Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДЕЯТА ЗА ЖЕРТВИТЕ НЕ МИ Е ПРИСЪЩА

Г-н Методиев, разговаряхме
с вас в деня, когато правителството положи клетва. Току-що бе
отхвърлен първият вот на недоверие. Какво успяхте да научите за
този период?


- Много неща. Аз влязох
в изпълнителната власт без всякакъв управленски опит. Никога не
съм бил министър или изобщо на някаква длъжност в това ниво на
изпълнителната власт. А такъв непосредствен личен опит дава възможност
да се усети как работят структури от ранга на министерствата,
как работи правителството. Научих например как да работя с колегите
си, как да решаваме заедно сходни проблеми. Научих как се координира
работата в Министерството на образованието, което е общофункционално
за страната и проблемите му се проявяват във всяка област. В същото
време придобих и доста конкретни умения - да работя с министър-председател,
да съчетавам функциите си на вицепремиер с работата в екип от
министри, когато се решава проблем от по-широка сфера, като духовната
например. Аз вярвам, че човек се учи, докато е жив.


А натрупването на този
тип нови познания приятни изживявания ли носи?


- Не. Приятни усещания
осигурява упражняването на тоталитарната власт, където действат
механизми за гарантиране на лично благополучие и привилегии и
най-вече защото там се управлява без бремето на отговорността.
Но в условията на демокрация огромното напрежение е всекидневие.
Често възникват конфликти. Обществото се вълнува, една част от
него приема предложените решения, друга - не. Трябва да се обяснява
подробно и търпеливо всеки замисъл. Всичко се подлага на дискусия
и обсъждане. Нужно е време, за да се убеждават хората. Така че
в демократичното управление има само много задължения.


Как се работи в правителство
с толкова силен коалиционен партньор?


- Като уважаваме взаимно
позициите си. Народен съюз уважава СДС като голямата политическа
сила. СДС също демонстрира уважение към своя коалиционен партньор.


В какво се изразява това
уважение?


- Политическите решения
се вземат в Народното събрание с участието на двете парламентарни
групи. Всъщност правителството изпълнява програма, която е подчинена
на парламентарното мнозинство. Разликата между двата коалиционни
партньора като че е единствено в това, че ръководителят на СДС
е премиер, а ръководителите на НС не са вицепремиери. Но не мисля,
че тази разлика създава някакви проблеми. Радвам се, че мога да
работя спокойно както с г-н Савов, като председател на Демократическата
партия, и с г-жа Мозер, ръководител на Земеделския съюз, така
и с г-н Костов, като ръководител на СДС и министър-председател.


Замисляли ли сте се дали
щеше да е по-различно, ако правителството беше само на Народен
съюз?


- Вероятно щеше да има
разлики. Тогава щеше да е необходимо да се решават политически
въпроси между ДП и БЗНС. Щеше да бъде по-опростена самата процедура.
Но за да имаш собствено правителство, се иска доверието на хората,
а днес общественото доверие е категорично предоставено на Обединените
демократични сили и ние сме длъжни заедно да пазим това доверие.


Вие създавате впечатление
на толерантен и отзивчив човек - качества, които противоречат
на агресивната същност на политиката. Това означава ли, че не
се чувствате много комфортно в ролята на политик?


- Да, вярно е. Агресивността
като че ли е задължителен елемент във време на големи промени
в обществото. В българското общество вече седма година се извършват
дълбоки промени и те вълнуват всички хора. Но въпреки това мисля,
че дойде времето, когато и толерантността започва да намира своето
място. Аз определено желая да съм част от тази нова толерантна
линия на политическо поведение.


Но това не ви ли пречи
в налагането на решенията?


- Понякога ми пречи в
общуването. Често, колкото ида съм толерантен, хората срещу мен
не са такива. Дори напротив. Почти всички опозиционни формации
все още активно използват стария агресивен тон. Не търсят същината
на проблемите, върху която да дискутираме, а използват обидни
квалификации и прилагателни, за да извикат политически дивиденти
от агресивния си език.


Спомняте ли си как влязохте
в голямата политика?


