Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯПОНСКИ ФОНД ПРЕДЛАГА КРЕДИТ ПРИ ФАНТАСТИЧНИ УСЛОВИЯ

Г-н Александров, какво
представлява Японският фонд за задгранично икономическо сътрудничество
и какво го примами той да инвестира в пристанище Бургас?


- Това е фонд, който набира
средства основно чрез отчисления от данъкоплатците в Япония -
много дребни като проценти и относителни дялове, но поради големия
паричен оборот в него в крайна сметка се натрупват огромни капитали.
Събраните средства се насочват навън - за експортно инвестиране,
чрез което очевидно Япония се стреми да наложи присъствието си
в различни точки на света. Преобладаващата част от тези инвестиции
отиват най-вече към страните от Югоизточна Азия. Напоследък обаче
фондът се ориентира и към вложения в Източна Европа - като най-ярък
пример ще спомена проекта за модернизиране на румънското пристанище
Констанца, и то за контейнерния терминал там.


Каква сума влагат японците
в Румъния?


- От порядъка на 170-180
млн. долара.


Къде още в нашия регион
ще инвестира фондът?


- Ами в България. Връщайки
се в годините назад, бих посочил два проекта, които са насочени
предимно към опазване и възстановяване на природната среда. Единият
е в Елисейна, а другият - в Кърджали. Те вече се реализират.


Обсъжданията с фонда за
финансиране на генералния план за развитие на пристанище Бургас
започват по времето на Жан Виденов по инициатива на пристанищното
ръководство. За съжаление обаче впоследствие се е появил и друг
интерес - направени са опити за привличане на кредита към енергетиката,
от която обаче японците не се интересуват.


През миналата година сегашното
правителство взе инициативата в свои ръце. В края на октомври
у нас дойдоха представители на фонда. Тогава беше направена и
първата крачка по дългия път към договаряне на това финансиране.


Имате ли и лично участие
във взаимоотношенията фонд - пристанище?


- В качеството си на частен
консултант доста време работих в услуга на пристанище Бургас,
а и не само на него. Моето участие се свежда до разработването
на прогнозната част на отделните проекти по генералния план -
прогноза на обемите и съставяне на финансово-икономическите анализи.


През последните няколко
години и особено от 1994 г. насам ръководството на пристанище
Бургас доста дейно търсеше пътища за развитието му. Става въпрос
за тежки инфраструктурни проекти, които очевидно не биха могли
да се осъществят с финансов ресурс от собствената му стопанска
дейност, камо ли чрез инвестиции от бюджета.


Кажете нещо повече за
проектите?


- Да. Планът беше разработен
от колегите от порта. На базата на генералния план чрез конкурси
бяха възложени прединвестиционните проучвания на отделни негови
чести. В разработването им взех участие и аз. Те послужиха за
привличане на инвеститорския интерес.


През октомври при посещението
на хората от фонда в България се уточни обхватът на проекта, който
би представлявал интерес за японците. Прави чест на министър Краус,
че подходи доста смело - това е най-точната дума. Иначе нещата
отново щяха да се завъртят през безкрайните обсъждания, които
вече са правени, и щяха да изтекат още няколко месеца, през които
уж нещо правим, а фактически нищо не постигаме. Още повече че
в рамките на пристанището има и обекти, доста тежки като инфраструктура,
а на всичкото отгоре и недоходоносни, т.е. за тях по-трудно могат
да се привлекат инвестиции.


Кои са интересните и кои
- безинтересните обекти?


- Интересни за инвеститорите
навсякъде по света са терминалите за генерално карго, както и
тези, които използват модерни технологии, каквито са ро-ро или
контейнерните терминали. Всички те изплащат много бързо инвестициите,
затова и интересът към тях е по-голям.


Сред трудните
обекти е например вълноломът - наистина след построяването му
той ще създаде тиха акватория, но сам по себе си какъв доход би
могъл да донесе? Същото може да се каже и за терминала за насипни
товари.


Различават ли се интересите
на японците от правилото?


- Интересите на фонда
по принцип навсякъде по света са свързани с участие в тежки, инфраструктурни
проекти, подобряващи околната среда, без да поставят на първо
място икономическите показатели. По принцип фондът се насочва
към инвестиране в проекти, за които липса интерес от страна на
частни инвеститори.


С какво се обясняват пристрастията
на фонда?


- Това е заложено във
философията му - очовечаване на природната среда. Звучи красиво,
остава и да е изцяло вярно. Аз лично мисля, че в много голяма
степен е вярно. Но едновременно с това не можем и за миг да забравим,
че живеем в свят, в който парите движат всичко. На базата на финансовите
си възможности самият фонд има стремеж да подскаже на света или
по-точно - на отделни негови развиващи се части, гладни за финансов
ресурс, че трябва да се направят стъпки към очовечаване и екологизация
на природната среда. Финансирането в такива проекти малко или
много може да предразположи местните общества към привличане на
големи японски инвестиции. Защо да не е така и ако е така - какво
лошо в това...


