Банкеръ Weekly

Общество и политика

И ВТОРАТА МАСОВА ПРИВАТИЗАЦИЯ ОБЕЩАВА ЯДОВЕ

Първите опити за масова приватизация у нас не излязоха сполучливи. За провала бяха обвинени предимно бившите приватизационни фондове, защото не управляват ефективно предприятията. Този проблем наистина съществува и мнозина предупреждаваха за него още преди две години. В масовото раздържавяване не се включиха активно чуждестранни инвеститори най-вече поради факта, че представените данни за състоянието на предложените предприятия не вдъхваха доверие. Тези пък, които решиха да дойдат у нас, предпочетоха да изчакат края на търговете и в директни преговори с фондовете да придобият контролния пакет. Като правило преговорите приключваха доста бързо - мениджърите на фондовете се нуждаеха от свежи пари. Така бе продадено най-доброто и в портфейлите на сегашните холдинги останаха предприятия, които се нуждаят от сериозна реконструкция, инвестиции, нов мениджмънт и нови пазари. Все неща, които новите собственици, главно финансисти, не притежават.


Смяната на собствеността според някои трябваше да спре


източването на предприятията


по схемата вход-изход. Това обаче на стана. Учредителите на фондовете, които участват в ръководството, печелят много повече от тази схема, отколкото от разпределянето на печалбите между всички акционери. В немалко случаи те притежават под 1% от акциите на дадения фонд, което автоматично означава, че 99% от печалбата може да отидат в джобовете на дребните акционери. Наистина повечето от фондовете раздадоха дивиденти, но те бяха за сметка най-вече на продадени пакети от акции, а не на печалби от дейността на дружествата. Имаше и мениджъри, които приложиха друга, много по-чиста схема. Те просто увеличиха капитала на фонда си, като изкупиха увеличението и намалиха значително тежестта на дребния акционер. По този начин дивидентите отидоха в правилната посока.


Впрочем гражданите сами решаваха на кого да поверят боновете си и никой не им е виновен, ако не са уцелили правилния избор. Другото, което е необходимо да се отбележи, е, че при масовата приватизация по Виденово време по изричното настояване на Комисията по ценните книжа и фондовите борси във всички реклами на приватизационни фондове бе включено и следното изречение: Цените на акциите могат да се понижат и не се обещават печалби.


Не трябва да се забравя и следващото важно обстоятелство - списъкът от над 1000 предприятия, които ще се раздържавяват, бе оповестен предварително и беше ясно, че ще има три централизирани търга, на които инвеститорите ще се състезават за желаните от тях акции.


Сега обаче при втората масова атака на държавната собственост


нещата не са такива, каквито бяха


На мястото на лошите приватизационни фондове идват добрите пенсионни фондове. Хората няма да стават акционери в тях, а ще се осигуряват срещу внесените бонове, т.е. за разлика от първия път на тях им се обещава доход, макар отложен, и то всеки месец. Разбира се, по-важният въпрос е колко? На това питане шефовете на пенсионните фондове дават отговор, в който няма нито една конкретна сума и по правило започва със зависи. За подобен отговор има сериозно основание. Никой все още не знае кои предприятия и с какъв процент от капитала ще бъдат предложени на централизираните търгове. Говори се, че предварителни списъци вече се правят в Министерството на промишлеността и в Министерството на търговията и туризма. Но никой не задължава нито тях, нито Агенцията за приватизация да свършат тази работа в определен срок, тъй като изискване към броя и периодичността на провеждането на търговете няма. Когато се съберат предприятия, ще има търг. А ако не се събарят, имате възможността да участвате с бонове при плащането на касова сделка за някое малко или средно предприятие, към което не е проявен инвеститорски интерес, подпомагайки работническо-мениджърското дружество. Препоръчително е все пак в него участие да има, както е според новата терминология, някой братовчед - за по-сигурно.


