Банкеръ Weekly

Общество и политика

И СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ НЯМАХА САМО ДОБРИ ДНИ


Не е моя работа да оценявам президента в качеството
си на какъвто и да било. Но като български гражданин аз си харесвам
президента.


Това бе изречено от Иван Костов към края на годината
- през 98-а вторачването в отношенията между него и Петър Стоянов
стана авангардно увлечение за мнозина журналисти и политолози.


Освен премиера и повечето българи си харесват президента
- даже и тези, които имат резерви към прекомерното му жестикулиране
на моменти. За маниерите, за поведението на българския държавен
глава одобрителни отзиви идваха и от странство. За Лидер на годината
на нова Европа го обяви международният седмичник New Europe. Когато
вдъхнови даже скования британски престолонаследник Чарлз да му
приглася в песен на Бийтълс, световна агенция възкликна,
че Стоянов е българският Тони Блеър. (Дотогава Александър Томов
си въобразяваше, че е той и го внушаваше и на публиката).


Но през 98-а Петър Стоянов чуваше не само ласкателни
епитети и сравнения за себе си. И въпреки проличаващата умора
- навлиза в третата си президентска година - реагираше с добра
доза достойнство.


Днес статуквото изключва въпроса за президентска
република - твърдеше Стоянов, когато доброжелатели окайваха
свиването на президентските правомощия, бездруго скроени твърде
пестеливо в конституцията. Както се изрази носителят на тези правомощия
в радиоинтервю през април - те са начертани като шахматна дъска,
и президентът се движи в точно определени квадрати и ползва точно
определени фигури. Един шахматист с тези фигури и върху
тези квадрати прави добри ходове, прави слаби ходове, прави и
брилянтни ходове...


Върху своите квадрати президентът Стоянов през 98-а
имаше ходове и от трите вида.


Той видимо се сконфузи, когато го засякоха за спонсорските
от държавни предприятия, с които трябваше да бъде подпомогнат
бюджетът на Дондуков 2. Президентът отказа уредените
вече 580 млн. лева, негов секретар пое отговорността за самоинициативата,
но случаят нащърби безспорния дотогава образ на чистия и справедлив
държавен глава.


Когато пусна административния закон, съдържащ и лустрация,
с едри букви на челна вестникарска страница бе тиражирана унизителна
диагноза: Опитомиха президента. Убедили го с уверенията,
че този закон няма да представлява в никакъв случай възмездие,
мъст или преследване- оправда се после Стоянов. Ревизирането
на негово собствено становище, готово отпреди осем месеца, поизложи
президента в очите на много поданици. Но не на всички - по-разсъдливите
и по-паметливи са наясно за правилото, че безплатни обеди няма.
През 98-а Петър Стоянов плати част от своя...




С посещението в Русия през август на Стоянов му вървеше
не повече, отколкото преди това с гостуването при Клинтън - от
година насам сякаш е орисан да се появява в най-неподходящия за
домакините момент. По въпроса тръгна и международен анекдот -
държавници изтръпвали, колчем съзрат в програмата си предвидено
посещение на българския президент.


Страхувате ли се за своята власт? - при
такъв зачестил медиен въпрос към него обикновено следваше великодушна
реакция от рода: Трябва да се разсее едно недоразумение
- всъщност Министерският съвет има най-голяма нужда от информацията
на специалните служби. Защото на практика България се управлява
от МС.


(2)


Тази седмица Иван Костов ще навърши 49 години, а
идната седмица ще станат четири години, откакто е лидер на СДС.
Най-тежките му битки досега обаче бяха водени от премиерски позиции,
именно през 1998-а.


Битката за газа с Русия по негово убеждение бе битка
за суверенитета на България, от която излязохме с чест.
На усъмнилите се в изгодността на намереното решение Костов обясни
защо то е отличен вариант за България - заради изключената
възможност да има шум по веригата, която ни свързва с руското
правителство и с Газпром. Тоест заради премахнатите
посредници.


