Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДЕ ВРЕМЕ ЗА РЕФОРМИ В ЧЕРВЕНО

След като еуфорията на изборните нощи отмина, неизбежно дойде времето и за по-трезви преценки. Както и за конкретни действия. Лидерите на БСП и левицата надълго и нашироко обясняваха преди общинския вот, че от него очакват знак за две неща - дали обществото вече е крайно разочаровано от управляващите и дали вижда в левицата следващите управляващи. Както се видя от резултатите, социалистите имат повод за радост, защото запазват мястото си на първа политическа сила. Но дотук. Ако се вгледаме внимателно в числата от тези местни избори в сравнение с предишните, много ясно ще се види, че митът за лявата вълна е просто заблуда, служеща единствено за политическа пропаганда. Нарастване на подкрепата за левицата няма нито в сравнение с местните избори от 1999 г., нито спрямо президентските (доколкото последната съпоставка е обективна). Още в първата изборна нощ сред събралите се в НДК политици, политолози и социолози се чу констатацията, че БСП и левицата просто умеят да мобилизират електората си (за разлика от СДС), но реално разширяване на подкрепата за тях не е налице. Победата на БСП и партньорите й става направо пирова, ако се вземе предвид ниската избирателна активност, особено на първия тур. А тя е показателната за политическите централи, защото става дума за гласуването за партийни листи с общински съветници. Така че въпреки щастливите усмивки на лицата на соцлидерите те заявиха още на 26 октомври: Далеч сме от триумфалното настроение. Защото вътрешните проблеми може да се окажат сериозна пречка към властта. На Позитано 20 добре разбират, че сега е моментът да си подредят собствения дом - и в центъра и по места. Ако БСП и левицата наистина искат да се борят за властта, не би трябвало да подминат с лека ръка онези амбиции, които сега ги провалиха в не един и два областни центъра. Местните избори показаха за пореден път къде нещата куцат. Лошото е, че партийните ръководства в центъра и по места като че ли нямат навика да си извличат трайни поуки. Пробивите, които СДС и партньорите му вдясно направиха в някои от червените крепости като Перник и Ямбол, са съвсем закономерни. Лидерът на БСП Сергей Станишев призна в нощта след втория тур на вота, че на някои места левицата и БСП сами са се провалили заради местни или лични амбиции - на партийния апарат или на коалиционните партньори. В тези два града, където досега управляваха червени кметове, левицата се яви разединена - БСП не издигна досегашните си кметове, но те въпреки това участваха в надпреварата. И намериха подкрепа от някои от коалиционните партньори на социалистите. Разединена беше левицата и в Хасково и дори не стигна до балотаж.Неадекватен избор и натрупани с години партийни проблеми донесоха на социалистите загуба в още една червена крепост - Сливен, и то от неизкушения досега от политиката футболист Йордан Лечков. Освен стабилния бизнес ресурс, който застана зад спортната легенда, наблюдателите си обясняват загубата на БСП в града с още нещо. Донякъде Лечков повтори в умален местен вариант царския феномен от 2001 година. Разочарованието от дългите години на неособено резултатно червено управление на общината доведе до неизбежната промяна. Подобно на парламентарните избори през 2001 г. и сега хората не признават да са гласували за Лечков. Факт е обаче, че той вече е избран. Колкото до проблема на БСП в града на стоте войводи, той е отдавна известен на Позитано 20. Там обикновено надделява здравата партийна връзка при номинирането на кандидат-кметове и съветници. Загубилият кандидат-кмет на БСП Иван Славов беше досегашен градоначалник, избран при 13% избирателна активност на междинни избори, бивш председател на общинския съвет на местната червена организация.От 1999 г. насам на социалистите все им се случва по някой неприятен прецедент от типа играхме срещу себе си и се победихме. През 1999 г. така стана в Русе и Благоевград, неотдавна в Невестино, а на последния вот - в Бургас и Враца. Тези прецеденти всъщност вече стават традиция за червените. В Бургас загубата на социалистите от друг техен човек - Йоан Костадинов, беше предизвестена (кандидатът на левицата Стойко Танков дори не стигна до балотаж). Най-фрапантен обаче беше случаят във Враца. Там досегашният кмет Румен Стоманярски води епична битка с местната соцструктура и накрая си извоюва правото да бъде официалният претендент на БСП. На балотажа обаче Стоманярски беше победен от алтернативния ляв претендент Воислав Бубев. По устав местните структури са тези, които би трябвало да понесат отговорност за провалите. Засега обаче няма навалица от разкаяли се партийни лидери. А и централното ръководство не дава признаци, че иска сериозни санкции. Гордеем се с това, че нашата партия е най-демократичната, не пропуска да изтъкне председателят на БСП Сергей Станишев. Дотук единствено изпълнителното бюро на русенската червена организация начело с бившия ляв депутат Иван Иванов е подало колективно оставка. Нищо че в Русе и без друго никой не очакваше БСП да спечели. Дали проблемът ще се реши бързо, ще проличи в края на ноември. Тогава ще се проведе заседание на Висшия съвет на БСП, на което ще трябва да бъде направен анализ на изборните резултати. Пак тогава би трябвало да се чуе ясно и какво предстои оттук нататък. В червената партия все повече се увеличава броят на поддръжниците на идеята за корекции в устава и механизмите на контрол в партията. Става дума за засилване на партийния централизъм така, че в бъдеще да се избягват случаи като споменатите. Ако Станишев иска да се утвърди като реален партиен лидер, сега е моментът да действа и да овладее партията, смятат негови приближени. Напоследък все по-често се чуват гласове за свикване през следващата година на извънреден конгрес, на който Станишев да укрепи позициите си. Подобен ход от негова страна в момент, когато БСП все още се готви за властта, ще му осигури комфорт в близко бъдеще, дълъг партиен живот и реална власт в организацията. Състоялата се през лятото извънредна сесия на конгреса беше тематична - по въпросите на регионалната политика, а не изборна. За никого не е тайна, че сегашният състав на Изпълнителното бюро на БСП не е дело на Станишев, а представлява баланс между отделните групи в партията. Но именно амбициите на тези групи и желанието им да се докопат бързо до властта сега са най-големият проблем на Станишев.Други анализатори от червената централа допускат, че партийният водач едва ли ще се престраши да се нагърби с вътрешнопартийна чистка, и то тъкмо когато БСП е в добра кондиция. Местните избори бяха най-сериозно предизвикателство пред Станишев, откакто е на лидерския пост в партията (декември 2001 година). И той го издържа успешно, макар и не блестящо. Това не му дава възможност да действа категорично и подобно на предшественика си Първанов вероятно още дълго ще е принуден да продължи да балансира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във