Банкеръ Weekly

Общество и политика

И НЕЗАВИСИМОСТТА НА ОБЩИНИТЕ СТРУВА МНОГО ПАРИ


Финансовата самостоятелност още дълго ще е абсолютна
химера за над 99% от общините в България. Въпреки че 113 от селищата
у нас са в добро финансово състояние, към независимост реално
могат да се стремят само големите градове. Собствените приходи
на София например формират 81% от годишния общински бюджет, а
държавните субсидии са само 19 процента. Но колко общини в държавата
са в състояние да се похвалят с подобно съотношение? Може би единствено
Севлиево, но там си имат сериозен чуждестранен инвеститор - Американ
Стандарт, който е вложил на територията на общината около
40 млн. щ. долара. Случаят със Севлиево обаче също е изключение.


Почти няма селище, което да не разчита на дотации
от държавния бюджет. Става въпрос за 27 до 33% от приходите им,
а при повечето общини дотациите достигат и до 50 процента. При
тази финансова зависимост от централната изпълнителна власт едва
ли е сериозно да се говори за местно самоуправление в истинския
смисъл на думата.


Откъде се пълни кметската хазна?


Парите, неподвластни на държавния бюджет, се вливат
от няколко основни източника. Това са общинският данък (10% върху
печалбата) и данъците върху доходите на гражданите, върху наследството
и даренията, превозните средства, сградите и появилият се от миналата
година патентен данък. В големите градове, да кажем като Пловдив,
данъчните приходи формират около 60% от общинските постъпления.


С най-голям дял в общинските приходи винаги са били
парите, които идват от облагане на доходите на физическите лица.
През изминалите две години и десет месеца обаче този поток започна
да намалява. Според експерти това се дължи както на въвеждането
на патентния данък, така и на рязкото намаляване на доходите на
населението. За сметка на това обаче през 1997 г. в бюджетите
на големите градове и на общините, като Пирдоп, Дупница и Троян,
където има силни индустриални зони, постъпленията от общински
данък са се увеличили. Става въпрос за онези 10% от положителния
финансов резултат, които всяко предприятие заделя наред с корпоративния
данък. Разбира се, резултатът през 1997 г. не е показателен, тъй
като много дружества отчетоха печалби благодарение на големите
курсови разлики.


Тежестта на изброените дотук източници на приходи
показват колко зависима е една община от здравето на фирмите,
които са на нейна територия. Ако то е добро и общинската хазна
е пълна, ако не е - местните власти разчитат на бюджета и на помощи
свише.


Общинската независимост е функция и от приватизацията


Именно в нея и в привличането на инвеститори са резервите
за увеличаване на общинските приходи. Приватизацията означава
не само нови инвестиции, но и печеливши предприятия, и увеличаване
на доходите на населението. По този начин нарастват постъпленията
не само от данъци, но и от такси. В момента приходите от такси
са между 7 и 9% в отделните общини. Целта в крайна сметка е общинската
хазна да намали до максимум зависимостта си от държавните дотации.
Смята се, че тази цел е постигната, когато държавните субсидии
са не повече от 20% от всички приходи на общината. Тогава местните
власти могат да помислят и за кредити или облигационни заеми,
които да използват за по-мащабни инвестиции.


Кредитите - желани и почти недостъпни


В момента делът на привлечените средства в по-голяма
част от общините е едва 1.9 до 2.5% от всичките им приходи. Те
покриват разходите си за текущи нужди с много усилия и по тази
причина банките не могат да ги третират като надежден кредитополучател.
Пловдивската община например емитира през 1994 и 1995 г. два облигационни
заема, които бяха погасени след много перипетии. Пласментът на
общинските облигации, които носеха лихва, равна на основната плюс
7% надбавка, бе поет от ИФ Тракия. Облигациите купуваха
граждани и фирми, но по-голямата част бе придобита от двете кредитни
институции ХЕБРОСБАНК и АГРОБИЗНЕСБАНК, на чиито гишета те се
продаваха. В края на 1996 г. задълженията на общината към банките
и държателите на облигации достигнаха 1.5 млрд. лв., а бюджетът
й бе едва 3.9 млрд. лева. Рязкото покачване на ОЛП - до 300% годишно,
през 1996 г. изправи Пловдивската община пред невъзможността да
погаси както облигационните, така и преките си банкови кредити
за 360 млн. лева. С много усилия те бяха върнати в края на 1997
година. След дълги преговори и при солидно обезпечение общинарите
успяха да вземат през септември - този път от БУЛБАНК, нов заем
от 7.2 млрд. лева. Парите ще се използват за строителство и реконструкция
на инфраструктурата.