За разлика от първия път


сега още преди началото на процеса с кратко, но категорично становище се ангажираха и представителите на Международния валутен фонд и на Световната банка. Според тях смесването на реформата на пенсионната система с масовата приватизация не е допустимо. За причината може лесно да се досетим. Пенсионните фондове трябва да притежават качествени нискорискови активи, които да са бързоликвидни. А ако се съди по досегашните изявления на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и на шефа на Центъра за масова приватизация Любомир Георгиев, точно такива няма да бъдат представени на търговете. Изискванията са към предприятията да не е предявяван инвеститорски интерес, да няма проблеми, свързани с концесии, и да са изчистени всички реституционни претенции. Практиката показва, че за изпълнението на последното условие понякога са необходими години.


Организацията на целия процес също е друга. Водеща роля при първата вълна имаше Центърът за масова приватизация (ЦМП). Причината бе, че липсваха основните институции за модерен капиталов пазар - борса, комисия по ценните книжа и депозитар. Именно затова ЦМП беше много активен при конституирането на тези институции. Всъщност той изпълняваше функциите и на трите, преди те да бъдат създадени. Естествено, на едно доста скромно равнище поради липсата на практика и законова база.


Най-логично беше при наличието на тези институции


ЦМП да се закрие


но това не стана. Виждайки края на първата вълна, центърът се опита да си намери бъдещо поприще. По времето, когато негов изпълнителен директор бе Калин Митрев, се завъртя идеята за постприватизационния фонд, който да управлява останалите непродадени след третия търг акции. След това под ръководството на Пирин Атанасов бе направен опит ЦМП да стане централен депозитар, но и той се оказа неуспешен.


При подготовката на новата масова приватизация единствената от трите институции, която влезе в директен досег с ЦМП, бе Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Според последната редакция на проектозакона за публичното предлагане на ценни книжа дружествата, чиито акции ще се продават на централизираните търгове, ще са публични, т.е. ще се водят на отчет в комисията и ще изготвят проспект, макар и в съкратен вид. По принцип сделките с акции на публичните дружества могат да се правят само на фондова борса. Предстоят обаче промени в законовата уредба на борсата разплащанията на нея да се извършват само с левове. Така че ЦМП ще си проведе търговете, след което емисиите ще се прехвърлят в Централния депозитар и едва тогава ще може да започне вторичната търговия на БФБ-София.


Търговете в новия си вариант


ще са едно наистина трудно изпитание. В тях ще участват едновременно физически лица, инвестиционни посредници, пенсионни фондове. И то не само с инвестиционни бонове, но и с реални пари. Всичко това ще става при непрекъсваща регистрация на нови бонове. По думите на експертите на Центъра за масова приватизация една регистрация от подаването на документите в пощенския клон до получаването на потвърждение чрез разписка, че всичко е наред, ще отнеме максимум месец. На практика обаче ще е възможно боновете да се закупят ден преди търга и веднага да се изпрати поръчка, която да бъде взета под внимание. Водещо място при регистрацията ще има номерът на сметката. Данните ще се въвеждат в регионалните центрове на ЦМП от двама оператори и ще се засичат, за да се изключат грешки. Данните ще се изпращат до София по Интернет. Експертите уверяват, че са взети всички предпазни мерки, за да не се позволи влизането на хакери в системата - оптимизъм, който ще се потвърди едва когато системата заработи.


Сериозните проблеми могат да дойдат от разплащанията с реални пари. Центърът за масова приватизация все още не е избрал банка по левовите разплащания. Кандидатите, между които ще се реши изборът, са Българска пощенска банка, Обединена българска банка и БИОХИМ. Много от въпросителните в случая се очакват да отпаднат с излизането на наредбата за провеждането на централизираните търгове, която в момента се подготвя от експертите на ЦМП. Предизвикателството тук е, че счетоводството на Центъра за масова приватизация трябва да работи в перфектен синхрон с това на съответната банка.


В деня, в който започва продажбата на бонове, неяснотите са повече от достатъчно. Но поне е ясно, че целта този път е да се даде ресурс на работническо-мениджърските дружества, за да си купят предприятията. Всичко останало е просто шум за отвличане на вниманието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във