Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯМБОЛЕН СЕ НУЖДАЕ ОТ ВАЛУТА, ПЪК БИЛО ТО И ЧУЖДЕСТРАННА

В Ямболен
ще запомнят 1997-а като годината на големите неприятности. Първоначалните
амбиции на предприятието за полиестерни влакна и коприна да постигне
добри финансови показатели и така да излезе от списъка за финансова
изолация много скоро се сведоха до въпроса за едното оцеляване.
Всъщност едва ли би могло да се очаква друго от един непълноправен
член на навлизащата у нас пазарна икономика. Предприятието е с
непрекъсваем режим на работа и липсата на свеж оборотен капитал
на практика го поставя в изключително тежко положение. При финансовата
му изолация пари трудно се намират, а прекратяването на производствената
дейност, дори и за съвсем кратко време, ще доведе до замръзване
и напукване на инсталациите.


Производството не
е като стола на един министър - когато стане от него - работата
спира, седне ли - тръгва отново. В такива тежки периоди особено
предприятията с непрекъсваем цикъл нямат друг избор, освен да
работят със заемни средства - обяснява инж. Асен Миланов,
генерален директор на Ямболен. Според него изкуствено
създаваните проблеми отпаднат, нещата коренно ще се променят.
Но многобройните писма, отправяни до Министерството на финансите
с надеждата собственикът на дружеството да разреши ползването
на банков кредит, не дават резултат. Финансовото ведомство отговаря,
че е последната институция, която ще наруши Закона за финансово
оздравяване. И за себе си е абсолютно право.


Изчисленията показват,
че едномесечен кредит би облекчил значително работата в Ямболен,
тъй като технологичният цикъл за производството на влакна е 16
дни, а на полиестерна коприна - около 20 дни. Но след като


пари наготово няма откъде
да дойдат


остава единствената възможност
да се продават непроизводствени активи, с каквито дружеството
действително разполага. Оказва се обаче, че в Ямбол не е чак толкова
лесно да се намерят купувачи, дори и когато става дума за магазини
и ресторанти. От предложените за продажба тринадесет обекта досега
са продадени само газостанция, бензиностанция, някои от магазините
и един пилчарник. От получените 400 млн. лв. в предприятието влизат
само 240 млн. лв., тъй като държавата не пропуска да вземе своето.


Известно е, че едно зло
никога не идва само. Така в края на 1996-а и началото на 1997
г. международните цени на основния продукт - диметилтерефталат
(ДМТ), с който Ямболен търгува и който служи за основа
на полиестерните влакна, падат наполовина. За производството му
обаче, през юни 1996 г., предприятието е взело заем от Кредитна
банка в размер на 1.3 млн. щ. долара. Идеята е била с парите да
се плати внесеният парасилуол и той да се преработи в ДМТ. Половината
от готовия продукт е трябвало да остане в предприятието, а останалата
част да бъде изнесена от друга фирма. С постъпленията от продажбата
се е планирало тя да закрие задължението на Ямболен
към банката. Крайният резултат от тази триъгълна операция е, меко
казано, незадоволителен. Получената валута от износа стига да
покрие едва половината от кредита. А доплащането остава за Ямболен.
Така


Кредитна банка си записва
в тефтера


че към 31 декември 1996
г. дружеството й дължи 728 хил. щ. долара.


Когато Ямболен
попада под надзора на финансовото министерство, всички
кредитори изведнъж решават, че е крайно време да им се изплатят
задълженията от минали години. Първа на опашката застава бившата
Ямболска търговска банка. Злополучният кредит от 72 млн. лв. е
бил взет в далечната 1991 г. за оборотни средства. Пет години
по-късно той се оказва фатален, защото именно заради него дружеството
попада в режим на финансова изолация. Според търговския директор
Иван Кунев в отчета за финансовото състояние на Ямболен,
предаден на 20 февруари 1996 г. в промишленото министерство,
са фигурирали излишни 238 млн. лв. задължения. Става
въпрос за лихвите, начислени върху необслужваните лихви по кредита
към Ямболската банка. Възражението е прието, но едва след диагнозата
за финансова изолация.


Така или иначе, в началото
на 1996 г., дори и след сторниране на неправилно начислените лихви,
в актива на бившата Ямболска банка продължава да фигурира вземане
за около 300 млн. лева. След


многобройни разговори
с квесторите на банката


и консултации с БНБ двете
страни подписват споразумителен протокол. Ямболен
скланя да си изплати задължението при условие, че начислените
дължими лихви се редуцират със 100 млн. лева. По силата на този
документ до април 1997 г. по сметка на Ямболската банка са преведени
198 млн. лева. Днес нейният правоприемник България инвест
няма никакви претенции към химическото предприятие.


