Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯДЕНИЦА СКАРА ПРОЕКТАНТИТЕ НА ПАВЕЦ ЧАИРА

На 29 септември миналата година бившият вицепремиер г-н Евгений Бакърджиев с усмивка преряза лентата на ПАВЕЦ Чаира. Церемонията по откриването на централата уважиха и всички енергийни шефове начело с председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки. Преизпълнено с радост и оптимизъм, ръководството на НЕК се поздрави за добре свършената работа и обясни как, за да работят оптимално четирите хидроагрегата, ще бъде изграден втори долен изравнител към ПАВЕЦ Чаира - язовир Яденица. Според изготвения технически проект той трябва да има обем 9.8 млн. куб. метра и ще се свърже с язовир Чаира посредством подземен тунел с дължина 7 километра и с диаметър 7 метра. Изпълнителният директор на НЕК Димчо Иванов обясни тогава, че стойността на проекта е 72 млн. щ. долара, с които за съжаление компанията не разполагала. Главният изпълнителен директор на НЕК Данаил Тафров обаче съобщи, че проектът е кандидатствал за финансиране пред Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество. Но условието на фонда било НЕК да поеме 25 на сто от инвестицията.

Японският кредит

бил много изгоден: с годишна лихва в размер на 2.7 на сто, с 10-годишен гратисен период и 20-годишен срок на изплащане.


Очаква се до края на март Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) да изпрати свои експерти в България. Те ще се запознаят с пакета от проекти, кандидатстващи за финансиране пред фонда. Чрез българското посолство в Токио НЕК е предоставила на JBIC технико-икономическото проучване за язовир Яденица и оценката за въздействието му върху околната среда. Кога обаче ще се отпусне кредитът и за кой от обектите, още не се знае.


Проектът Яденица е представен и на немски инвеститори при посещението на заместник-министъра на икономиката Христо Михайловски в Германия в средата на февруари.

Външно финансиране на строежа

се търси усилено, защото язовир Яденица е включен в националната енергийна стратегия и трябва да влезе в действие до 2005 година. Предложението за изграждане на това водохранилище е лансирано преди шест години. Тогава НЕК възлага на Енергопроект (с договор от 29.12.1994 г.) разработката Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ Чаира с изграждане на язовир Яденица. Изследването е направено и предадено на електрическата компания през ноември 1995 година.


С пари - без пари, през лятото на 1999 г.

предварителната работа по строежа започна

В началото на август миналата година е обявен търг за строително-монтажни работи по изграждането на временни комуникации. Той е спечелен от Станилов ЕООД, Хидрострой Рилци и Хидрострой Сестримо. В строителството вече са вложени 8.2 млн. лв. собствени средства на НЕК.

На друго мнение

обаче е бившият главен проектант на ПАВЕЦ Чаира инженер Манол Тимов. В писма до министър-председателя Иван Костов и до председателя на ДАЕЕР Иван Шиляшки от юли 1999 г. той остро се противопоставя на реализирането на проекта. Според него втори долен изравнител към ПАВЕЦ Чаира не е нужен за работата на централата и

застрашава нейната безопасност

В ПАВЕЦ Чаира работят обратими агрегати, всеки от тях с мощност 219 МВт, изчислява той. Общият капацитет на централата, по данни на НЕК, е 864 МВт в генераторен режим и 676 МВт в помпен режим. Водата, която осигурява генераторния режим и тече от язовир Белмекен към централата, е около 145 куб. м/сек, а в помпен режим нощно време обратно се изкачват около 118 куб. м/сек. Изграденият долен изравнител - язовир Чаира, е с полезен обем 3.5 млн. куб. м, с които се осигуряват близо седем часа работа за производство на електричество и 8.5 часа работа на помпите за връщане на водата нагоре. Помпите пък оползотворяват и нощния излишък от електроенергия, произведена от АЕЦ Козлодуй и от други централи.


Затова инженер Тимов смята, че сегашният режим на работа на централата е оптималният и Яденица е вреден обект - ненужен и опасен за ПАВЕЦ-а.


