Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯНЕЗ ДРЪНОВШЕК ПОЧТИ ИНКОГНИТО В БЪЛГАРИЯ

Посещението на словенския премиер в София и Варна премина почти инкогнито. Информациите за него бяха дори по-оскъдни от прогнозите за времето. Напразно, защото по същото време Словения - за разлика от България - продължава да е хит в западните медии. Точно когато Янез Дръновшек заминаваше за Варна за втората част от своята визита, агенциите разпространиха съобщението, че словенската софтуеърна фирма HERMES Softlab е спечелила наградата First European Marshal Award за най-перспективно развиващата се средна компания в Европа. Наградата е спонсорирана от Citibank и Wall Street Journal Europe. Словенците бяха обявени като победители измежду 10 000 други фирми от специално жури, водено от Маршал Голдмън от Харвадрския университет. HERMES Softlab е успяла да увеличи оборота си в сравнение с миналата година с 80%, осигурявайки си изгодни поръчки от такива гиганти като Microsoft, Hewlett-Packard, германската Softlab и френската Bull.


Така че посещението на словенския премиер не бе един рутинен протокол, а полезна визита, от която България има какво да научи.


Както сподели една журналистка от словенското радио, за разлика от българите словенците не са така очаровани от бъдещото си членство в ЕС и отварянето на своя национален пазар към предизвикателствата на западноевропейския с неговите 373 милиона потребители. И може би имат право. Тяхната държава, която едва от шест години извоюва независимостта си, е най-проспериращата в Източна Европа. Тя има десет пъти по-голям годишен доход на глава от населението в сравнение с България - 11 098 щ. долара, при четири пъти по-малко население - около 1.9 милиона души. По този показател Словения се приближава до постиженията на Гърция и може да се сравнява до 60% с резултатите на развитите страни в ЕС.


Данните наистина са впечатляващи, като се има предвид, че словенската икономика все още не се е отърсила изцяло от наследените от Титово време социалистически принципи. Всъщност Словения опровергава доста разпространеното мнение, че добрите икономически резултати могат да се постигнат единствено с чуждестранни инвестиции, приватизация, жестоки данъци... И в трите направления страната е доста по-назад дори от България. По чуждестранни инвестиции например словенците се нареждат на едно от последните места в Източна Европа, като преките инвестиции съставляват само 1.5% от БВП. Правителството дори провежда политика на национален протекционизъм, отказвайки да отвори икономиката си свободно за чуждестранните капитали.


Кабинетът на Янез Дръновшек обяви, че възнамерява да разпродаде държавните банки и застрахователни компании не по-рано от 2000-2001 година. А в обявената през март нова икономическа програма се подчертава, че страната ще привърже националната си валута към еврото веднага щом общата европейска валута влезе в обращение. Дръновшек си е поставил за цел да присъедини Словения към ЕС през 2003 г., а през 2005 г. тя да стане член на Европейския валутен съюз.


На какво се дължат досегашните успехи? На първо място, страната успя да избегне шоковата терапия. В Любляна се шегуват, че след 1990 г. нищо не се е изменило, само портретите на Тито са изчезнали от заводите. В съответствие с титовия социалистически експеримент голяма част от югославските предприятия не бяха държавни, а обществени кооперативи. Затова и процесът на приватизация сега протича трудно. За да бъдат обявени за раздържавяване, заводите най-напред трябва да се национализират. Но до онези, които все пак бяха включени в списъка за приватизация, не бяха допуснати за участие чуждестранни инвеститори. Така ръководените днес от правителството два инвестиционни фонда държат контролния пакет в 90% от големите и средните предприятия в Словения, а 40% от националните активи са собственост на държавата. Въпреки това обаче те работят рентабилно и темповете на развитие са два пъти по-високи от тези в страните от ЕС - около 4% годишно. Според в.Ди Велт трудовата етика и инфраструктурата на Словения са се запазили още от времето на Хабсбургската империя и винаги са гарантирали на малобройната република просперитет без необходимостта от радикални реформи.


Другата причина на словенските успехи, според германския всекидневник, се крие в националния манталитет: словенците нямат аналог сред европейските народи в стремежа си да постигат резултати чрез консенсус и в това отношение те удивително приличали на японците.


Идилията може да бъде нарушена от критериите за членство в ЕС, където се настоява икономиката да стане конкурентоспособна и да се премахнат субсидиите. Сега в Словения те са 3% от БВП, или близо два пъти повече от средните стойности за ЕС - 1.7 процента. Правителството обяви намерението си до края на годината да спре субсидиите за зърнопроизводството, захарните заводи, млякото и млечните продукти и на това се дължи и част от недоволството срещу членството в ЕС.


Въпреки натиска на Брюксел Словения не възнамерява да отвори финансовите си пазари преди 2001 г. и да разреши на чуждестранните банки да открият свои представителства в страната. В момента в малката република функционират 28 банки, което е далеч повече, отколкото й е необходимо. На преговорите за присъединяване на Словения към ЕС Брюксел изрази неодобрението си за правителствените стъпки при решаването на този проблем. През февруари държавната Nova Ljubljanska Banka и частната SKB Banka обявиха, че се сливат, но това не успя да скрие явния стремеж на кабинета да се избегне приватизацията и да не се допуснат чуждестранни купувачи. По същия начин не се допускат чуждестранни капитали и до фондовата борса. Според Драшко Веселинович, президент на Люблянската фондова борса, Словения е изключително предпазлива към развитието на финансовия си пазар. Страната е наложила строги ограничения за краткосрочните инвестиции. Чуждестранен инвеститор може да продаде акциите си в словенско предприятие само на друг чуждестранен инвеститор и едва след седем години на местни предприемачи.


Друг любопитен факт е, че Словения възнамерява да въведе ДДС след юли 1999 година. Всичките досегашни опити да се прехвърли данъчното бреме от компаниите към потребителите бяха отложени. По същата причина се забавя и осъществяването на реформата в пенсионното дело, като днес делът на пенсиите заема 13.8 процента от БВП. Когато в края на март правителството реши да започне отдавна планираните реформи, за първи път от осем години Любляна осъмна с масови протести пред парламента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във