Суапът с финансовото
министерство


Министерството на финансите
също не закъснява с претенциите си, които са породени от сключения
още в началото на 1995 г. погасителен план за одържавените по
реда на ЗУНК задължения на стойност 59 млн. лева. Въпросните средства
са били необходими за изграждане на завод за производство на линеен
алкилбензол, който така и не е довършен. Дългът обаче е налице
и тежи на гърба на Ямболен. Ето защо през април 1996
г. с пари от предприятието са купени облигации по ЗУНК с общ номинал
от 60 млн. лева. Два месеца по-късно те са предадени на държателя
на дълга, който междувременно става и собственик на дружеството.
На 7 юли същата година то издължава и лихвите в размер на 1.2
млн. лв. и по този начин Министерството на финансите отпада от
листата на неговите кредитори.


Постепенно


спонсорите
на Ямболен намаляват


Накрая остава неудовлетворена
само Кредитна банка, тъй като за осемте месеца на 1997 г. дружеството
е платило незначителна част от заема си. За погасяване на задължението
е сключен споразумителен протокол, според който до края на 1997
г. длъжникът трябва да плати 626 хил. щ. долара. Първата вноска
от 100 хил. щ. долара е направена още през август и по думите
на Иван Кунев това е било знак, че Ямболен е готов
да плаща, стига по сметките му да има достатъчно пари. Следват
три ударни месечни вноски от по 135 хил. щ. долара, а като новогодишен
подарък на 30 декември са изплатени и последните 121
хил. щ. долара. Остават лихвите, които все още не са уточнени,
но се предполага, че са между 70 и 80 хил. долара.


До плащането на последната
вноска и лихвите нямаше да се стигне, ако до 31 декември 1997
г. Ямболен бе успял да продаде своето


дялово участие в Арес
гама пласт


Дружеството произвежда
експандирани тръби, подплатени с каучук и използвани като изолатор
при големи температурни отклонения. Дяловото участие на Ямболен
в Арес гама пласт е 42%, а останалите 58% са на Арес
инвестмънт. Според направената експертна оценка цялото имущество
възлиза на 570 хил. щ. долара, което означава, че на химическото
предприятие се падат 240 хил. щ. долара. Предложението е било
Арес инвестмънт да изкупи дела на Ямболен,
като покрие останалото негово задължение към Кредитна банка.


Въпреки съгласието на
съдружника продажбата не се е осъществила. Ръководството на Ямболен
обаче смята, че няма никакви пречки сделката да се доведе докрай.
На практика това ще е и точката на взаимоотношенията със структури
на Мултигруп.


А иначе съвместната им
дейност датира още от 1992 г., когато поради липсата на пари започнатият
строеж на Гама пласт е замразен. Някои съоръжения
са доставени, но не и основната машина за производството на експандираните
тръби, договорена с италиански производител. Тогава идва предложението
на Арес инвестмънт. Срещу дялово участие частната
фирма е готова да заплати доставката. Двете страни си стискат
ръцете и в началото на 1994 г. заводът е пуснат в експлоатация.
А когато се тегли чертата, се установява, че участието на новия
съдружник е по-голямо от това на Ямболен. Съвместното
дружество е прекръстено на Арес инвестмънт, а първоначалният
му капитал от 50 хил. лв. е увеличен на 44.050 млн. лева. За четири
години обаче Ямболен не е получил нито лев като дивидент
от съвместната дейност, тъй като балансите показват, че заводът
постоянно работи на загуба.


Въпреки всички трудности


Ямболен очаква
брутната му печалба за 1997 г. да достигне около 5.2 млрд. лева.
От тях 1.013 млрд. лв. трябва да се отделят като дивидент за акционерите,
а като се приспаднат и останалите удръжки, ще се очертае и също
така очакваният отрицателен резултат. Още повече че за първото
тримесечие на тази година дружеството е длъжно да плати авансово
и данък върху печалбата според платеното за първото тримесечие
на миналата година. За беля, точно тогава, заради обезценката
на националната валута, от 3.5 млрд. лв. оборот Ямболен
е спечелил 2.1 млрд. лв., което сега автоматично му отрежда привилегията
да предаде на данъчните служби 1.1 млрд. лева.


Според Иван Кунев


дружеството навлиза в
критичен цикъл


и без сериозни подобрения
и инвестиции то няма да издържи дълго. Все пак основните инсталации
работят вече тридесет години, а нищожните амортизационни отчисления
са стигали само за едно боядисване. Като разходни норми на един
тон ДМТ Ямболен се намира далеч от такива европейски
производители като френския Рон Пуленк и немския Хьост.
В момента линиите за високоскоростно предене в света са няколко
пъти по-бързи от тези в Ямбол и се обслужват от няколко пъти по-малко
хора.


Ръководството на предприятието
смята, че единственият изход е продажбата на 60% от капитала на
стратегически инвеститор. Това е максимално възможният процент,
тъй като 25% са определени за масова приватизация (от тях 23%
са изкупени), а 15% ще бъдат предоставени на работниците по преференциални
цени. Всъщност вече е одобрен и инвестиционният агент на Ямболен
- фирмата RESamp;Co. Но засега единствено южнокорейците от Daewoo
са проявили интерес към предприятието. Пазарната му оценка е 30
млн. щ. долара и според ръководството тя е доста висока. За
половината обаче ще може да се намери купувач, категоричен
е Иван Кунев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във