Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДЕ ВЕСЕЛОТО ВРЕМЕ НА ИНТЕРЕСНИТЕ ПАРТИИ

Популярно и у нас китайско проклятие гласи: Дано да ти се падне да живееш в интересно време! Българският демократичен преход без съмнение ни предложи доста изненади, но през последние години основните политически партии взеха да стават скучни. На думи всички предлагат почти едно и също, като дори и различията им са режисирани. (Друг е въпросът с какво ни изненадват, ако и когато дойдат на власт.) За разлика от други страни в преход, до днес фауната на българските политически партии не ни предложи жизнеспособна националистическа формация. Някои казват, че народ като нашия, който по принцип гледа с подозрение на държавата си и приема герои като Андрешко с открита симпатия, е трудно да бъде заразен с идеите на национализма. Затова е интересно имат ли шансове у нас партии, опитващи се във века на глобализацията и евроинтеграцията - по собствените им заявки - да разпалят искрата на възрожденските призиви за родолюбие, да ни върнат към собствените ни корени и традиции и да защитят българското национално достойнство и дух. И дали все пак този тип движения ще изградят гръбнака на българския евроскептицизъм като политическа тенденция, надраснала битовия провинциализъм и стъпила на чистата идея за съхраняване на националното самочувствие и самосъзнание.Впрочем в европейската политическа практика вече съществува противоречие и борба между тенденцията към европейска супердържава, асимилирала в себе си културите на отделните европейски нации и националистически платформи, акцентиращи върху съхраняването на държавните институции и културната идентичност на всеки народ. Би било добре, ако по пътя към обединяване с голямото европейско семейство една страна съхрани националните си ценности, но в същото време се отвори и към културата на останалите народи. Тук ключът е в разбирането и приемането на другостта, а основният риск - в израждането на патриотичната идея в шовинизъм или ксенофобия. Повечето от страните от ЕС доказаха, че не са застраховани срещу такива крайности на евроскептицизма, затова не е безпредметен въпросът идва ли времето на българския Льо Пен, Хайдер или Мечиар.Когато една българска партия отделя особено място в програмата си на идеята за национално достойнство, следва веднага да се запитаме кое определяме като достойно и недостойно в днешното положение на страната ни, както и на пътя, който сме изминали дотук след началото на демократичния преход. Пресен повод за размисъл даде учредяването на Съюза за национално достойнство Гранит, който си поставя за основна цел да защити националните приоритети на България в обединена Европа и да събере всички достойни хора под българското знаме. А достойни хора у нас, които са страдали и достатъчно са унижавани и оскърбявани през последните 15 години, според лидера на партията Румен Леонидов има достатъчно, но трябва някой да ги поведе, като им помогне да преодолеят песимизма и нихилизма, като им създаде нови възможности за оцеляване. Това го пише в политическия манифест на Съюза. Нещо повече, според Леонидов новата партия е готова да го направи, и то с цената на борба на живот и смърт. Изрази като на живот и смърт по принцип стряскат, още повече, когато новата организация е създадена от бивши служители на полицията, специалните служби и армията, чието пряко колективно участие в политиката винаги е пораждало съмнение и не предлага исторически успешни образци. Да не говорим за това, че една съсловна партия изглежда крайно демоде в началото на ХХI век. Затова си струва да разберем как новоучредената формация разбира идеи като национално достойнство и модерен патриотизъм и до какво ще доведе реализацията им в българската политика. И то - след като в следващите години основното предизвикателство за България ще бъде да докаже, че вече е завършила успешно прехода към демократично общество и е готова да стане част от демократична Европа. По правило призивът за възстановяване на националното достойнство и неизбежно свързаните с него идеи за някакъв реванш се появяват там, където цялата нация се чувства губеща и ощетена. Такива примери в историята има достатъчно - особено когато държавата е претърпяла тежка криза - военна катастрофа или капитулация, загуба на територии, всеобхватен социално-икономически катаклизъм. Трябва да прибавим и твърдението на запознати с това явление, че национализмът в България винаги е бил свързан с националния идеал - т. е. обединението на българските територии и българите, останали извън границите на отечеството.