Банкеръ Weekly

Общество и политика

И ПАРТИИТЕ ЯХНАХА ДАНЪКОПЛАТЕЦА

Преди започването на същинските дебати около Закона за политическите партии заместник-председателят на СДС Димитър Абаджиев сподели, че мнозинството не възнамерява да внася никакви нови ограничения и бариери пред създаването на политически организации. Липсата на недвусмислена законова уредба се разглежда като основна причина от началото на прехода досега голяма част от българския политически живот да е пряко подчинен на недотам легални икономически интереси. Ето защо от новия закон се очаква най-вече да преустанови тази практика и да гарантира абсолютната независимост на политическия елит от повече или по-малко мръсни пари. За да нямало тайни финансирания, мнозинството ще настоява издръжката на партиите да се поеме от държавата, което означава, че от тънкия си джоб данъкоплатецът ще изкара и за издръжката на маститите ни политици.


Премиерът Костов акцентира върху необходимостта законът да се приеме възможно най-скоро, за да се предвидят средства в новия държавен бюджет. Пред в.БАНКЕРЪ обаче финансовият министър Муравей Радев обясни, че колкото и да се бърза, няма никаква възможност в бюджета за 2001 г., чиито разчети вече са готови, да се включи специално партийно перо. Но ковчежникът на правителството не се притеснява. Според него сумата за финансиране на партиите няма да е чак толкова голяма, че да затрудни хазната.


Под претекст за пресичане на корупцията и политическото обслужване на частни интереси партиите в почти цяла Европа висят на врата на държавата. В същото време практиката недвусмислено показва, че така проблемът не се решава. Периодично избухват скандали, свързани с разкрития за тайни финансови връзки между високопоставени политици и бизнесформирования.


Всъщност новият норматив за политическите партии още не се е родил, но вече се очерта сериозна група от скептици. Според тях, каквото и да е съдържанието му, той няма да промени нищо в нашата политическа практика, просто защото няма да се спазва. И сега има закон, но няма политическа сила, която да се съобразява с него, подчертават мнозина.


Все пак опозицията, която у нас винаги е по-бедна, ще има повод да ликува. Най-късно до средата на октомври Законът за политическите партии ще бъде приет. Със закона за изборите обаче депутатите ще трябва да почакат до следващата година. Според информация на БАНКЕРЪ сините ще започнат обсъждането на тази материя едва след Нова година. Именно в нея ще залегнат и сериозните ограничения, които управляващите предвиждат за участниците в предизборната надпревара. Право да се състезават ще получат само онези политически организации, които са спечелили поне 1% в предишната парламентарна кампания. Партия, която е участвала през 1997 г. в коалиция, а сега иска да се яви самостоятелно, ще трябва да депозира през избирателната комисия 10 хил. подписа, придружени с единните граждански номера. Това се отнася и до новите формации, неучаствали досега в парламентарни избори.


Под ударите на това ограничение ще попадне и ДПС. През 1997 г. движението участва в битката за парламент в рамките на коалиция ОНС. Едва ли обаче за хората на Доган, които са твърдо решени да се състезават сами, ще е проблем събирането на 10 хил. подписа. Много по-трудна ще е тази задача за отбора на Петър Дертлиев, влязъл в днешното Народно събрание чрез коалиция ОДС. Социалдемократите биха могли да се измъкнат от тежката ситуация, ако този път се прегърнат с БСП.


Друга, много сериозна бариера пред малките партии ще е изискването всяка сама да плати бюлетините си. Досега държавата плащаше по шест милиона бюлетини от всеки цвят, колкото са и избирателите в страната.


Сините лидери опровергават слуховете, че ще има промени в границите на избирателните райони, в системата на изчисление и преразпределение на гласовете и мандатите в парламента. Няма да има и национална листа, както предлагат от Евролевицата, в която да се събират остатъчните гласове за партиите от различните региони.


Мнозинството възнамерява да включи в новия избирателен закон специална клауза, която да задължава всички бивши служители на Държавна сигурност, участващи в кампанията, да декларират това публично. Тази мярка целяла единствено да осигури на избирателя пълноценен самостоятелен избор и нямало да има други последствия, освен морални. Но ако се установи, че някой е пропуснал да спомене, че е работил в ДС, ще носи наказателна отговорност.


На следващите избори всички българи вече ще са с нови лични карти, на които няма да може да се отбелязва гласуването. Затова най-вероятно ще бъдат въведени избирателни книжки, получавани предварително от желаещите да гласуват. Тази практика се е прилагала известно време в България около началото на века, но е отпаднала като сравнително неудобна. За компенсация на това неудобство ще останат цветните бюлетини, които в Европа отдавна са забравени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във