Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯПОНЦИТЕ СЕ ОТЪРВАХА ОТ МИНЕРАЛБАНК

Не само облигационният
заем на МИНЕРАЛБАНК е изплатен, но и всички нейни задължения към
банки в Япония, констатира проверката на вестник БАНКЕРЪ.
В момента приетите от синдиците дългове към чуждестранни кредитори
са за 111.9 млн. щ. долара. Те са към двадесет и една банки, като
задълженията са ни повече, ни по-малко в седем вида валути. По
принцип, тази картина не би трябвало да се възприема в японско
розово, но от друга страна през 1996 г. външният дълг на МИНЕРАЛБАНК
бе 252 млн. щ. долара към над тридесет банки. Сега от списъка
отсъства цял един отбор от страната на изгряващото
слънце или казано с други думи най-големите кредитори на МИНЕРАЛБАНК
- Industrial Bank of Japan, Hachijuni Bank, Toho Bank, Sanwa Bank,
Dantai Life Insurance Co, Financial Company Plc. На тях МИНЕРАЛБАНК
трябваше да връща цифром и словом 142 млн. щ. долара - 56.8% от
общия размер на външния й дълг, а само по самурайските облигации
- 49 млн. щ. долара. Позакъсня единствено лондонската
дъщерна банка на Sumitomo. В момента тя има вземания от МИНЕРАЛБАНК
за около 18.8 млн. щ. долара. От тях синдиците са приели малко
над 15 млн. щ. долара.


Всъщност японците се отърваха,
но не и обявената в несъстоятелност българска банка. Останалите
неизплатени на самураите около 4.4 млрд. йени (39.3 млн.щ.долара)
и 64.3 млн.г. марки (36.2 млн.щ.долара), което прави малко повече
от половината от общия дълг, сега ще трябва да се плащат на европейски
финансови институции. Вместо банкерите с дръпнати очи, вече се
появи британската компания Lazard Brothers amp; Co с претенции
за 50.6 г. марки и 671.4 млн. йени, които са приети от синдиците.
Други двама нови кредитори обаче не бяха сполетяни от същата щастлива
съдба. Швейцарската Indosuez International Finance е предявила
вземания за 8 млн. г. марки, а базираната в Лондон Banque Indosuez
- за 3.7 млрд. йени, 10.2 млн. щ. долара и 5.7 млн. г. марки.
Синдиците на МИНЕРАЛБАНК са приели само около една трета от претенциите
на Banque Indosuez в японски йени, а мераците на швейцарската
й посестрима са отхвърлени.


Трябва да припомним, че
на 19 септември 1996 г. Indosuez Capital - дъщерна фирма на Banque
Indosuez, направи на БНБ и на БКК оферта за покупката на МИНЕРАЛБАНК.
Преговорите се проточиха до края на октомври 1996 г., като в тях
се включиха представители и на самата Banque Indosuez. В последна
сметка предложението на чуждестранния инвеститор бе отхвърлено.


на 4 стр.


Явно, подготвяйки се за
сделката, финансовата група Indosuez е изкупила на много ниска
цена - 15-18 цента за долар, голяма част от външния дълг на МИНЕРАЛБАНК.
След като офертата й пропада, чуждестранната финансова група губи
и парите, дадени за покупката на тези външни задължения. Казано
на не особенно чист български език, Indosuez малко са се набутали.


Някои фирми, банки и финансови
институции обаче са направили определено добри инвестиции във
външните задължения на МИНЕРАЛБАНК. Само така може да се обясни
фактът, че от 252 млн. щ. долара през 1996 г., външните й задължения
намаляват до 152 млн. щ. долара, от които синдиците са признали
само 111.9 млн. щ. долара. Ако към 75.5 млн. щ. долара откупените
от групата Indosuez и от Lazard Brothers amp; Co се прибавят
и изчистените външни задължения на МИНЕРАЛБАНК за над 100 млн.
щ. долара, излиза, че в оборот е бил пуснат дълг на банката за
над 175.5 млн. щ. долара - около 70% от външните й задължения.
Любопитно е най-вече как те са намалели със 100 млн. щ. долара
само за десет месеца и половина (от 17 май 1996 г., когато кредитната
институция бе поставена под особен надзор, до 31 март 1997 г.,
когато в нея влизат синдици) и къде са отишли останалите дългове?


Абсурдно е да се мисли,
че по времето на особения надзор квесторите са плащали на чуждестранните
кредитори. Единственото обяснение за драстичното намаление на
външните задължения е, че те са откупувани на много ниски цени
предимно от името и за сметка на български фирми, банки и финансови
институции. Така е осъществявана схемата, за която в. БАНКЕРЪ
писа и в миналия си брой. Купува се външнен дълг на МИНЕРАЛБАНК
за 10 млн.щ.долара, като се плаща за сделката 1.5 млн.щ.долара.
После този дълг се закрива, срещу което това банката преотстъпва
на купувача свое вземане от работеща фирма за 10 млн.щ.долара.
Дори ако новият собственик на това вземане успее да събере 50%
от него, печалбата му е 3.5 млн. щ. долара. Описаната схема не
е просто гола теория - тя отразява съвсем реални операции, практикувани
от много български фирми, банки и финансови институции и то именно
с дълга на МИНЕРАЛБАНК. По нея са изчистени и споменатите външни
задължения на банката за над 100 млн.щ.долара.


Днес е далеч по-интересно
да се разбере от какви активи се е лишила кредитната институция
и какво са спечелили от тях новите им собственици? За добро или
за зло, златният период за подобни операции отдавна приключи -
с обявяването на банката в несъстоятелност на 31 март 1997 година.
По закон синдиците, които вече я управляват, не могат да си позволят
подобно творчество без разрешението на съда. А той обикновенно
не го приема с мотива, че сделки като описаните увреждат масата
на несъстоятелността и поредността на удовлетворяването на кредиторите
на фалираната банка.


Някои български фирми,
купили външен дълг на МИНЕРАЛБАНК, не успяха навреме да го заменят
срещу нейни вземания. Така за разлика от японците, но подобно
на финансовата група Indosuez, сега и те ще пият по една студена
вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във