По-нататък през годината Костов често даваше израз
на усещането си, че управлява една вече управляема страна. И на
разбирането си, че власт се упражнява най-добре от силна ръка
в кадифена ръкавица.


Воюването на правителството с групировките Костов
резюмира като седеммесечна свирепа битка в чии ръце ще бъде
властта. А по повод конфликта със съдебната власт премиерът
обяви идването на време разделно - след като осем години
съдът нарочно бе държан слаб, почва да личи кой не го е страх
от могъщ съд.


При тези и другите, по-дребни сражения през годината
премиерът биваше убедителен и благодарение на самочувствието,
че може да има само такива противници, каквито и които му приличат.
Когато през февруари Илия Павлов се изказа, че е готов на компромис
с правителството, премиерът Костов публично му сложи диагноза
грандомания вследствие на психично заболяване. В края
на август шефът на Мулти одобри изявлението на премиера,
че всеки, погазил закона, ще бъде прегазен от държавата.


По още ред поводи през годината се видя - премиерът
силно се дразни, когато човек или фирма си въобрази, че воюва
с правителството. Сашо Дончев и Овъргаз се пробваха
и опитът се провали. Предизвикателствата на Ахмед Доган и ДПС,
подхвърлени в юлско интервю на Сокола, бяха далеч по-глобални
и, разбира се, по-ловки:


Ние имаме интерес това правителство да изкара
мандата си. Да направи реформата. Да изпие чашата до дъно! Чашата
на властта, която толкова много им харесва.


Иван Костов реагира кротко от името на властолюбивите
и неверни: в свое интервю за БАНКЕРЪ само напомни
кой изпорти първото синьо правителство през 92-ра - факт
с огромни, страшни последици за България.


Костов публично се ядоса и когато приятелство
с него и с кабинета му биваше афиширано - за алиби или за дивиденти
- и по този повод обяви, че министър-председателят не може да
има приятели. За разлика от негови предшественици премиерът Костов
понесе укори за свои министри, а не заради съветници, каквито
не ползва. Така бе декларирал още, когато пое мандата си. В самия
край на годината обаче една осведомителна група чрез своя вестник
го разкри май, че все пак има съветници - поне трима.


Освен журналисти и доста политици се упражняваха
през годината - от партийни и от вестникарски трибуни, в опасения
от налагаща се диктатура, едноличен режим. На угрижения Александър
Томов дори му намирисваше и почти на Конвент. Литературщина -
каза Костов по повод опасенията.


Всички корективи, които действат в демократичното
общество, ги имаме и ние. Само едно не могат да ми коригират -
комплекс на диктатор няма да ми създаде никой. Тъй като много
добре се познавам, знам що за диктатор съм... Това е толкова далеч
от мен, че няма накъде. Аз съм просто принципен човек - мисля,
че не е самохвалство да кажеш, че имаш принципи и не отстъпваш
от тях.


Така реагира в интервю за БАНКЕРЪ Иван
Костов, в средата на силната си 98-а година. През която сам избираше
своите битки и момента за тях.


Колко умение и колко обикновен късмет предопредели
това - ще се разбере. Догодина.


(3)


При срещата си в София с Иван Костов Рем Вяхирев
изказал мнение, че всъщност икономиката и политиката са спорт.
Българският премиер казал: Тогава централен нападател в
нашия отбор е Евгений Бакърджиев.


Когато вицепремиерът спомена този епизод в интервю
за БАНКЕРЪ - личеше, че му е приятно от отредения
отговорен пост. Но през цялата 98-а му се налагаше да обяснява
има ли конфликти с капитана, наистина ли са в хармония и дали
не му крои шапка, нетърпелив да стане самият той лидер - след
като с името му свързаха три победни изборни кампании. И Бакърджиев
неуморно уверяваше, че Иван Костов седи много стабилно на
стола си и никой не може да му създаде проблеми. А титулярът
от своя страна не допусна прояви на раздразнение или ревност от
растящите активи на своя заместник покрай газовите преговори и
резултата от тях. Познавах варианта, преди да го подпише
в Москва - не е имало никакви импровизации, които да усучат отношенията
ни - заяви премиерът в интервю през април.


