Банкеръ Weekly

Общество и политика

И СЛЕД ПРОМЕНИТЕ ЗАКОНЪТ ЗА БАНКИТЕ ЩЕ СЕ ХАРЕСВА САМО ОТ БИВШИ КРУПИЕТА


Както казват във войската, въпросът е решен
- баня няма да има, коментира председателят на АТБ Стоян
Александров, след като Министерският съвет обсъди проекта за изменение
и допълнение на Закона за банките. Шефът на банковата асоциация
присъства на правителственото заседание миналата седмица, за да
аргументира вижданията на банкерите за промените в закона. За
съжаление нашите предложения не бяха приети, особено по въпроса,
където най-много ни стягаше обувката - обезпеченията по големите
кредити. А ние имахме няколко изисквания точно в тази област.
След гласуването на Министерския съвет нищо не се промени,
заяви в характерния си експресивен стил председателят на АТБ.


Позицията на БНБ пред кабинета отстояваха управителят
Светослав Гаврийски и подуправителката Емилия Миланова.


Според Закона за банките те не могат да предоставят
на една фирма кредити, които да надхвърлят 25% от капиталовата
им база, ако не са обезпечени с държавна гаранция, със злато и
с национална или конвертируема валута. С новите промени в закона
към тези обезпечения се прибавят и всички държавни ценни книжа;
гаранциите от други правителства, централни банки и международни
организации, определени от БНБ. Банките ще могат да отпускат заеми
на една фирма и до 50% от капиталовата си база, ако те са обезпечени
с първа по ред ипотека, която покрива 200% от кредита.


Банкерите много добре знаят как се излиза от
проблема с големите кредити - като се увеличава капиталът на банките.
Добре е малките банки да помислят за обединение или за предоставяне
на синдикирани заеми, вместо да се стремят да раздават големи
кредити, коментира подуправителката на БНБ Емилия Миланова.
Тя поясни, че няма никакви пречки банките да предоставят и необезпечени
заеми, стига да са направили добра оценка на финансовото състояние
на кредитополучателя. Но както е известно, за подобно решение
се искат и знания, и дупе.


Пред правителството на Иван Костов Стоян Александров
е поставил ребром и въпроса за данъчното облагане на провизиите.
Известно е, че банките заделят определени суми срещу всички свои
вземания - тези от други кредитни институции, от граждани и фирми
или от закупените от тях държавни и корпоративни ценни книжа.
Но именно тези суми, които се отделят, за да покрият недотам сигурните
вземания на банките, се облагат с данък.


Позицията на Стоян Александров пред министрите -
да се иска по-малък данък върху провизиите, е била подкрепена
и от представителите на Централната банка. Финансовият министър
Муравей Радев пък пое ангажимент този парадокс да бъде поправен
при второто четене на Закона за корпоративното подоходно облагане
от парламента.


Комисията по бюджет и финанси реши миналата сряда
да откликне на исканията на банкерите и да предложи на депутатите
да одобрят облекчен вариант за облагане на банковите провизии.
Когато кредитите, провизирани на 100%, превишават 10 на
сто от общата сума на кредитния портфейл на банката, финансовият
й резултат преди данъчно облагане се увеличава с всички начислени
разходи за провизии. С това искането на банките - данъкът
върху провизиите да отпадне, на практика е удовлетворено. При
повечето от тях лошите кредити, които се провизират
изцяло (според новата класификация по Наредба N9 те се водят като
загуба), са под 10% от кредитните им портфейли.


Миналия понеделник правителството прие и друго искане
на АТБ - да остави досегашния срок от три години, през който банките
са длъжни да осребрят дялове и акции от фирми, придобити от тях
като обезпечения по просрочени заеми.


Управителят на БНБ Светослав Гаврийски разсея опасението
на търговските банки, че те ще бъдат принудени да се прелицензират.
Няма да има ново лицензиране на банките. Старите лицензии
ще бъдат подменени механично, заяви в отговор на журналистическо
питане г-н Гаврийски.


Министерският съвет удовлетвори частично искането
на АТБ да се отменят ограниченията при лицензирането на банкови
мениджъри. Според приетите от кабинета на Костов промени всички
висшисти ще могат да бъдат банкери, стига да отговарят на условията
за стаж и да не са участвали в ръководството на обявени в несъстоятелност
кредитни институции. Разбира се, окончателното становище по случая
принадлежи на законотворците.


През последната година и половина висшите банкови
мениджърски постове у нас бяха достъпни само за юристи и икономисти.
Но те бяха затворени за хора като бившия управител
на БНБ Любомир Филипов, който е математик по образование. По повод
на този казус за в. БАНКЕРЪ Филипов заяви, че ако
бъдат премахнати ограниченията, той ще получи морално удовлетворение,
но при сегашната сложна ситуация в банковия сектор едва ли ще
поиска лиценз за банков мениджър. В случая не бива да се забравя,
че ексгуверньорът сега управлява една от най-трудните банки у
нас - тази на Мултигруп.


Правителството не удовлетвори миналата седмица искането
на АТБ: лиценз за мениджъри да получат онези банкери, които са
участвали в управлението на фалирали банки, но не носят вина за
техния фалит. Мотивите за отказа на Министерския съвет са, че
правораздаването у нас е твърде мудно, а в някои случаи и тенденциозно.
Така че не може да се каже със сигурност кой е прав и кой е крив
от бившите банкери.


В АТБ са на мнение, че не може банковите мениджъри
да са заложници на обстоятелства, които никога не са зависели
от тях. Показателен е един действителен случай: през 1993 г. две
лица са участвали в съвета на директорите на банка (за три месеца),
след което го напускат, а през 1996 г. банката фалира. С какво
са съгрешили членовете на въпросния директорски съвет, който са
напуснали още през същата 1993 година? И защо те не могат да ръководят
друга кредитна институция? Това бе и резонният въпрос на АТБ към
министрите, които останаха безмълвни. Ако депутатите са толкова
компетентни по случая, за никой българин няма да е чудно защо
го управляват крупиета!

Facebook logo
Бъдете с нас и във