Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯДРЕНИТЕ ИГРИЧКИ НА ИРАНСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

Ядреното досие на Иран отново започна да набъбва и да обтяга нервите на световната политика. Те за малко щяха да се скъсат от един неизяснен взрив в Северна Корея, който не само накара да светнат червените лампи на сателитите, наблюдаващи Земята, но и събуди страха от ядрената заплаха. Както и спомените за времето, когато международната политика вървеше ръка за ръка с приложната физика. Севернокорейският взрив, който Пхенян естествено или отрича, или омаловажава, бе нещо като подготовка за психограмата с иранския ядрен проблем. Всъщност Северна Корея и Иран винаги са вървели редом в създаването на атомни ядове, особено след като стана известно, че бащата на пакистанската атомна бомба д-р Абдул Кадир Хан щедро е раздавал услугите си на черния пазар за ядрени технологии.Атомните амбиции на Техеран отново са на дневен ред и продължават да са нещо като дипломатически оксиморон, който да събира в едно изречение взаимноизключващи се понятия. Поне така излезе от думите на Мохамед ел Барадей, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Видели ли сме доказателства за оръжейни програми в Иран? Видели ли сме необявено обогатяване на уран? Досега няма нищо подобно. Можем ли обаче да кажем, че иранските планове са напълно мирни? На този етап - не, заяви ел Барадей, преди да влезе на закрито заседание на управителния съвет на МААЕ. Излиза, че за иранския ядрен проблем може да се каже много и нищо. Впечатлението за дипломатически оксиморон идва и от продължителната игра на котка и мишка, която се разиграва в отношенията на Иран със Запада. Един коментатор се изрази така: Иранците практикуват дипломация, както други хора играят на ребуси. За пореден път Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/ се чуди отказал ли се е наистина Техеран от разработването на ядрено оръжие. Преди началото на заседанието на МААЕ във Виена Иран твърдеше, че предложил на Съединените щати и Европейския съюз програма от десет точки за прекратяване на споровете за ядрената му програма. Запознати твърдят, че десетте точки съдържат теми като правата на човека, работата със заподозрените във връзки с Ал Кайда затворници в Иран, както и въпроси на регионалната сигурност. Все още обаче Иран показва, че не е готов да откликне на европейското искане да се откаже от обогатяването на уран, което според Техеран означава отказ от ядрената програма изобщо.Преди около една година проблемите, свързани с иранската ядрена програма, не се виждаха от пушилката на войната в Ирак. След огромен дипломатически натиск от страна на Европейския съюз тогава Техеран почти се съгласи да направи по-прозрачна атомната си програма. Впрочем Иран винаги е залагал на европейците - поне за да парира опасността от санкции, за които настояват Съединените щати. Самият Вашингтон не поддържа официални дипломатически отношения с Ислямската република от 1980 г. насам. Техеран има и много по-съществена причина да държи на отворените дипломатически канали с европейците, особено след като попадна в твърде неудобна ситуация. Стана така, че геополитическото пространство между Средиземно море и Централна Азия се промени и Иран със сигурност няма как да се чувства комфортно при мисълта, че граничи с Афганистан и Ирак, двете страни, които са под американски военен контрол. Не се чувстват обаче комфортно и в Америка, и в Европа, и в Русия. Появата на една нова ядрена сила в Близкия и Средния Изток със сигурност ще създаде още по-голяма нестабилност в региона. Според наблюдателите перспективата неарабският и несунитският Иран да притежава атомна бомба ще окуражи страни като Саудитска Арабия и Египет да намерят съответния отговор. Да не говорим за Израел, който със сигурност не би се поколебал да тръгне самостоятелно срещу подобна перспектива, както постъпи с иракския ядрен реактор през 1981 г. Просто го бомбардира. По-добре диалог вместо санкции - бе водещият мотив за европейската дипломация спрямо Иран. В Германия например дълги години наричаха това политика на критичен диалог. Бившият държавен секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт обвини иранската политика на Европейския съюз по следния начин: Европейците казват, че разбират заплахата, но се държат така, като че ли проблемът не е в Иран, а в Съединените щати. Берлин, Париж и Лондон за момент намериха потвърждения за стратегията на прегръдката и тактиката на критичното ангажиране и блокираха възможността проблемът с иранските ядрени амбиции да попадне в Съвета за сигурност на ООН. Аргументът бе Либия, която изненадващо в края на миналата година промени рязко курса и изрази готовност да разкрие атомната си програма. Либия, която в продължение на десетилетия бе нещо като постоянно присъствие в списъка на терористичните държави, демонстративно се отказа от програмата си за ядрени оръжия и се вписа в теорията за меката сила, чрез която можеш да вземеш желаното чрез привличане.Това бе моментът, в който диалогът с Иран изглеждаше по-ефективен, отколкото твърдия курс на санкциите, за които Съединените щати отдавна настояват. Надеждата за диалог обаче бе много кратка и започна бързо да се стопява. В края на месец юни европейската тройка Франция, Великобритания и Германия предизвикаха резолюция, в която се настояваше Техеран да засили сътрудничеството си с МААЕ. Месец по-късно ирано-европейските отношения се сгромолясаха, след като Техеран обяви, че подновява дейността си в забранените области и ултимативно поиска три неща от Европа: да има достъп до модерните ядрени технологии, да купува конвенционални оръжия и да получи подкрепа, ако Съветът за сигурност на ООН реши да наложи санкции. Европейската тройка трябва да е била много неприятно изненадана от едно изявление на иранския президент Мохамад Хатами. Той просто заяви, че Иран няма да се откаже от програмите си за обогатяване на уран и няма да иска разрешение от никого, за да продължи ядрените си програми за граждански цели. Малко по-късно на бял свят се появи един таен доклад на американското разузнаване, в който се твърдеше, че Иран и Северна Корея са постигнали значителен напредък в ядрената област през последната година. Според доклада ядрените програми на Иран и Северна Корея стават все по-независими от чуждестранна помощ заради подкрепата, която им е била оказана от пакистански учени. Иран наля допълнително масло в огъня, като най-демонстративно направи изпитание на ракетата със среден обсег на действие Шахаб-3. Военни експерти смятат, че с този тип ракети Техеран би могъл да удари Израел или американски военни обекти в Персийския залив. Моделите Шахаб-4 и Шахаб-5 имали възможности да достигат цели на разстояние от 2000 до 5000 км, което означава, че биха могли да достигнат и Европа. Отговорът на Вашингтон бе бърз. През август съветничката на американския президент по въпросите на националната сигурност Кондълиза Райс направи едно много остро изказване. Съединените щати ще използват всички налични средства, включително секретни акции, за да сложат край на иранската ядрена програма, каза тогава Райс. По-късно заместник-държавният секретар Джон Болтън даже нарече иранската ядрена програма заплаха за световния мир. Поводът бе един доклад на МААЕ, в който е описано намерението на Иран да преработи тонове уранов оксид в уранов хексафлуорид, който се използва за производството на обогатен уран. А от него, според експертите, могат да се произведат няколко ядрени бомби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във