Банкеръ Weekly

Общество и политика

И СКАНДАЛИТЕ БСП ВЕЧЕ УСТРОЙВА СКУЧНО

Българите не се страхуват от евентуално управление на левицата. Това, заедно с факта, че доверието на електората в червената партия е мръднало леко нагоре след няколко месеца застой, е констатация от последното социологическо проучване на НЦИОМ. И толкоз - нито особени коментари, нито особени вълнения не дойдоха откъм Позитано 20. Звучи невероятно, но е факт - БСП се е превърнала в една толкова предвидима партия, че е даже скучна като обект за анализиране. Заприличала е на една огромна и, с изключение на някои сателитни чаркове, добре смазана машина, която обаче рядко произвежда новини. А ако новини все пак има, то те обикновено са следствие от някакъв предварително оповестен и поради това лишен от изненади и драматизъм средносрочен или стратегически план за правене на политика. Ако някой се съмнява, че това е така, нека сравни ставащото с днешна дата с предварително планираното. Справката ще му направят в отдел Деловодство, а в папката срещу планираната новина ще намери и срокове, и отговорници за нея. Даже какво ще обсъждат пленумите на върховния орган за актуална политика между два конгреса - Висшия партиен съвет, се знае обикновено поне година преди провеждането им. Освен, разбира се, ако не се получи нещо екстраординерно, но дори и в този случай се оказва, че екстраординерното е мислено поне като вариант.Та това е БСП в последно време. И нейната предвидимост едва ли е следствие единствено от наличието на родилните петна, издаващи дългогодишното й съществуване под формата на партия-държава, в която всичко се планира. За дългите години, които прекара в опозиция, БСП явно научи баналния урок, че истерията е лош съветник в политиката. И, поне когато нещата изглеждат добре за нея, си трае.Впрочем, за да не бъдем голословни, нека предложим пример.Преди седмица ВС на БСП проведе пленум. Регулярен пленум. Както се полага - скучен. В продължение на повече от два часа с помощта на експерти се обсъждаха основните параметри на индустриалната политика, която ще провежда партията при едно бъдещо управление на държавата. Пленумът бе отворен. Журналистите - в залата. И след приключването на дискусиите и приемането на съответния документ се оказва, че нещата са значими, но от чутото едва ли може да се произведе събитие. Готвят се да управляват - и толкова. Подир тази тема идва друга, пак от този род. За дейността на правителството в приватизацията и следприватизационния контрол. Вярно, интерес към проблематиката има, но едва ли можеш да учудиш някого, още повече пък журналист, с констатациите от анализа. Е, ще си запише малко цифри, някой по-ефектен пример - откъде да знае, може да потрябва някога. И дотук. Няма сензация. Но нещо по-така се чака от точка трета на пленума: Приемане на резолюция относно ситуацията в Ирак. Журналистите учтиво биват изгонени от залата - значи предстои скандал. А скандалът означава хляб за медиите. Ако пък скандалът е голям - хляб с хайвер.Стана ли скандал?Малко предисловие. Заговори се за разминаване между някакви решения на депутатите от Коалиция за България, взети на семинар в Рибарица и Висшия съвет на БСП. После се разбра, че това не били точно решения, а изказани мнения, но остана подозрението, че нещо се замита под килима. След това дойде гласуване в парламента, при което четирима сядащи отляво се опълчиха на принципа за монолитност на парламентарната група. Всичките от групата гласуват с да (за военните ангажименти на страната ни в Ирак), четиримата - с не. Но и това е нищо. Лидерите на партията, днешният и предишният, който сега е президент на републиката, само преди месец и половина демонстрираха различие в позициите си. Собствена трактовка в медиите даваха и членове на ръководството на соцпартията, от което като че логично следва съществуването на конфликтни мнения, а защо не и на противостоящи си лагери. И като капак на всичко десетина души от състава на Висшия партиен съвет преди месец поискаха свикването на извънреден пленум. Темата - отново същата. Ирак.Та ето го скандалът! Нещо става в БСП. Само че под похлупак. Ако днес поводът е Ирак, утре ще е друго. И накрая - взрив. Тенджерата ври и ще се пръсне.Може и да е така, само че погледнато отвън. Погледът отвътре показва друго. Да, разбира се, различни мнения за ставащото във и около Ирак има. Има и дискусия - с факти и с аргументи. И с немалко обикновени пристрастия. Има впрочем и позиция на БСП, само че приета при различна от сегашната ситуация. Да припомним датата й - 1 февруари 2003-а, когато войната в Ирак още не беше започнала. Та това, което се обсъждаше на пленума миналата събота, бе дали се налагат изменения в тази позиция и ако такива има, какви да са. Простичко и ясно. И не съдържащо интрига, а само и единствено привеждането на механизма в съответствие с приетата схема. А схемата е разчертана така: политическите решения в БСП се вземат от нейния висш съвет. Депутатите от БСП провеждат тези решения в парламентарната практика. Ръководството на партията не е политбюро, а изпълнителен орган и затова, в съответствие с наименованието си - изпълнително бюро, се ръководи от тях в оперативната си, по същество, работа. И толкова. Мненията са си мнения, но политиката е една. И това, което трябваше да стане и стана на пленума, е нейното формулиране. Толкоз по казуса с Ирак. Колкото до журналистите - не в залата, а в кулоарите, то навярно работата е в провокиране на интереса им. Малко тайнственост не пречи, въпреки че нищо тайно нямаше в обсъждането. Скука. А и пълна предвидимост в дейността на партията, чиито механизми си работят без да скърцат. Дай, Боже, да доживеем времето, когато ще ни управляват скучно, защото изминалите петнадесет години превърнаха в непоносима истина китайската мъдрост, че няма нищо по-лошо от това да живееш в интересно време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във