Според Тимов

опасна е идеята

да се изгради седемкилометров двупосочно действащ тунел с диаметър 7 метра, който ще свързва двата язовира - Чаира и Яденица. Тунелът, според инженера, ще премине през т.нар. контактна зона между Рила и Родопите. Скалите на Рила са едроблокови, напукани гранити, а родопските скали са с различен от тях състав и възраст. Това прави контактната зона между двете планини опасна за изграждането на съоръжение с толкова голям обем и дължина. При тези условия обезопасяването на тунела ще бъде неимоверно скъпо. Инженер Тимов смята, че предвижданото всекидневно опразване на язовир Чаира ще доведе до спад на вътрешното налягане с 5-6 атмосфери. Това ще динамизира външния воден напор, който незабавно ще разруши облицовката на тунела.


Подобна операция, но при по-благоприятни технически условия, е правена в тунел на ВЕЦ Тешел, чийто диаметър е само 3.10 м (наполовина от диаметъра на замисления тунел към бъдещия язовир Яденица - 7 метра). Резултатът е бил недвусмислен - железобетонната облицовка на тръбата се е разкъсала на голяма дължина.

В писмата си до министър-председателя

и до Иван Шиляшки инж. Тимов излага още множество технически аргументи против изграждането на язовира. До този момент обаче инженерът не е получил официален отговор на възраженията си.


Единствено от приемната на МС са го уведомили, че в едноседмичен срок задължават ведомството на Шиляшки да обясни забавянето на отговора си. Срокът отдавна е изтекъл, но резултат още няма.


Пред репортера на в.БАНКЕРЪ обаче представителите на НЕК и Енергопроект бяха повече от изчерпателни. Те съобщиха, че

по искане на шефа на НЕК Данаил Тафров

главният проектант на Яденица инж. Николай Любенов е изготвил становище по безпокойствата на Манол Тимов. Документът е от февруари 2000 година. В него докладът на инж.Тимов се определя като изобилстващ с граматически грешки, стилни и технически неточности, които от Енергопроект оставяли без коментар. Същественото, разбира се, е, че Тимов греши.


Според г-н Любенов изграждането на Яденица ще увеличи работата на ПАВЕЦ-а за производство на електроенергия до 22 часа. Така помпено-акумулиращата ВЕЦ Чаира ще е в състояние да осигури десетте часа технологично време за включване на заместващи мощности (т.нар. студен резерв в енергийната система), ако спре някой от блоковете на АЕЦ-а. Изграждането на обекта щяло да позволи освен овладяване на минималните и максимални денонощни товари, централата да изпълнява и ролята на седмичен регулатор. С други думи, нощно време ПАВЕЦ-ът да не работи като помпа, а да произвежда електроенергия. Помпането на водата обратно към язовир Белмекен ще става в края на седмицата.


Това щяло да даде възможност за повишаване на експлоатационния коефицент на полезно действие на централата, който сега бил само 0.75 на сто. Допълнителният воден обем в язовир Яденица осигурявал пълноценното използване на ПАВЕЦ Чаира като бърз и надежден авариен резерв. Едно от основните изисквания за присъединяването ни към европейската енергийна система било страната ни да разполага с 25-30% авариен резерв. При сегашното състояние на мощностите очакваното увеличение на потреблението на електроенергия в бъдеще и износа на ток за други страни поставял под въпрос наличието на такъв запас.


Като бивш главен проектант на ПАВЕЦ Чаира Тимов иска да защити аргументите си против строителството на Яденица в диспут с експертите, които намерят време и желание да му опонират. Но по стар български обичай кучетата си лаят, керванът си върви, а чии изчисления са правилни, остава само да гадаем. Седемдесет и два милиона долара кредити за Яденица обаче си заслужават пресмятанията. В противен случай държавните пари все така щедро ще се харчат, данъците ще нарастват, но надали ще остане някой, който да ги плаща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във