Банкеръ Weekly

Общество и политика

И С ТРИМА ГОСПОДАРИ БЕРОЕ ПАК Я КАРА ПО СТАРОМУ

След близо половингодишно
боричкане, едва в началото на миналата седмица в старозагорския
съд са подадени част от документите за новата регистрация на фирма
Берое АД. Въпрос на дни е да се впишат промените
в търговския регистър и да се обнародват в Държавен вестник,
твърди генералният директор на дружеството за производство на
автоматизирани машини и линии инж. Петър Цаклев.


Веднага след приключването
на първата вълна на масовата приватизация на 17 септември 1997
г. се провежда и първото акционерно събрание. То приема нов устав
и решава Берое да премине към двустепенна форма на
управление - с надзорен и управителен съвет. В надзорния орган
влизат двама представители на новите собственици и един от страна
на държавата. Според Търговския закон той трябва да избере и изпълнителното
ръководство. Тогава всъщност проличават и апетитите на многото
нови собственици на дружеството. Държавата, макар и като миноритарен
акционер, също има своите изисквания и претендира за участие в
новото ръководство. Поради тази причина разпределението на кокала
става едва през януари тази година.


Размножаването на собствениците


В първоначалния вариант
за масова приватизацията старозагорското предприятие е включено
в акцията с 25% от капитала си, който по оценка от
1992 г. възлиза на 451.684 млн. лева. След корекцията на оня
списък става ясно, че чрез бонови книжки ще могат да се раздържавят
до 67% от активите на Берое. Цифрата от 600 лв. е
установена като минимално приемливата цена за акциите на дружеството
при номинална стойност от 1000 лева. На инвеститорите обаче тя
се вижда твърде висока и на първия търг са закупени едва 2% от
капитала. Втората тръжна сесия не променя съществено положението
и до лятото на миналата година само 5% стават собственост на бонови
инвеститори. Но на трета тръжна сесия цените на акциите падат
до 300 лв. и тогава се изкупуват останалите 62 процента. По 27.17%
днес притежават АКБ Форес - Социален и Централен приватизационен
фонд. С 0.35% от капитала на Берое разполага и ПФ
Труд и капитал. Останалите 12.31% са собственост на
индивидуални инвеститори. Този начин на разпределение предопределя
и претенциите към управлението на фирмата от страна на двата приватизационни
фонда и Министерството на финансите в ролята му на собственик
на една трета от нея.


В крайна сметка, според
уговорката, в управителния съвет ще намерят място по двама представители
на двата приватизационни фонда и един на държавата. Решено е също
така УС да възложи на двама прокуристи заедно да управляват дружеството.
До края на първото полугодие държавната квота в Берое
ще бъде закупена от нов собственик, тъй като 26.4% от нея ще се
обяви за продажба чрез търгове при втората вълна на масова приватизация.
Останалите 6.6% са предназначени за изкупуване от работниците
при преференциални цени. Амбицията на колектива засега е да играе
за цялата останала държавна част, възползвайки се от предимствата
на работническо-мениджърската приватизация. Още повече че двата
фонда не са демонтрирали интерес за увеличаването на своя дял.
Изглежда, на тях им е достатъчно, че заедно владеят контролния
пакет от акции. Във всеки случай еднаквият им процент собственост
предполага, че още преди третия търг въпросните фондове са се
коалирали за следизборно управление на дружеството
и затова са предложили едни и същи цени в заявките си.


Освен в списъка за масова
приватизация името Берое може да бъде намерено и в
една друга класация - тази за финансова изолация. Въпреки че тя
се отнася само за държавни предприятия, а според експертите от
МВФ едно предприятие се смята за раздържавено, когато частният
капитал в него е поне 67%, старозагорското дружество продължава
да изпраща ежемесечни справки във финансовото министерство. Според
Петър Цаклев и след третата тръжна сесия нищо в предприятието
не се е променило. Работим си по стария начин - като държавна
фирма. Заради забавянето на пререгистрацията фондовете все още
не се чувстват като пълновластни стопани, допълва той.


