Банкеръ Weekly

Общество и политика

И С ТРАКИЙСКИТЕ СЪКРОВИЩА НЕ ИЗПИПАХМЕ НЕЩАТА

Който има сетива и следи
все по-интензивния изложбен живот по света, не може да не е забелязал
зачестилите крамоли около българското участие в него. Крамоли
на местно, провинциално равнище. Главно за пари! В тези неферментирали
страсти са включени паметници на изкуството от няколко само исторически
пласта, сред които тракийското присъствие по земите ни заема водещо
място. До такава степен, та тоталитарната и посттоталитарната
(!) пропаганда ни вмениха чувството за единственост, присъщо на
всяка затворена провинциална система. Въпреки всичко потеглянето
на всяка тракийска изложба по света се превръща и днес в събитие,
което трябва да ни донесе ако не пари, то поне престиж.


Двата миналогодишни хита
бяха с наше участие


Става дума за споделения
и от най-критичните медии феноменален успех на Славата на
Византия в нюйоркския Мет и Съкровищата
на Атон в Солун. Скромното по обем, но инак достатъчно внушително
като художествена стойност участие на българските колекции в двете
хитови изложби не ни донесе почти никакви дивиденти. Остана ни
само горчивият вкус от националната медийна разправия за наема
на керамичната икона от Патлейна Св. Георги Стратилат,
запомнихме пропуснатата от служебния министър-председател Стефан
Софиянски възможност да затвърди участието ни в Славата...
в Ню Йорк, а посещението на президента Петър Стоянов в Солун мина
като третостепенна новина за медиите ни. Така възможността да
развием един несъмнен успех, какъвто е участието на български
експозиции в двете най-сензационни изложби за миналата година,
бе предоставена на... случайни хора. Никак не е случайно обаче,
че моралният и материалният (!) капитал ще бъде вписан в летописната
книга на Тръста за музейни изложби от Вашингтон (ТМИ), който представя
Богатството на тракийските владетели в САЩ. При това
едва сега става напълно ясно защо г-жа Ан ван Девантер Таунсенд,
президентът на ТМИ, поиска отлагане на изложбата с четири месеца.
Но преди това


да припомним подробностите
и да внесем новите щрихи


Както отбеляза през цялата
1997 г. в.БАНКЕРЪ (бр. 40/6.10.1997 г.), подписаният
на 29 март 1995 г. договор между Министерството на културата (Георги
Костов) и ТМИ не е изгоден за нашата страна и съдържа редица капани.
Но едва служебното правителство на Стефан Софиянски, и особено
правителството на Иван Костов, взеха някакви мерки за частично
коригиране на свършената вече беля. Изготвеният и подписан на
24 септември 1997 г. анекс към договора фокусира донякъде позициите,
макар пак при крайно неизгодни за нас финансови условия. Лекомислените
български медии пошумяха няколко дни около 250 хил. щ. долара
наем, които американската страна ще плати на четири еднакви вноски.
Беше напомнено, че почти същата изложба през 1987 г. е получила
в Канада наем от 400 хил. щ. долара, а във Венеция през 1989 г.
- 340 хил. щ. долара. Уточняваше се, че сега изложбата трябва
да престои в САЩ цели двадесет месеца, което практически лишава
музеите донори от възможност за организиране и договаряне на собствени
изложби. Поменато бе и посредничеството на фирмата Новекон,
зад която стои съпругата на Ричард Ран. Спомена се дори за онези
27 хил. щ. долара, които ТМИ отпусна за реставрация и потягане
на експонатите, но никой не попита как така довчера изрядните
експонати внезапно се нуждаят от реставрация.


Българските медии всъщност
сбъркаха. Сумата от 250 хил. щ. долара наистина е предназначена
за наем на съкровищата, но към нея следва да прибавим почти още
толкова пари (240 хил. щ. долара), изразходвани (и ще се изразходват)
за луксозния каталог. Както отдавна споменахме във в.БАНКЕРЪ,
съставител на каталога е Иван Маразов, избраният от Новекон
и ТМИ куратор на изложбата. От кумова срама в книжното тяло той
е включил като автори и професорите Маргарита Тачева, Александър
Фол и Иван Венедиков, а богатият илюстративен материал е на Иво
Хаджимишев. Подразбира се, че лъскавият пай от пропагандните и
рекламни материали се пада на Иван Маразов. В такъв случай наемът
на изложбата излиза около 490 хил. щ. долара, но половината от
тях са предназначени за частни лица. И тук се изкушаваме да напомним,
че Иван Маразов се превръща в абсолютния рекордьор на българското
книгоиздаване, тъй като спонсорираната от Кинтекс
книга Рогозенското съкровище глътна 35 хил. щ. долара,
а каталогът на изложбата - 240 хил. щ. долара, както твърди г-жа
Таунсенд.


Като губим, какво печелим?