За разлика от Пловдив, Софийска голяма община редовно
обслужва заема от 23.3 млрд. лв., който миналата година й бе отпуснат
от консорциум от шест банки - БУЛБАНК, ОББ, Общинска банка, Пощенска
банка, ХЕБРОСБАНК и Корпоративна банка. Предоставеният едногодишен
заем на СГО позволи в София да се осъществи широка строителна
програма. Идеята бе до края на тази година общината да емитира
еврооблигационен заем и с част от получените от него пари да погаси
кредита. Кризата на международните финансови пазари отложи за
неопределено време пускането на еврооблигациите. Това обаче едва
ли ще попречи на погасяването на заема, тъй като той е едва 10%
от приходите в общинския бюджет, а София е общината, която най-малко
разчита на субсидии от държавата. Нещо повече, банкерите не изключват
възможността да удължат срока за погасяването на кредита, за да
дадат възможност на СГО да продължи с инвестиционната си програма
и през следващата година.


Вземането на синдикирани заеми (като този от СГО)
е един от най-нормалните начини местните власти да получат необходимите
им средства за инвестиции. Разбира се, този тип финансиране е
достъпен само за общините с големи приходи и сравнително висока
степен на финансова независимост. Тези две изисквания са абсолютно
задължителни, тъй като по закон привлечените средства не могат
да надхвърлят 10% от всички приходи на дадена община. А ако тя
е прекалено зависима от субсидиите на централната власт, евентуалните
просрочия по взетия заем ще се стоварят върху републиканския бюджет.
За да се избегнат подобни рискове за по-малките общини остава
вариантът да обединяват усилията си при кандидатстването за кредит,
необходим им например за ремонт на училища, болници, пречиствателни
станции, канализация, водопровод или пътища.


Емитирането на приватизационни сертификати


е друга форма за набиране на средства, която не е
прилагана до момента в България. В това отношение заслужава внимание
опитът на общините в Гърция, които са емитирали подобни сертификати.
С тях може да се участва в търговете за продажба на общинска собственост.


Освен че осигурява пари за инвестиции, този начин
за привличане на средства ще ускори общинската приватизация и
ще създаде предпоставки за увеличаване на постъпленията от данъци
и такси в местната хазна. Но от само себе си се разбира, че така
могат да се привличат средства само там, където има какво да се
приватизира.


Облигациите - непознатото предизвикателство


На практика това е още един вариант местните власти
да сложат в касите си някой лев в повече, но проблемът е, че и
той е по джоба само на най-големите общини. За да се изготви проспект
и за да се регистрира емисията облигации от Комисията по ценните
книжа и фондовите борси, е необходима значителна подготовка. Липсата
на опит още дълго време ще е пречка пред онези общини, които искат
да ползват този финансов инструмент, та дори и когато имат възможности
за това. В този смисъл ще се запомни куриозният опит на Своге
да емитира облигации, без да премине през съответните процедури.


Днес да излезе на българския фондов пазар със своя
емисия от облигации се подготвя общината в Русе. Неин посредник
е клонът на Байериш - Булгарише Ханделсбанк в България.


Всъщност докато повечето големи градове могат да
помислят за пласирането на дългови ценни книжа у нас, емитирането
на еврооблигации в момента е по силите само за столицата. Най-малкото
защото, за да излезеш на международните пазари, номиналната стойност
на емисията не бива да е по-малка от 50 млн. щ. долара. Освен
това тази сума не трябва да надвишава 10% от общинските приходи.
А прибавим ли и всички останали задължителни условия, става напълно
ясно, че на тях засега отговаря само София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във