После върху енергичния (и амбициозен) енергиен вицепремиер
легна тежкото подозрение, че не се харесват достатъчно с вътрешния
министър Бонев. Вярно - такова нещо никъде не се прощава, по света
хорските министри обезателно се обичат двама по двама и общо,
също така...


Спрямо него медиите сякаш бяха най-последователни
и изобретателни в своята неприязън - портретуваха го често и многословно
като Валякът Бакърджиев и синята мантия на Ришельо,
особено тиражирана бе интригата за новото лице на СДС, нетърпеливо
дишащо във врата на Костов.


Антипатията се подсили на 23 март вечерта, когато
телевизията прекали с кадрите, документиращи спонтанния
граждански възторг, залял правителствената зала на летище София,
с фанфари и плакати СДС- Люлин. Даже и симпатизиращите
зрители останаха неприятно озадачени. Трезво разсъдливи предположиха,
че заради причинената му конфузия завърналият се победоносно от
Москва вицепремиер още в първия работен ден ще смъмри - поне зад
пред хората, самодейците на бутафорното преиграване. Но у Евгений
Бакърджиев спонтанната радост на хората бе изтръгнала сълзи в
очите.


Енергийният вицепремиер се нагърби да обяви слънчасването
на Васил Филипов при рекордните жеги това лято и така всъщност
предизвести последвалата смяна на шефа на Булгаргаз.
Който издума доста остри приказки около истината за
газовите преговори и българските интереси, но Бакърджиев не изглеждаше
притеснен или гузен. Всъщност газовата криза подсили позицията
му на твърдата ръка в кабинета.


(4)


Мисля, че всички опити да ми бъдат пришити
някакви обвинения за корупция се оказаха абсолютно безуспешни.
Дори и с прякора Г-н 10 процента, измислен от Евролевицата
- бе заявил вицепремиерът Божков в средата на годината, същото
продължава да твърди и сега.


Премиерът афишира публично своята подкрепа - обяви
съгласие с Божковата теза, че всички обичат приватизацията,
но не обичат приватизатора. Самият Костов бе отредил на
заместника си ресора неудобни медийни въпроси, но
когато с казаното на шега взе да се прекалява недобронамерено,
премиерът се подразни от превръщането на г-н Божков в любимата
дъвка на журналистите. А той с лекота понесе (почти) цялото
изобилие от прозвища, анекдоти, скечове и колажи - утвърди се
като политикът, най-благодатен за тези жанрове. Когато един седмичник
го нарече терминатор, той отзивчиво доразви тезата
- ще бъда щастлив, ако съм терминатор на продължаващото
романтично социалистическо мислене в икономиката.


Александър Божков сам се обяви за човека, който
олицетворява приватизацията и въпреки неудовлетворителната
й резултатност през годината остана оптимист за крайния резултат.
Оставаше жизнерадостен и когато опечени едри сделки
се проваляха, и когато поредният инвестиционен форум в НДК премина
в почти камерен състав, и когато тук и в странство бизнесмени
се оплакваха от корупция и бюрокрация в българския приватизационен
ландшафт. Ресорният вицепремиер приветливо им тълкуваше нови закони,
уверяваше в приемането на следващи и даже допускаше, че до
края на тази година може да приватизираме 50 процента от активите.
В крайна сметка това ни се удаде за малко повече от 30 %,


но дори Ан Макгърк призна смекчаващи неуспеха обстоятелства
- есенния пристъп на световната криза изтегли инвеститорите от
рисковите райони. Отстъпката на МВФ по неизпълнението на тазгодишната
приватизационна програма вицепремиерът Божков възвести с радостния
възглас: Да живее международното положение!


Когато медии описваха Оперетата Божков,
едва ли се имаше предвид само несъмнената му артистичност и музикален
талант.

Facebook logo
Бъдете с нас и във