Банкеръ Weekly

Общество и политика

И БЪЛГАРИЯ СЕ СДОБИ С АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ

Въпреки че до неотдавна почти всичко в икономиката вървеше зле, България поне си остана експортноориентирана държава. За пръв път от началото на реформата обаче през следващата година страната ще има отрицателно търговско салдо. Този факт явно тревожи управляващите и по-специално екипа на Министерството на търговията и туризма. Миналата седмица по предложение на търговския министър Валентин Василев кабинетът прие едно решение, очаквано с години от българските търговци и производители. Скоро държавата ще учреди Българска агенция за експортно застраховане. Акционерното дружество ще бъде с капитал от 10.5 млрд. лв., като държавата ще придобие книжа с номинал 10 млрд. лв. за сметка на бюджета.


Дейността на българската агенция за експортно застраховане едва ли ще се отличава от тази на посестримите й в развитите страни и държавите от новите пазари. Първата подобна институция е учредена в Белгия през 1939 година. А след демократичните промени в Източна Европа агенции за експортно кредитиране и застраховане бяха създадени в почти всички страни от бившия социалистически лагер. В световната практика са познати


три модела на кредитиране и застраховане


на износа. Първият от тях се осъществява чрез институции за застраховане на договори за износ. Те действат подобно на обикновените застрахователни дружества и издават полици, чрез които се покриват щети, възникнали в резултат на фалит на търговския партньор на износителя или пък при нежелание от негова страна да плати дължими суми. Особеното е, че тези агенции покриват и т.нар. политически риск, но вече за сметка не на клиента, а на държавата. Обикновено политическият риск се свързва със загуби, възникнали в резултат на военни конфликти, преврати или пък конфискация на стоки и активи. Тези рискове могат да бъдат презастраховани от частни дружества. В случай на настъпване на някое от посочените събития държавата изплаща за своя сметка щетите на износителя. Полиците, издадени от агенциите за експортно застраховане, могат да бъдат представени от износителя като обезпечение на банкови кредити. Подобни агенции съществуват в Белгия, Франция, Великобритания, Холандия, Полша, Чехия и други страни.


В САЩ и Япония пък от години действат институции от типа Ексимбанк, които отпускат търговски кредити на местни вносители и износители. Експортно-импортни банки бяха създадени в Чехия и Полша, независимо че в тези две страни действат и агенции за застраховане на износа. А в Румъния и Словения със специални закони бяха учредени дружества, които едновременно играят ролята и на банки, и на застрахователи.


Особеното при втората и третата схема е, че банковата дейност на експортната агенция изисква значителен собствен капитал. Чешката Ексимбанк например бе учредена с капитал от 57 млн. щ. долара. Вероятно поради липсата на достатъчен финансов ресурс българското правителство реши да учреди именно Агенция за експортно застраховане.


Българският вариант


предполага, че институцията ще се занимава само със застраховане и презастраховане на търговски кредити, гаранции и евентуални финансови щети, свързани с външната търговия. Министерският съвет прие и устав на агенцията, но дейността й ще се регулира със специален закон. Вече е известно, че агенцията ще застрахова рискове както за своя сметка, така и за сметка на държавата. Последното дава предимство на търговците, които имат партньори от страни с висок политически риск.


Държавното участие в новото застрахователно дружество ще бъде управлявано от министъра на търговията и туризма. Въпреки че основен учредител на агенцията е българската държава, в устава й се предвижда възможност нови емисии от акции да станат собственост на частни физически и юридически лица. Финансите на агенцията ще се водят подобно на тези на общозастрахователните дружества. Институцията ще формира резервен фонд за покриване на евентуални загуби.


На практика тя ще започне работа едва след като бъде приет специален закон, който да урежда дейността й. В него ще са посочени търговските рискове, които ще се застраховат за сметка на държавата. Необходимо е обаче новият нормативен акт да избегне един прецедент, познат ни от дейността на ДФРР. Не са редки случаите, в които държавният фонд за реконструкция и развитие е отпускал кредити на губещи държавни предприятия. За да не се повтори това и при новата агенция, би трябвало законодателите да защитят правото на достъп на частния бизнес до нейните услуги.


Необходимо е също да се помисли дали освен агенцията не трябва да се създаде и българска Ексимбанк, тъй като достъпът на търговците и производителите до кредит все още е много труден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във