Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДЕ КРАЯТ НА ЦЪРКОВНАТА ВОЙНА

Когато депутатите гласуваха българският патриарх Максим да влезе в пленарната зала и да асистира на Симеон Сакскобургготски при полагане на премиерската клетва, и най-непрозорливите съзряха края на десетилетната българска църковна крамола. Ударът бе нанесен хем безпощадно, хем елегантно, подобно прословутото разсичане на прочутия Гордиев възел.
Вместо меч царят-премиер използва тихичка молба, отправена към председателя на събранието Огнян Герджиков. В резултат протяжната и срамна война на държавата с църквата и не по-малко срамните разпри на клерикалните старци, заченати още със свещобденията на незабравимия калугер Фори, нарицаем Светулката, навлязоха в сетната си фаза. Яко окуражените отци от Светия синод написаха писмо до министър-председателя, в което искат държавата да отмени регистрацията на разколниците около епископ Инокентий и, което е най-важното, да се разпореди с църковните имоти в полза на Синода. А най-спешното искане е за преминаване под истинната духовна власт на свещоливницата в Илиянци, както и регламентиране на монопола на църквата върху производството и продажбата на вощеници.
Че голямото каране в Светата ни православна църква е повече парично, отколкото каноническо, се подозира отдавна. Ала докато отците си дърпаха брадите, църквата и вярата загубиха в очите на паството си поне толкова, колкото за петдесет години официален държавен атеизъм. Както, впрочем, и значителна част от духовния си блясък пред цялата световна православна общност, чиито глави се сбраха преди две години в София да помиряват местния клир. До помирение не се стигна, защото явно към църковните благини апетити имаше и светската власт.
Е, на всеки кашмер все някога трябва да му дойде краят. Пък и на миряните им е все едно под чие расо отиват парите, които те изсипват в църковните касички за свещи. Но достойнството на православната църква е част от тяхното лично достойнство, а това няма как да им е все едно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във