Значи фондът има за цел
преди всичко да създаде благоприятен имидж на бъдещия японския
инвеститор?


- Да, явно се цели създаване
на един привлекателен имидж, показване на една висока човечност...,
след която може би ще дойдат и акулите - знае ли човек...


На какъв етап са преговорите
за привличането на фонда като инвеститор в пристанище Бургас?


- По време на посещението
на президента Стоянов в Япония той получи уверенията на японското
правителство, че на този проект ще бъде даден ход. Оттук нататък
следва процедура, която за жалост е дълга. Ще се уточнява какво
точно ще се финансира, в какви параметри и кога ще бъде сключен
договорът за кредит. Моите очаквания са, че този етап ще приключи
през март. Има решение и на Народното събрание да се даде мандат
на правителството да сключи договор за заем с фонда за 150 млн.
долара.


Кой ще получи кредита
- пристанището или правителството?


- Кредитът ще бъде насочен
към българското правителство, което ще има задължението да го
транслира при абсолютно същите условия към пристанище Бургас.


А как ще получават финансиране
директните изпълнители на строителните работи?


- Ще се минава през доста
дълга, но според мене добре измислена процедура от търгове за
привличане на строители и доставчици за изграждане на първия етап
от генералния план за модернизиране на порта. Този първи етап
включва вълнолома и технологически завършени терминал N 1 - за
наливни товари, и терминал N 2 - за насипни товари. В последно
време обаче нещата се развиват така, че кредитът ще се насочи
предимно към терминала за насипни товари, даже изключително към
него, и той ще бъде не частично, а напълно завършен технологично.


При какви условия се отпуска
кредитът?


- Аз не мога да коментирам
конкретните цифри - по тях още се работи. Ще ви кажа обаче условията,
при които фондът по принцип отпуска кредити. Аз не мисля, че в
нашия случай ще има някакво различие. Най-общо условията могат
да се сведат до четири основни компонента. На първо място, кредитът
се договаря в японски йени. От това обаче произтича необходимостта
много точно и внимателно да се опитаме да прогнозираме в някакъв
обозрим период от време как ще се движи съотношението на йената
спрямо американския долар и германската марка. Спрямо долара,
защото почти всички приходи на порта се пресмятат в доларови цени,
а освен това и реално се събират в долари. Спрямо марката, защото
страната ни работи в условията на валутен борд и това ни кара
да бъдем внимателни и в тази посока. Освен това кредитът ще покрие
около 75% от проекта, а за останалите ще трябва да се търси местно
финансиране.


Това ли е вторият компонент?


- Не. Вторият компонент
се отнася до гратисния период. Обичайно фондът отпуска кредити
при доста дълги гратисни периоди - между 8 и 12 години... Следващият
компонент е лихвата. Тук се очертава един комплекс от фактори,
които обуславят, по моя преценка, един изключително изгоден и
полезен финансов ресурс (разбира се, с известно внимание към факта,
че кредитът е в йени), който може да бъде много добре насочен
и оползотворен.


И каква е лихвата?


- Лихвеният процент е
изключително нисък. Говорим за лихва от порядъка между 2.5 и 3
процента.


Доколкото знам, заемите
за БДЖ са отпуснати при 9% лихва?!


- О, това аз изобщо не
искам да коментирам. Доколкото знам, само за следващата година
по главницата БДЖ ще плаща 12 млн. долара...


Остана още един компонент?


- Да. След дългия гратисен
период следва един много дълъг период на погасяване - става дума
за около 30 години. Като пресметнем всичко това, по мое мнение
става въпрос за един много мек заем. Освен това всяка една инвестиционна
инициатива разумно се оценява в рамките на 10-15 или до 20 години.
Тук говорим за един период от почти половин век.


Въпреки тези изгодни условия
обаче се носи и слух, че напоследък някои среди на доста високо
ниво работят за забатачване на преговорите с японския
фонд в полза на американски инвестиции за пристанище Бургас. Има
ли нещо вярно в тези приказки?


- Не, не съм чувал. Но
според мен, за да няма такива слухове, при всяко едно водене на
преговори за привличане на чуждестранни инвеститори в България
обществото трябва да бъде достатъчно точно информирано, стига
това да не пречи на хода на самите преговори. Затова ми се струва,
че степента на прозрачност трябва да бъде максимално висока.


Затова ли се съгласихте
да дадете това интервю?


- Затова. И мисля, че
не прекрачвам граници, като съобщавам тези данни. Смятам, че съм
достатъчно ангажиран в реализирането на проекта, за да мога да
преценя какво е редно да се оповести на обществеността още сега
и какво не. Пак повтарям, от информацията ще спечелим всички.
Освен това точната и отговорно поднесена информация означава и
смърт на слуховете.

Facebook logo
Бъдете с нас и във