Банкеръ Weekly

Общество и политика

И ПОЛША ИМА ДОМАШНИ ЯДОВЕ

За втори път след юни миналата година президентите на България и Полша ще разговарят по общите за двете страни проблеми, а и за европейските и световните дела. На 25 и 26 август полският президент Александър Квашневски ще бъде в България по покана на Георги Първанов. Динамиката на световните събития от последната година създаде усещането, че Варшава се опитва да балансира между европейския си избор и лоялността към Вашингтон. През април в Атина Полша подписа Договора за присъединяване към ЕС. На 8 юни страната празнуваше повратната точка в своята история и връщането си в европейското семейство след обявяването на резултатите от допитването до народа. Европа също бе доволна, а германският канцлер Шрьодер заяви, че принадлежността на Полша към Европа никога не е поставяна под съмнение. Комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген заяви, че Полша заедно с Германия и Франция трябва да играе специална роля. Междувременно Полша преживя една правителствена криза и продължава да е разтърсвана от шумни скандали за корупция. Коалиционното правителство на Лешек Милер се разпадна на 1 март, след като той отстрани двамата министри от Селската партия. Без да разполага с абсолютно мнозинство в Сейма, три дни след референдума Милер предприе хазартния ход да поиска вот на доверие. Лявото му правителство оцеля, като поне временно сложи край на непрекъснатите призиви за оставка от страна на дясната опозиция, мълчаливо подкрепяна от президента Квашневски. Премиерът пое серия от ангажименти - ръст на брутния вътрешен продукт от 5 на сто до края на мандата му през 2005 година, спад на безработицата и по-ниски данъци за предприятията. Но доверието в управляващите се срива - до драматичните 20% одобрение. Не на последно място и заради зачестилите случаи на корупция във високите етажи на властта, разкривани предимно от пресата. Впечатлението, което се налага у наблюдателите, е, че политическият елит представлява хитро преплетени отношения, поемане на взаимни ангажименти, делови интереси и добрата стара шуробаджанащина. Не само на премиера, но и на президента Квашневски се наложи да се явяват пред специална парламентарна комисия, която разследва най-шумния корупционен скандал - Ривингейт. Той избухна след разкритието на влиятелния вестник Газета виборча, че бившият шеф на надзорния съвет на телевизия Канал плюс Полска Лев Ривин е поискал от медийната компания Агора подкуп от 17.5 млн. долара. Ривин твърдял, че действа от името на премиера Лешек Милер, и обещал, че в замяна ще повлияе на правителството да промени намерението си да забрани на една и съща компания да владее общонационален вестник и телевизионен канал с общонационален обхват.Полският министър на вътрешните работи призна, че корупцията все още е практика, а не изключение, и ако не може да бъде елиминирана, целта е поне да бъде ограничена. Правителството реагира почти светкавично на публикация на Газета виборча и уволни шефа на полските държавни пощи Лешек Квятек за това, че нарушава антикорупционните закони, като членува в надзорен съвет на застрахователна компания. Двама съветници на премиера също бяха уволнени след публикация в друг авторитетен вестник - Жечпосполита. Те заемали постове в бордове на инвестиционни фондове. Според най-новите поправки в наказателния кодекс гражданите, дали подкупи на държавните служители, няма да бъдат подвеждани под отговорност, ако уведомят полицията или прокуратурата. Държавата ще може да конфискува собствеността на лица, признати за виновни за корупция, ако не могат да докажат законния произход на парите си. Максималните наказания за престъпленията корупция и платена протекция нарастват съответно от 3 на 8 години и от 5 на 12 години затвор. Според проучванията 90 на сто от поляците смятат, че корупцията е тежък проблем за страната им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във