Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХРАБРИТЕ КРОЯЧИ НА ЛЯВОТО ПРОСТРАНСТВО

Левите партии отново не успяха да направят крачка към единението си. Срещата във Арбанаси не съумя дори да повтори атмосферата на Лесидрен отпреди осем месеца. Отсъствието на д-р Петър Дертлиев и проф. Кръстьо Петков фатално заличи резултатите от първия сбор и върна единителния процес с цяла година назад.


Ни за сукман, ни за риза


Пожълтелите вестникарски страници припомнят, че лелеяното обединение в лявото пространство вече повече от година тревожи мечтите на близо половин дузина лидери. Георги Първанов, Александър Томов, Петър Дертлиев и Кръстьо Петков, както и най-личните им съратници и експерти кроят и прекрояват лявата черга с променлив ентусиазъм. И въпреки че времето препуска, старите парчета все не успяват да добият обща форма.


А всъщност защо обща форма? Кому е нужно това единение? Съществуват ли узрели предпоставки за него? Кого ще включва то? Срещу кого ще обединява? Какви жертви ще изисква? В името на каква цел или победа? Къде ще започва и къде ще свършва единството? И най-сетне - възможно ли е то изобщо? Наивници или изпечени хитреци са най-ентусиазираните обединители?


Всички тези въпроси оформят почти видимия ореол от скептицизъм, с който българското общество обгражда обединителния процес на соцорганизациите. И като че ли недоверието е абсолютно оправдано, щом става дума за общо дело, и то в непостоянното и вечно неуточнено и недоизяснено ляво парче на българското политическо сукно.


Само няколко години след раждането си БРСДП се разцепва на тесни и широки социалисти. В продължителната лява политическа история на страната ни тази цепнатина не бива закърпена нито веднъж с достатъчно здрави и устойчиви конци. Горещи емоции, необуздан радикализъм и наивна утопия бележат с все нови и нови бримки неустойчивата тъкан на социалистическата идеология. Въпреки че днес имената на кандидатите за соцобединители са само четири, поне още толкова небезизвестни партийни шефове като Христо Куртев и Васил Михайлов, например, така или иначе притежават по частица от поовехтялото ляво пространство.


Трудността на съвременното ляво обединение обаче не е нито в идеите, нито в емоциите, още по-малко в утопиите. Съюзът на днешните соцорганизации е проблемен, защото е противоестествен. Невъзможността му идва не от разнообразие в мисленето, а от антагонизъм в произхода. Една част от сегашните социалдемократи са довчерашни политически затворници и дисиденти. Другата част е неубедителна мутация на бившата комунистическа партия, самопровъзгласила се за враг и унищожител на социалдемокрацията у нас. А едва ли има нещо по-неестествено от


съдружие между палач и жертва


Въпреки всичко процесът на единение на лявото пространство е факт. Но факт, който не се нуждае нито от потвърждения, нито от опровержения, просто защото е без значение. Единодействието не само между политическите сили, е действително само докато се случва. Извън общия акт всичко друго остава в сферата само на пожеланията и очакванията. Така че докато процесът е все още процес, той винаги може да бъде спрян, забавен или обърнат. А целта му да остане несбъдната.


И все пак трябва ли да има единно ляво пространство?


Партиите затова са партии, защото са различни. Различни в оценките за действителността, различни в надеждите за бъдещето, различни в търсене на пътя към властта. До 1989 г. единствените съществуващи партии в България, БКП и БЗНС, бяха еднакви - в идеите, в лозунгите, в гласуванията. Случайно ли е, че именно част от техните наследници толкова силно желаят днес да обединят левия многопартиен сектор?


От пръв поглед е очебийно, че най-горещи радетели на обединението са Евролевицата и БСП. Трудно може да бъде обяснено нетърпението на бившите социалисти да се обединяват с партията, която само преди година, две или три почти с погнуса напуснаха.


