Банкеръ Weekly

Общество и политика

И СЛЕД ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА СМЕ НАПЪЛНО ИЗОЛИРАНИ


Петър Славов (1941) е навярно най-популярният български
барабанист в поп- и рокмузиката и джаза. Свирил е в биг-бенда
на БНР, в оркестър София, участник е в знаменития
квартет на Милчо Левиев Фокус'65, свири и в най-добрата
българска рокгрупа ФСБ. Известно време в последните
години се занимава с издателска дейност, а отскоро заедно с друг
известен барабанист - Крум Калъчев, е съсобственик на магазин
за музикални инструменти, уредби и пособия.


Искаш ли да започнем разговора от един факт, който
всички добре познават, но се правят, че не съществува - България
е малък пазар...


- Казвайки това, ти предопределяш разговора. Да,
малък пазар сме, а като прибавим и това, че се намираме в много
дълбока криза - финансова, духовна, морална, икономическа, политическа
и т.н. - идваме до нерадостното заключение, че пазарът в момента
съвсем се е свил. Няма музикален живот, няма концертен живот,
няма музикална индустрия. Няма и правила! При такава картина всичко
се превръща във въпрос на оцеляване, т.е. всички ние кретаме.
Някои по-млади музиканти отвориха заведения, които гръмко наричат
клубове. Би могло да се каже, че все пак в някои от тях се чувства
привкусът на клубната атмосфера, но са далеч от високите стандарти
и примери. А търговията с музикални инструменти, с които ние се
занимаваме, е проблематична. Вярно, консумативи се купуват винаги
- перца, струни, корди, кожи за барабани, мундщуци, от време на
време някоя китара, барабани... Нещата си вървят, но не така,
както всички бихме искали да бъдат. Такава е ситуацията, при която
всички живеем.


Тежат ли ви митата, таксите, у нас всичко е внос?


- От Европейския съюз намалиха митата, но ние плащаме
куп други такси, ДДС-та и т.н. Така ако приемем един артикул,
че струва 100 ECU, идвайки до нашия магазин, цената му нараства
до 170 ECU, като прибавим рентабилност, цената се заковава около
210-220 ECU. Затова в момента у нас инструментите струват, колкото
в Германия, а някои неща са и по-скъпи. И все пак подобна ситуация
е за предпочитане, защото допреди десетина година нямаше нищо.
Сега поне не се налага човек да ходи до Скандинавия, да свири
по ресторанти или фериботи, за да си купи инструменти и уредби.
Има ги и тук, а ако не - изписваме ги. Но нещата са взаимносвързани.
Каквато ни е музиката, такава ни е търговията с инструменти, такава
ни е музикалната журналистика.


В началото на прехода съществуваше надежда, че младите
музиканти и рокгрупи ще успеят да променят интонационната ни среда.
Не успяха. Защо, според теб?


- Това е естествен процес. Хората прогресивно обедняваха
и просто нямат пари за консумация на музика, на разнообразна музика.
Онези, които имат средства да ходят всяка вечер по ресторанти,
барове и клубове, предпочитат да слушат чалга. А за рока, който
по формула носеше в себе си елементи на противопоставяне на комунистическата
система, нещата изведнъж се отприщиха. Но младите започнаха да
се правят на американци или англичани. Който пее на български
и свири свой репертоар, все пак има някакъв шанс. Доказаха го,
уви, хората от сивия поток като Дони и Момчил, които
имат своя публика. Друг е въпросът дали аз ги харесвам. Пък и
мен проблемите на попмузиката не ме интересуват. Поппевците непрекъснато
се дразнят от популярността на фолка, но самите те не направиха
абсолютно нищо през последните десет години. Все едно че не гледат
видео, не слушат музика - те си пеят, както преди 15-20 години
и се държат по същия начин.


Някои примери напоследък подсказаха, че носталгията
и липсата на информация могат да удължат сценичния живот на старите
рокгрупи. Възможно ли беше това и с ФСБ?


- С ФСБ нещата стоят по друг начин: имаше
магия, дойде, отиде си. Дотук! Някои преекспонират миналото си,
но не смятам това за благоразумно. Младите музиканти поне се научиха
да свирят по-добре. Неотдавна на концерт на Щурците
точно те споделяха, че групата е забравила да свири. А всъщност
тя не е забравила, такова е тяхното свирене. Само на популярност
и легенди вече не може да се разчита. Ако ти имаш излишни 100
хил. долара и ги дадеш за шест концерта на ФСБ, ние
вероятно ще се съберем отново и ще изпълним поръчката. Но нищо
повече!


Веднага след 10 ноември цялата поп- и рокгилдия захвана
да героизира битието си и да се жалва от преследване.
В същото време откриха магазини, ресторанти, звукозаписни студия...


- Това не са музиканти, а бизнесмени. Докато са следвали
инженерство са свирили на баскитара в някаква група или пък са
пеели, но това не е музикална професия. Не виждам нито един от
първокласните музиканти у нас, който да е успял в бизнеса.


Може ли да се говори за разпределение на българския
пазар между различните групировки, пришълци в музиката и др.?


- Всяко сантиметърче от България е разпределено много
отдавна, някъде от 1983 г. насам. В него за нас, музикантите,
няма място!


Само София ли снабдява страната с музикални инструменти
и консумативи?


- Не, не е само столицата. Тук работят пет-шест магазина,
което за милионен град не е много. Зависи кой какво търси и очаква
от този бизнес. Ние, музикантите, не сме алчни и го доказахме
още когато свирехме активно. Сега пак си мечтаем за музика. Прекалено
опитни сме, за да стоим настрана и да позволяваме на други, много
по-слаби от нас, а често пъти и напълно случайни да взимат парите.


Но ние сме напълно изолирани от процесите в Европа,
от концертите, фестивалите, звукозаписния бизнес?


- Не е случайно и понятието желязна завеса.
Сега тя пак съществува, но вече по друг начин - чрез паспорти,
визи и др.


А не е ли бариера и ниското художествено равнище,
което съществува у нас и не интересува никого в странство?


- За това може да се спори. Навремето, когато ходехме
да свирим по Европа, можехме да правим сравнения с колегите, били
те германци, скандинавци или поляци. Намирахме и състави по-слаби
от нас. Сигурно и сега е така. Сигурно бихме могли да се сравним
с някакво европейско равнище, но е необходима истинска интеграция:
ние да ходим, те да идват, да работим заедно. А в момента сме
напълно изолирани от света, като изключим няколкото съседи, които
изпитват същите проблеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във