогнози не дават на бъдещата консервативна партия повече от 500 хил. гласа, което би й осигурило между 20 и 30 мандата. Запознати твърдят, че новата партия няма да прави предизборни коалиции с други големи десни партии. Може да се запази единствено сегашният съюз с БСДП на Йордан Нихризов, което прибавяло не повече от 20 хил. гласа.По конституция всеки парламент има право на четири опита да състави правителство. Първите два са за най-голямата парламентарна група. В 40-ото народно събрание това със сигурност ще е БСП. Ако и в двата случая гласовете на левицата не достигнат, за да управлява, топката ще отиде във втората по-големина парламентарна група, която вероятно ще е на дясна партия или, още по-вероятно, на дясна предизборна коалиция. Тя има право само на един опит и ако той се провали, последна има думата третата парламентарна сила, която при неуспех слага и край на целия парламентарен мандат. Президентът е длъжен да назначи служебен кабинет, да разпусне парламента и да насрочи избори в двумесечен срок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във