Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯПОНИЯ: ОТ ПАРТИЯ И ПОЛОВИНА КЪМ ДВУПАРТИЙНА СИСТЕМА

Миналата сряда парламентът на Япония, чийто състав бе обновен след изборите на 9 ноември, преизбра Джуничиро Коидзуми на поста министър-председател на страната. Но новият му мандат никак няма да е лек - опозицията се закани с всички средства да се бори срещу решението му да изпрати японски войски в Ирак и изобщо възнамерява за пръв път в новата японска история да създаде двупартийна система в страната.В момента в Япония има, както се шегуват политолозите, партия и половина. Опозицията съществува отдавна, но въпреки това властта неизменно е в ръцете на Либерално-демократичната партия (ЛПД). Макар че в последните години либералите бяха принудени да управляват заедно с две коалиционни сили - Консервативната партия и партията Комейто. Очевидно това състояние на нещата никак не устройваше председателя на ЛДП Коидзуми, затова той реши да свика предсрочни избори тази есен. Само че голямата популярност на премиера се оказа измамна: вместо да спечели нови места, ЛДП загуби част от досегашните си и за да запази мнозинството, трябваше да погълне Консервативната партия и да примами независимите депутати с най-различни обещания. Същевременно опозиционната Демократическа партия увеличи присъствието си в камарата от 137 на 177 места. И все пак като цяло изборите не промениха съществено разположението на силите. Поради което и Коидзуми с лекота надделя над другите двама кандидати за премиерския пост - лидера на демократите Наото Кан и генсека на Комунистическата партия Кадзуо Сии. Час по-късно император Акихито утвърди новия кабинет, който на практика по нищо не се отличава от стария. Коидзуми обясни, че след направените корекции през септември смята правителството си за достатъчно реформаторско и нови промени не се налагат. Именно спешни реформи очаква от кабинета Коидзуми японското общество, изтощено вече до крайност от продължителната икономическа депресия. Тези реформи на практика започнаха още в началото на 90-те, веднага след краха на така наречената икономика на сапунения мехур, в която бурният ръст бе основан върху спекулации с недвижима собственост. Само че нито една от уж добре обмислените мерки не успя да постигне целта си - да съживи японската икономика. Стигна се дотам, че през пролетта на 2000 г. японците почти единодушно предпочетоха обещанията на Коидзуми за радикални реформи, дори болезнени, ако се налага, пред дотогавашната предпазлива, но и безрезултатна политика. Истината е, че по-късно премиерът бе принуден да се откаже от някои свои планове, притиснат от по-консервативните членове на собствената си партия. Сега приоритетите му се свеждат до четири: спешна реформа на пенсионното осигуряване, наложена от бързо стареещото население на страната; промени в данъчната система; приватизиране на пътностроителните компании и на пощите, които в Япония изпълняват функциите и на банки. Според опозицията обаче Коидзуми се бави с тези ходове прекалено дълго. Допълнителен повод за атаки срещу него дава и спорът за изпращането на японски войски в Ирак. Съответният законопроект бе приет от парламента още през юли с уговорката, че японски части ще има само в районите, в които не се водят бойни действия. Набирането и подготовката на японския контингент приключиха още преди месец, но отпътуването бе отложено заради атентата в Нетаня, при който загинаха 19 италиански войници, и заради изявлението на Ал-Кайда, че ще извърши терористични актове на територията на всяка страна, която участва в окупацията на Ирак. Веднага след преизбирането си Коидзуми обяви, че не смята да се отказва от плана си. Обстановката в Ирак е сериозна и сложна - призна той. - Но продължавам да вярвам, че Япония може да даде своя положителен принос като член на международната общност. Премиерът добави, че японската държава се наема да гарантира пълната безопасност на своите войници в Ирак. Социологическите проучвания обаче показаха, че решимостта на Коидзуми не предизвиква особени симпатии у японците - неговият рейтинг пада обратнопропорционално на нарастващия брой на хората, които са против изпращането на контингент в Ирак. Окрилената от тези резултати Демократическа партия се стяга за решителен бой с премиера. Целта минимум е да се предотврати участието на японски войски в умиротворяването на Ирак. А целта максимум - да се създаде двупартийна система, при която ДП да участва във властта наравно с ЛДП. И най-после да се отърве от определението половин партия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във