А може би напротив - обяснението е много лесно. Възможно е да става въпрос за обмислен и добре скроен сценарий за осигуряване на контрол над лявото пространство. До средата на 1996 г. БСП беше почти пълноправен монополист в него. Поведението на лидерите и стратезите й обаче доведе я до абсолютна международна и вътрешна изолация и ги принуди да предприемат доста болезнен и драстичен ход на разцепление и отстъпление от властта. Тези горчиви хапове са изглеждали достатъчно обещаващи за възстановяване на здравето на грохналата социалистическа традиция. ГОР на отшелника Александър Томов вече съществуваше и предлагаше прекрасни възможности за безболезнено и нелегално разделение на партийния потенциал за работа на два фронта. И точно от тях се възползваха Андрей Райчев и отборът му, прехвърляйки се и формирайки Евролевицата. Независимо че на пръв поглед този процес изглежда предимно като разделение, нищо чудно да е бил само първата крачка към възстановяването на загубения монопол върху лявото пространство. Какво щеше да стане например, ако БСП беше слязла от властта, без да създаде Евролевицата? Многобройният ляв електорат със сигурност нямаше да се превърне за една нощ в десен, но още по-сигурно беше, че на следващите избори нямаше да иска да гласува за социалистите. Тогава?


Дали чрез създаването на Евролевицата обиграните социалистически стратези не са се опитали да спрат изливането на разочарования им електорат в кошницата на неподвластната на техния контрол БСДП на д-р Петър Дертлиев? Дали сега, когато тази опасност е преодоляна, поддържането на легендата за различната Евролевица не им изглежда ненужна загуба на усилия и енергия? Дали не се страхуват, че ако закъснее единението, могат да изпуснат от контрола си вечния блуден син Александър Томов, който някак не умее да се завръща?


Каквото и обяснение да търси сценарият за обединение на лявото пространство, то със сигурност ще идва от средите на старите социалистически шамани. Неслучайно кръгът около Андрей Райчев е най-упоритият теоретизатор на т. нар. ляво обединение. Казват, че процесът не може да не съществува, щом е създадена теория за него. А провъзгласяването на Новата левица преди седмица край Велико Търново вече явно надскача теорията. Или поне така изглежда от страниците на вестниците.


Грабна баба кроилата, скрои гащи на котака


Какво означава Нова левица? След Евролевица, след обединена левица, след модерна левица, сега още едно понятие обогати образа на българската левица. Дали обаче от това богатство тя става по-единна и по-значима в обществения и политическия живот на страната? Уклончивият и колеблив отговор е: по-скоро - не.


Първо: Наричайки се Нова българската левица, не става по-единна, защото прекалено малко единици участват в единението. Георги Първанов и Александър Томов може и да са най-заинтересовани, но все пак това не ги прави достатъчни, за да маркират обединението на цялото ляво поле.


Второ: Поне засега, в този си състав, новата левица напомня прекалено много за старата комунистическа партия, а това я прави много повече разделящ, отколкото обединяващ фактор в социалдемократическото пространство.


И накрая: Новата левица, колкото и помпозно да звучи, е само празна утеха за несъстоялото се единство. Утеха от типа, щом не можем другите, ще обединим поне себе си. Прекрояването на цялото ляво пространство се оказа не чак толкова просто с кройките на червените модисти.


Със създаването на Новата левица поставянето на цялото ляво поле под контрол в никакъв случай не напредва. Така че голямото обединение все още е само трудна задача за социалдемократическите стратези. А дали тя ще бъде изпълнена, предстои да узнаем в бъдеще. Лесидрен беше първата успешна крачка към целта. Арбанаси обаче охлади ентусиазма. Къде ще е следващата явка и кой ще се отзове на поканата?


На 26 август Георги Първанов, Александър Томов, Петър Дертлиев и Кръстьо Петков ще се срещнат в Солун сред социалисти от европейския парламент и левия интернационал. Какво ще си кажат там и дали изобщо си кажат нещо, зависи най-вече и от това кой какво ще си спомня от гафа в Арбанаси. При всички случаи, ако самочувствието на Томов беше малко по-премерено или овладяно, срещата преди седмица можеше да е поне стъпка на място, а не назад, в каквато се превърна поради нелепото отстраняване на Дертлиев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във