В изолация, но не и съвсем


Попадането на Берое
в списъка за финансова изолация е ясен сигнал за банките в Стара
Загора да прекратят взаимоотношенията си с него. По ирония на
съдбата точно в началото на 1997 г. немският концерн Круп
сключва тригодишен договор с дружеството и прави най-голямата
си поръчка от началото на взаимното им сътрудничество. Заявени
са 12 машини за производство на автомобилни гуми. За изработването
на всяка една от тях е необходимо да се закупят части от Германия
на стойност 20 хил. г. марки. С други думи, предприятието се нуждае
авансово от 240 хил. г. марки. Банките обаче категорично отказват
кредит, а поединичното производство на машините би излязло твърде
скъпо и би отнело твърде много време. Тогава на помощ идва финансовото
министерство, което от фонд Финансово оздравяване
отпуска на Берое тримесечен кредит чрез ХЕБРОСБАНК
в размер на 40 млн. лева. Това е доста рядко срещана практика,
тъй като изолираните предприятия по принцип са принудени сами
да се справят с финансовите си проблеми. В конкретния случай парите
са предоставени без излишни формалности и в доста кратък срок,
а дали в цялата работа има пръст и един от членовете на директорския
съвет на дружеството, който е представител на финансовото ведомство,
вече е друг въпрос.


Няколко месеца по-късно
старозагорското предприятие отново опира до помощта на банките
заради нова поръчка на немския концерн. По силата на същия тригодишен
договор Круп заявява още 12 машини, чиято изработка
обаче трябва да е съпроводена с банкова гаранция. На практика
Берое е принудено да блокира за осем месеца по сметки
в немската Дрезднербанк 80 хил. г. марки, което представлява 15%
от общата стойност на поръчката. До озоваването на дружеството
в списъка за изолация с подобни операции - издаване на гаранции
срещу залог на готова продукция - се е занимавала ХЕБРОСБАНК.
Сега обаче пловдивската банка отказва да се включи в играта.
Не се наема и БУЛБАНК - въпреки обещанието на Берое
да премести сметките си при нея. Единствено Пощенска банка дава
уклончив отговор, но най-накрая и тя вдига белия флаг.


Докато траят тези протакания,
предприятието се захваща с производството на машините. Заради
традиционно доброто сътрудничество немският концерн не спира поръчката,
независимо че банкова гаранция така и не е издадена.


Договор 13


През 1990 г. при разпадането
на бившето ДСО ЗММ на Берое се пада дълг
за 990 хил. щ. долара и още 495 млн. лева по т.нар. Договор 13.
С решение на Политбюро на ЦК на БКП по този договор през 1987
г. БНБ финансира стопанските обединения от машиностроенето и електрониката.
За обслужваща банка е избрана днешната БУЛБАНК, но от старозагорското
предприятие отричат да са правоприемник на тези задължения, тъй
като никъде не е открита документацията какви точно машини са
получили срещу отпуснатите суми. Засега БУЛБАНК мълчи, ние
също си траем, защото дори и да се наложи да платим, нямаме такива
средства - заявява инж. Цаклев.


Междувременно през миналата
година предприятието е било посетено от няколко софийски юридически
фирми, които срещу скромно възнаграждение са предложили да уредят
безболезнено взаимоотношенията с БУЛБАНК. Ръководството на дружеството
обаче се съмнява дали изобщо би следвало да се издължава. Както
е известно, всички необслужвани до 1990 г. кредити бяха одържавени
и по същата логика би следвало и заемите по Договор 13 отдавна
да са преоформени по ЗУНК. По този закон Берое трябва
да приведе до 2008 г. по сметките на финансовото министерство
сумата от 3 млн. щ. долара. А от погасителният план пък се разбира,
че от тази година дружеството ще е принудено ежегодно да отделя
по 300 хил. щ. долара.


Инж. Петър Цаклев е убеден,
че двата приватизационни фонда, владеещи общо контролния пакет
акции, не смятат да се освобождават от тях. На фондовете
им е ясно, че ще имат много по-голяма полза от едно работещо предприятие,
отколкото от разпродажбата на неговите машини. Вярно е, че така
ще се спечелят доста пари, но и доста бързо те ще се стопят,
твърди Цаклев. Но дали действително фондовете ще се ръководят
от същата логика тепърва предстои да се разбере.

Facebook logo
Бъдете с нас и във