Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯДРЕНАТА СМЕТКА НА ДНЕШНИЯ СВЯТ

Гигантската машина на ООН отново бе задействана по един от най-болните проблеми на света - ядрените свойства на международната политика. Конференцията на ООН за глобалното разоръжаване, която бе свикана в Ню Йорк на 2 май, със сигурност засяга нервната система на световната политика и за пореден път се опитва да даде нов смисъл на най-важния договор по антивоенните програми на света. В конференцията, която ще продължи до 27 май, участват 190 държави. От тях 188 са подписали договора. На всеки пет години държавите членки на ООН се събират на подобна конференция, за да направят преглед на състоянието на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Този договор (Non-Proliferation Treaty/NPT) бе роден по време на студената война, когато двата скорпиона в една бутилка - Съединените щати и Съветският съюз, вече бяха създали ужасяващата картина на ядрената реалност. Шепа блестящи физици бяха започнали най-опасната игра в световната политика след първия атомен опит в пустинята на щата Ню Мексико на 16 юли 1945 година. Тогава големите си подреждаха сметките от Голямата война и трябваше да й се помогне да разберат, че атомната отговорност тежи твърде много, за да се носи от един. От края на Втората световна война приложната физика и световната политика вървят ръка за ръка, без да се съобразяват с моментния геополитически прочит на света. Наричат ядрената политика най-сложната игра за световната стабилност. В нея стратегическите цели и икономическите интереси са директно изведени от простото свойство на ядрената сила... Някога писателят Джордж Оруел успешно пророкува, че атомната бомба ще обедини великите сили да не я използват един срещу друг. Оруел сигурно е бил прав за времето си, когато силните трябваше да се възпират един друг. Сега моментът обаче е друг и ролите са станали повече. Скорпионите в бутилката станаха твърде много и днес картината на ядрената реалност включва не само държави, но и всякакви фанатици, които организираното общество трудно контролира и чиято извратена логика е готова във всеки момент да придобие и да се възползва от възможностите на ядрения шантаж. Збигнев Бжежински например описва ситуацията така: Оръжията стават все повече и постнационални както по притежание, така и по обсег на действие. Дори такива недържавни дейци като нелегалните терористичните организации постепенно разширяват достъпа си до все по-разрушителни оръжия. Въпрос на време е някъде да бъде осъществен действително авангарден в технологично отношение терористичен акт. Дори тази само прогноза създава впечатлението, че договорът за неразпространение на ядрените оръжия изглежда твърде остарял на фона на новите заплахи и новите технологии, особено след като в ядрения покер могат да се включат и терористи. През 1968 г. ядрените сили САЩ, Съветският съюз и Великобритания се разбраха да потиснат ядрените си арсенали и разрешиха на себе си плюс Франция и Китай правото да притежават ядрено оръжие. Тогава ядреният клуб реши да не допуска нудисти в заседателната зала на света. Действителността обаче се оказа друга, разрешението не проработи, както трябва. Стана така, че когато Договорът за неразпространение на ядреното оръжие влезе в сила през 1970 г., той на практика вече бе нарушен. Ядреното свойство на световната политика предизвика най-голямата верижна реакция. Американската бомба роди съветската, после руско-китайската свада снабди Пекин с бомбата, индийската стана производна на китайската, пакистанската пък се роди заради индийската и т.н. Срокът на този договор изтече през 1995-а, но тогава световните нации се договориха за неговото безусловно и безкрайно продължение. Преди десет години приложната физика и политиката показаха, че имат морални съображения, след като идеологическите бяха отпаднали. Договорът забранява на петте официални атомни сили да продават оръжието на други, а на неатомните държави забранява да купуват подобни оръжия, да ги притежават и произвеждат. Разрешава се само мирното използване на атомната енергия, а Международната агенция за атомна енергия със седалище във Виена трябва да предотвратява цивилните атомни програми да се използват за военни цели. Тридесет и пет години след подписването на договора балансът на ядрената сметка не е особено положителен. Има страни, които де факто са атомни сили, но де юре не са. Такива са Индия и Пакистан, и най-вероятно - Израел. Те не са подписали договора. Други, като Южна Африка, Бразилия и в най-последно време Либия, се отказаха от ядрените си програми. В момента Северна Корея и Иран са най-големите ядрени грижи и, както се изразяват в дипломатическите кулоари, тези страни си играят с огъня на атомните програми. През кривите огледала на режимите в Пхенян и Техеран атомната заплаха стана отново на мода. Пхенян и Техеран се смятат за най-големите нарушители на договора за неразпространение на ядрените оръжия. Най-проблемна е Северна Корея, която се изтегли от договора през 2003 г. и изгони специалистите на Международната агенция за атомна енергия. Американският помощник държавен секретар Стивън Радемейкър заяви при откриването на конференцията в Ню Йорк, че Северна Корея е нарушила предпазните клаузи и задълженията за неразпространение, преди да обяви изтеглянето си от договора през 2003 г., а тази година е признала, че притежава ядрени оръжия. Радемейкър обвини също Иран, че развива тайни ядрени дейности, които са били подпомогнати от пакистанския специалист Абдул Кадир Хан. Германският външен министър Йошка Фишер пък упрекна иранското правителство, че подкопава доверието към международната общност заради разработваната от Техеран ядрена програма. Надпреварата в атомното въоръжаване в региона на Близкия и Далечния изток би имало непредсказуеми последици за сигурността ни, заяви германският външен министър в Ню Йорк. Иран от своя страна настоява на правото си да провежда ядрени изследвания с мирни цели. Техеран неизменно подчертава, че неговата ядрена програма не си поставя военни цели. Според някои експерти от 30 до 40 страни притежават ядрено оръжие. В ядрената сметка влиза и простият факт, че определени технологии за производството на атомна бомба, например обогатяването на уран или производството на плутоний, могат да се скрият зад т.нар. мирни програми. През 2000 г., когато за последен път действието на договора бе проверявано, се стигна до план от 13 точки. Той предвиждаше атомните сили да намалят относителния дял на ядреното оръжие в доктрините си за сигурност. Това бе изтълкувано като сигнал към страните, които не притежават ядрено оръжие, който би звучал така: Никой не ви заплашва с ядрено оръжие, така че не се нуждаете от него. Тогава обаче 11 септември все още не беше се случил...Има само една гаранция ядрените оръжия да не влязат в действие и това е свят без атомни оръжия, каза при откриването на конференцията Генералният секретар на ООН Кофи Анан. Той поиска някогашните противници от студената война най-малко така да съкратят ядрените си арсенали, че в бъдеще да има стотици, а не хиляди ядрени бойни глави. Според Анан това може да стане само ако всички страни имат ясна и достоверна картина за наличните атомни оръжия и е налице съдействието на всяка отделна страна.А възможно ли е това? Въпросът и през 2005 г. няма отговор. Някога писателят Джордж Оруел успешно пророкува, че атомната бомба ще обедини великите сили да не я използват една срещу друга. Сега моментът обаче наистина е друг и отвсякога е по-ясно, че силните трябва да възпират лудите. Ядреният покер като политическа игра с най-голям залог отдавна не е дипломатическа забава, а опасните ядрени изкушения, които предлага съвременният свят, са прекалено... действителни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във