Сега обаче третирането на патриотичната идея и извеждането й като единствена ценност, при това изключваща другите общоприети демократични ценности,крие рискове. Ето само някои примери от програмните намерения на Гранит и заявленията на неговите лидери. На въпроса защо единният и светъл патриотизъм е изведен като изключителна ценност, след като демократичните партии изповядват и други важни демократични ценности,Леонидов отговори: Да си изповядват, какво им пречи, нека да си изповядват!Съюз за национално достойнство Гранит засега отказва да се идентифицира в традиционната демократична ос ляво-дясно, въпреки че се самоопределя като центристка формация. Защото според лидера Румен Леонидов в България няма нито леви, нито силно изразени десни партии: Коя е дясната партия? Партията на Костов, която само се заканва да направи една болшевишка партия на средната класа. И тази партия се разпадна, защото беше на мафиотски или на командорски принцип и загуби всякаква идеология. Разпадна се, защото всички хора в нея излезнаха от властта и трябваше да напуснат държавните бордове, от които се хранеха. Лявата партия какво променя - дали външната им политика е социалдемократическа или във вътрешната им има нещо ново? Те просто искат да дойдат на власт, защото осем години не са лапали и лигите им висят като юзди, и казват: Сега ние ще разпредяляме баницата, защото ЕС ще даде много парички и от тия парички нещо ще има и за нас. Поне наши хора ще настаним във властта... Аз не виждам каква е разликата между един ляв и един десен капиталист; едните са агенти на Запада, а другите агенти на Русия. Подобно яростно и тотално отрицание по принцип е характерно за крайните националистически партии, които разчитат на разпад на традиционната политическа система. Впрочем самият лидер на новоучреденото сдружение Румен Леонидов няма нищо против да наричат партията му крайно националистическа, шовинистична или хунта, защото в нея членували хора на действието - командоси на духа, които са готови да скочат в огъня и да счупят глава в стената. А подобни аналози, опиращи се на желанието за твърда ръка, в историята ни има, но такива формации просъществуват кратко и не могат да разчитат на национална подкрепа. Веднага се сещаме за деветнайстомайците от 1934 г. и Кимон Георгиев, който се задържа само 8 месеца на власт, след като разпуска Народното събрание и забранява политическите партии. Новата ни политическа практика пък дава примера с неуспеха на Съюз Защита, също създаден от бивши военни и служители на МВР, който се пробва на избори и бързо западна малко след тях. Мнозина видяха причината за провала в намесата на БСП. (Според Леонидов БСП си е напазарувала оттам ген. Ангел Марин и Николай Слатински, като така тотално е разбила ръководството им.) Учредителите на Съюза за национално достойнство Гранит обаче казват, че не се страхуват от подобна участ. Защото при тях ръководството ще бъде обединено около един лидер и няма да посмее да го предаде, камо ли да се повлияе от внушения отвън. А иначе - ще разчитат на силната подкрепа на българския избирател. Каквото впрочем казват и всички други партии, особено малките и новосъздадените, които май само успяват да разсейват електорални гласове. Всъщност най-интересното не е какъв конкретен резултат би постигнал на изборите Съюзът Гранит, а дали такъв тип партийни формации имат ресурс да станат изразител и на настроения и нагласи, които най-общо можем да наречем краен евроатлантически скептицизъм. Защото последните избори за Европарламент показаха, че в Централна и Източна Европа скорост набират не само умерените евроскептици (като еврореалиста Вацлав Клаус), но и откровени еврофоби, които открито и изцяло отричат бъдещето на страните си в обединена Европа. А нас, както знаем, не ни е подминал нито един политически вирус.

Facebook logo
Бъдете с нас и във