Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯДРЕНА ФРАНЦИЯ, ИЛИ СИЛНИЯТ СРЕЩУ ЛУДИЯ

Сензационното съобщение, че Париж има намерение да обяви готовността си за нанасяне на превантивен ядрен удар направи вестник Либерасион. Официалното обявяване се очаквало да стане през следващите няколко седмици, по време на посещението на президента Жак Ширак в Брест, където са разположени атлантическите стратегически сили. Френските сили за възпиране щели да вземат на прицел страни, които американците наричат злонамерени държави - т.е опитващите се да се сдобият с оръжия за масово поразяване. От канцеларията на френския президент побързаха да опровергаят информацията с уточнението, че няма изменение на позицията, очертана от Ширак през месец юни 2001 година. Високопоставен военен обаче твърди, че се очаква промените да бъдат утвърдени окончателно в началото на 2004-та. Ревизия на френската ядрена стратегия за използването на сили за ядрено възпиране се подготвя още от времето на Митеран. Но активното преосмисляне на задачите на ядрените сили започва след преизбирането на Жак Ширак през 2002 година. Пред висши военни от министерството на отбраната френският президент посочва опасностите, които произтичат от страните, които твърде много се стараят в разработването на собствени оръжия за масово унищожение. И хвърля многозначителната фраза: Ако тези държави изпитват към нас враждебни чувства, то техните лидери трябва да разберат, че биха се изложили на неприемливи за тях щети. Това се отнася за страните, които разработват балистични ракети, с които един ден могат да застрашат европейската територия с ядрени, биологични и химически оръжия - заявява Ширак пред Висшия институт за национална отбрана. Това е първата заплаха от страна на французите. За промяна в речника и за обратите в стратегията говори и позицията на премиера Жан-Пиер Рафарен. В реч, произнесена на 16 октомври, пак пред висшия генералитет, френският министър-председател заявява: Ядрените сили са пригодени да дадат отпор при различни сценарии, включващи шантаж и заплаха, които стават все по-вероятни, като се има предвид разпространението на оръжията за масово поразяване в света. И допълва: Концепцията, програмирането и доктрината за ядрените сили еволюират успоредно с обстановката и анализа на заплахите. Още през 1995 г. Ширак оповестява ревизията на ядрената стратегия с думите: Единствено възпиращата сила е гаранция срещу оръжията за масово унищожение. Действащата в момента доктрина на Франция е от 8 юни 2001 г. и е със срок на действие трийсетина години, освен ако не се наложи да бъде променена. Според нея планът за стратегическо ядрено сдържане предвиждаше използване на оръжия за масово поразяване само в краен случай - като ответен удар. Обект на френския ядрен удар можеше да стане и мирното население на съответната вражеската държава. Сега Франция си запазва правото да отговори на евентуалното предизвикателство, но може да удари и превантивно - удари с хирургическа точност за разрушаването на места за производство на оръжие за масово поразяване и бази на терористи. Вестник Либерасион цитира хора от обкръжението на министъра на отбраната Мишел Алио-Мари, според които не е особено удачно да се заявява, че при криза с някоя страна ще бъдат изпепелени 30 милиона души. По-правилно било да се каже, че ще бъде атакуван бетонен бункер и той ще бъде взривен с атомна бомба. Изтичането на подобна информация от военните кръгове означава, че е напълно възможно Франция да разполага с арсенал от т.нар. миниатюрни атомни бомби.На мястото на старата голистка доктрина, известна като стратегия на слабия срещу силния, идва стратегията на силния срещу лудия. Сега френските сили се насочват не само към държави от ядрения клуб, но и срещу такива, които могат да изстрелят срещу Франция химически или биологически оръжия. Това обаче явно се отнася само за държавите. Терористичните групировки убягват от логиката на ядрения аргумент.Ясно е, че начинът на възпиране след края на студената война се е променил. Военните вече говорят за зони на жизнени интереси. Във френската доктрина тези интереси не са конкретно дефинирани - пише Жан-Доминик Мерше и уточнява, че те зависят единствено от преценката на президента. А президентът на Франция твърди, че никоя отделно взета антиракетна система не може да отговори на новите предизвикателства от т. нар. неблагонадеждни държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във