- Като много мои колеги,
в началото бях само експерт. Аз съм историк. Работил съм в архивите.
Там през 1990 и 1991 г. се случиха доста интересни истории. Те
ми помогнаха да разбера, че мога да бъда полезен в политиката
не само като експерт. Станах член на Демократическата партия.
А после по утъпкания политически път стигнах до Народното събрание.
Сега съм вицепремиер...


Какво отличава един лидер
на Демократическата партия от останалите му колеги в десния сектор?
Какви са вашите идейни различия с Иван Костов например?


- В момента общите неща
са много повече, за да можем да говорим за различия. Дори когато
такива се появят, стараем се да ги отстраним, а не да ги драматизираме.


Ангажиментите ви в управлението
не ви ли изолират от процесите в НС и в Демократическата партия?


- Вярно е, че времето
ми е изцяло погълнато от задълженията, които имам в правителството,
но се стремя да присъствам пълноценно и във вътрешнопартийния
живот. За изминалите девет месеца само веднъж или два пъти съм
отсъствал от заседания на партийните ръководства, и то поради
болест.


Не сте ли раздвоен понякога
между задълженията си към премиера и ангажиментите към председателя
на вашата партия?


- Не. Не съществува такава
двойнственост, защото кабинетът изпълнява програмата на ОДС. А
Народен съюз взе участие в нейното изработване и не е логично
сега да се раждат различия.


Но все пак не се ли смутихте,
когато никой от НС не се изказа в подкрепа на новия бюджет? Премиерът
не скри своето разочарование.


- Мисля, че това се дължеше
по-скоро на липса на натрупани парламентарни умения, отколкото
на някакво политическо решение. Моите колеги не успяха да намерят
верния начин да съчетаят израза на личните си позиции с подкрепа
за бюджета и правителството.


Чувствате ли се успял
политик?


- Никога не съм се стремил
към високи политически постове. Възприемам положението си като
едно огромно задължение, което нося трудно. Радвам се, когато
постигаме общи успехи. Радвам се, че обществото дава 62 % доверие
на нашето правителство. Отношението към мен приемам само като
част от общото доверие към кабинета.


Напоследък сред академичната
общност се надигна сериозна вълна на недоволство срещу вашите
идеи. Кои от намеренията си не успяхте да защитите достатъчно
убедително?


- Идеята за бъдещото оптимизиране
на университетската мрежа се възприе единствено и само като уедряване.
А всъщност аз не защитавам такава теза. Осъвременяването на университетската
мрежа изисква да се потърсят всички слаби места и в структурата,
и в качеството на образованието, за да се започнат действия, с
които недостатъците да бъдат премахнати. Мерките ще бъдат и на
законодателно ниво, но и на равнището на автономното управление
на отделните университети. Всички са съгласни, че това множество
от четиресет и три университета и четиресет колежа създава проблеми
с качеството на образованието. А пробив в това отношение не бива
да допуснем


Успяхте ли вече да проникнете
и в дълбочината на проблемите в средното образование? Учителите
все още ценят много повече предметите си, отколкото личността
на своите ученици. Не смятате ли, че липсва каквато и да е промяна
в ценностната система на възпитателите?


- Желанието за промени
в ценностната система не може да бъде постигнато със закон. Необходимо
е преди всичко да се създадат предпоставки за тези промени.


Имате ли идея какви ще
са тези предпоставки и как ще бъдат създадени?


- Да, имам. Убеден съм,
че правилно започнахме с олекотяване на учебното съдържание. След
това трябва да се определят ясни рамки на учебния план, така че
самите учители да разберат същността на универсализираната степен
на грамотност и да намерят своето място за свободна инициатива.
Едва когато това стане, ще можем да очакваме от учителите да отделят
повече време за общуване с учениците и за изграждането на адекватна
ценностна система.


И кога ще стане това?
Докато се чертаят рамки, бъдещите поколения на България си растат?


- Така е. Надявам се,
че ще посрещнем учебната 1999 -2000 година с вече уредени нормативно
отношения и всичките ни усилия ще могат да се съсредоточат върху
всекидневието на образователния процес и към формирането на новите
ценности.


Чувствате ли се като жертва
на времето, на прехода?


Категорично - не. Въобще
идеята за жертвите не ми е присъща. В България днес никой не живее
лесно. Но такъв е преходът ни към демокрацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във