Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯДОВЕ И СТРАХОВЕ НА ПОЗИТАНО 20

Ако някой все още не е разбрал - предизборната подготовка вече започна. Макар заради оставащото немалко време до изборите въпросите все още да са повече от отговорите.На фона на основния проблем вдясно - преминаването на избирателния праг и търсенето на позиции, около които може да се случи обединение, като че ли БСП не страда от излишък на проблеми. Отвъд привидността обаче нещата хич не са ясни.Заявката на БСП за властта в първоначалния си вариант беше твърде обща - подготвят се за избори, които ще се състоят в някой момент от лятото на тази година до лятото на следващата. Нещо повече, тезата за спечелването на изборите беше съпроводена с, меко казано, странна формулировка за формата на бъдещото управление - от него на практика никой не беше изключен.Преформулирането на изборната цел дойде след засилването на опитите на десницата да наложи тезата, че въпреки своята малобройност поединично, заедно те ще формират следващото управление на страната. Все още е твърде рано и изборите са доста далеч, за да навлизаме в сметки и изчисления. Онова, което със сигурност може да се твърди, е, че няма нищо сигурно.Първият и основен проблем на БСП е избирателната активност. Разбира се, от апатията печели най-много ДПС, но и социалистите. При очертаващите се към днешна дата намерения на гласоподавателите БСП наистина може да си позволи да говори за постигане на парламентарно мнозинство. Тенденцията на раздробяване вдясно не успя да постигне активизирането на по-големи групи от традиционно гласуващи за СДС и ОДС избиратели. Макар че в ситуация на реални избори е трудно да се прогнозира дали тази тенденция на електорално заспиване няма да се преобърне. Всичко ще зависи основно от кампаниите и от състава на листите. Така че за социалистите се очертават сложни и сравнително тежки месеци. От една страна, ако нещата се запазят каквито са, мнозинството в парламента е постижима цел, неизискваща гигантски усилия. От друга, те вече имат опита от подобно решение, който е доста плачевен. Практически през 2001 г. тактиката на БСП беше изградена на подобни мотиви и стана невъзможно да се обръща по средата една кампания, почиваща на идеята за ниска избирателна активност. От това какво точно решение ще вземе БСП и кога ще го вземе ще зависи практически крайният резултат.Второ, сериозен е въпросът и за партньора или партньорите, с които ще се управлява. ДПС носи и ще носи всичките пасиви на настоящето управление. Още повече че престоят във властта прави от движението един доста по-различен политически субект както като ресурси и възможности, така и като апетити и интереси във властта. Засега БСП не дава сериозни сигнали, че е готова да жертва много, за да привлече Доган на своя страна. Още повече че в доста региони дистанцията или приближаването към ДПС ще играе ключова роля за постигането на конкретните резултати. В известна степен може да се твърди, че на предстоящите избори българите ще са тези, които ще гласуват по-силно етнически, за разлика от досегашния опит. Възможността да се управлява с конкретни лица или части от НДСВ все още не е обсъждана сериозно. По-скоро става дума за пусната в публичното пространство идея, за да се тества реакцията - както на избирателите, така и на другите политически сили. Практически въпросът за партньора е въпрос за немонолитния характер на бъдещия кабинет. Социалистите отдавна нямат нужда от доказване на своето европейско битие. Сега те се нуждаят от сътрудничество не за изборите, а за осигуряване на успешен мандат. Защото това е основното притеснение - дали ще могат да се справят с декларирания отсега натиск на десницата. Още повече че предстоят първите години на членство в ЕС. Това са години, за които опитът на останалите страни е еднозначен - който управлява в този момент, пада от власт. Няма нужда да се връщаме години назад - достатъчно е да видим какво се случва сега в Полша. Затова БСП трябва да осигури стабилност и подкрепа от страна на останалите политически сили за своето бъдещо управление. Освен това този проблем има и още едно измерение. Активното налагане на тезата на партиите от десницата - че те ще излъчат правителство, защото ще се обединят в бъдещия парламент на антимускетарския принцип всички срещу един, изисква адекватна реакция от БСП. Най-вероятно това предизвика и преформулиране на целите на социалистите - от коалиционно управление към парламентарно мнозинство и стабилна подкрепа на правителството. Опитът да се поставят социалистите в изолация явно е отчетен и дори нещо повече - БСП потвърди не само че се готви за властта, но и че категорично ще се стреми да я има в законодателната власт.Третият проблем е в готовността на самата социалистическа партия да управлява. В България, както и по света, винаги е така - след изборите се оказва, че онзи, който ги е спечелил, не е напълно подготвен за управлението. Така че тук не става дума за това, кой ще е бъдещият министър-председател - за подобни имена и хора за конкретни постове все още има доста време. По-интересното е дали организациите по места са успели да оценят грешките и проблемите, откроени от местните избори, и какви мерки са взети. Защото управлението не е само един Министерски съвет и длъжностите в изпълнителната власт. Това е и поведението и интересите на основния партиен актив. Както и в другите партии, и при БСП има една умора и раздразнение в избирателите от спекулациите при номинациите на кандидатите, както и разочарование от конкретните представители на социалистите по места. В момента БСП продължава своето доизграждане и адаптиране на структурите към модерните демократични времена. Ако този процес завърши в основни линии преди започването на горещата кампания, възможностите на БСП във властта ще се увеличат. Защото най-пагубното е, когато една партия влиза във властта и започва да се разплаща с нея. От налагането на този тип клиентелизъм не е опазена нито една партия, но степента на практикуването му зависи от състоянието на партийните структури. В същото време става дума за явление, неизбежно водещо към загуба на доверие и оттам на властта - случаят Костов е все още незабравен като опит в това отношение.Нека в рамките на четвъртия проблем да поставим някои въпроси, които имат характер на точка Разни. Всички избори от 1989 г. насам доказват, че един от сериозните проблеми на БСП е активното разногласие, което настава посред кампания. Достатъчно е да припомним местните избори в София и едва е нужно да даваме повече примери. И досега в социалистическата централа има поне два сериозни центъра на влияние - настоящото ръководство, което е консолидирало огромната част от елита на партията, и групата около Румен Овчаров, който продължава да таи лидерски амбиции. Медийните ресурси обаче са доста добър коз, особено когато се води предизборна кампания и никой не е заинтересован да спори публично. Наличието или отсъствието на възможни личностни противопоставяния ще стане видно при конструирането на листите. Те ще са ключов момент в доказването на заявеното от БСП и ще са определящи за резултатите. Защото след първата съвсем модерна и професионална стъпка - да формира предизборен щаб, който системно да подготви изборите, БСП трябва да направи и следващите - да подреди адекватни териториално и социодемографски избирателни листи и да проведе професионална и кохерентна национална кампания. Едно е несъмнено - социалистите влизат в подготовката за изборите като лидери. Само от техните действия ще зависи запазването на тази позиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във