Министър Москова с мъка
преглътна коравия залък, оставен й от Георги Костов. Слага Богу,
позициите в анекса ликвидираха някои от негативите, особено сключения
от Иван Маразов двустранен договор с бостънската фирма Museum
Reproductions за търговски копия на експонатите, т.е. за истинска
печалба по американски. Чиновниците на г-жа Москова обаче се снишиха,
защото добре запомниха онази клауза в договора, според която посещенията
в САЩ на представителите на министерството са за сметка на организаторите.
Все на някой от многобройните кандидати за американска екскурзия
ще му излезе късмета по пътя на изложбата през Сейнт Луис, Форт
Уорт, Сан Франциско, Ню Орлийнс, Мемфис, Бостън и Детройт. Вярно
- той ще бъде бедният роднина на куратора Маразов, но като няма
риба и ракът е риба.


Така се оформи безхитросната
тактика на достойното отстъпление. Старият-нов началник в министерството
Алберт Бенбасат я формулира по следния начин: културният и политическият
ефект от изложбата са много по-важни за страната. Това е точно
копие на приказката за киселото грозде, която хората от екипа
на г-жа Москова започнаха да вербализират още през есента. И всичко
щеше да е добре, ако не ставаше дума за пропуснати ползи, от една
страна, и от друга, за добре познати от тоталитарното ни минало
идеологеми и митологеми. Няма кой да повярва, че ще спечелим морален,
политически и всякакъв друг капитал, след като сме изпуснали материалния.
Ако бяхме малко по-схватливи, щяхме да се поучим от горчивия руски
опит в Америка преди две години. А ако бяхме и по-гъвкави, щяхме
да се постараем да направим максималното. Сега обаче един всекидневник
ни учи кое е за предпочитане: ценните ни реликви да събират
прах и се рушат в родните музеи или, макар и на по-скромна цена,
свят да видят и светът да види тях. Смешна позиция.


Голямата битка
започва тогава, когато скритото излезе наяве


Изложбата Богатството
на тракийските владетели се открива на 6 февруари в Сейнт
Луис. Същия ден културното събитие в САЩ е откриването на изложбата
Китай: 5000 години в нюйоркския Metropolitan Museum.
На 8 февруари в кливландския Museum of Art се открива експозицията
Съкровищата на Ватикана. Има ли смисъл да задавам
въпроса коя от трите изложби не е попаднала сред интересите на
световната и американската национална преса?


По-интересното е друго.
Става дума за засилващата се от няколко години надпревара в най-големите
музеи и изложбени зали по света. Възможността на бял свят да бъдат
показани малко известни поне за широката публика произведения
на изкуството, да бъдат експонирани културни пластове от далечното
минало или пък сензационни находки превърна организирането на
изложби в... състезание. Състезание главно между културните емисари
и идеите, които не оставят неосветени хранилища на световната
история и култура. Останалото, т.е. организирането на самите изложби,
е технически и рутинен проблем, който не може да се опъне на музейните
работници от големите световни центрове. Дори провинциалните български
крамоли, както се вижда, не могат да спрат тази надпревара.


Обзорът на най-интересните
изложби, които предстоят през 1998 г., предлага много интересни
възможности за включване в състезанието, но това, разбира се,
предполага и добро познаване на изложбената конюнктура. Московският
Кремъл например ще покаже в лондонския Тауър 100 от
своите най-ценни съкровища, почти неизвестни през годините на
тоталитаризма. В парижката Гран Пале посетителите
ще могат да видят китайските императорски съкровища. В американския
Кливлънд ще гостува експозицията Древен египетски порцелан,
а във Виена - Съкровища от Египетския национален музей
в Кайро. В Лондон ще почетат живописните и скулптурни произведения
на Пабло Пикасо върху керамика, а в Париж ще бъде показана изложбата
Изкуството и време на прокълнатите крале: Филип Хубавий
и неговите синове 1285-1328.


Както се вижда, г-жа Таунсенд
доста сполучливо е намерила ваксата на тракийската
изложба, пъхайки царските съкровища в заглавието. Но очевидно
тя и нейната организация все още се борят за място под слънцето,
защото в публикуваните досега обзори в световната преса, с които
разполагаме, Богатството на тракийските царе липсва.
Пък и от пръв поглед е доста невероятно комплексираният заради
липсата на своя история американец да направи директна връзка
между траките и българите. А ако това все пак стане, нему ще
остане удовлетворението, че се е докоснал до древното злато от
Балканите срещу конвейерните тв екшъни. Което пък е твърде сложно
като мислене за един американец.


Впрочем започващата тази
седмица 20-месечна обиколка на тракийската изложба в САЩ ще донесе
тепърва нови изненади. В това сме сигурни, следейки случващото
се напоследък.


Страницата подготви Владимир
Гаджев


Малка част от Рогозенското
съкровище, което прослави Иван Маразов и го направи автор на най-скъпата
българска книга

Facebook logo
Бъдете с нас и във