Банкеръ Weekly

Общество и политика

ХОРАТА НЕ СА ВИНОВНИ, ЧЕ ЧРЕЗ ТЯХ НЯКОЙ Е ОГРАБИЛ ДЪРЖАВАТА

Г-н Маринов, известно е, че не всички предприятия от 64-те в списъка бяха ликвидирани. Въпреки това Световната банка прие, че сме изпълнили първоначалните с ангажименти. Това компромис ли бе?


- От тези 64 към системата на промишленото министерство принадлежат 52 предприятия. За периода март 1997 - март 1998 г. дейността на всички предприятия беше прекратена, с изключение на Балканкар холдинги Шумел - Шумен, където тече процедура по приватизация. През лятото на 1997 г. водихме доста тежки разговори със Световната банка за Балканкар. Нейните представители се съгласиха да приемат като компенсация за елиминирането на загубите на каровото дружество затварянето на други 144 дружества от системата на промишлеността. Това беше вътрешната програма на министерството, която се изпълняваше успоредно с Постановление 480 за ликвидация на 64-те дружества. В това отношение Световната банка бе напълно наясно, че ние не сме се спрели само на 64 предприятия, а сме си създали собствена програма за ликвидация.


Персоналът в тези дружества е съкратен и производствената дейност в тях е спряна. Дори и част от тези предприятия да съществуват като юридически субекти, те не извършват производствена дейност. В нито едно от тях нямаме нарушение на правителственото постановление. Това в края на краищата беше признато от колегите от Световната банка. Всъщност този беше един от трите основни показателя, за да се подпише договорът FESAL през лятото на миналата година. Преди няколко седмица първите 100 млн. щ. долара от него влязоха в България. Тук искам да подчертая, че ние никога не сме се борили за тези пари - в смисъл да извършим ликвидация в промишлеността с цел да ги спечелим. Напротив - бих казал, че сумата е символична. Важното в споразумението FESAL не са парите, които получаваме по него, а доверието, което ни гласуват международните институции, защото действително сме установили някаква финансова дисциплина в тази страна, създали сме условия в реалния сектор, които могат да кореспондират с финансовите рестрикции, налагани от Валутния борд.


В какво се изразяваше най-голямата трудност при изпълнение на 480 ПМС?


- Трудното е, че голяма част от нашата общественост не разбира за какво става дума. Защо изведнъж тези хубави предприятия трябваше да бъдат закрити? Това неразбиране за съжаление продължава и досега.


Още в началото на този процес се предвиждаше ликвидацията да се трансформира в приватизация... Какво се получи?


- Действително - от 52 предприятия успяхме да продадем 31 като цели дружества. Те бяха заличени от търговския регистър или 67% от акциите им бяха прехвърлени в частни ръце. Днес те продължават да произвеждат, да наемат персонал, но под друго име. В момента в някои от тях работят повече хора, отколкото преди ликвидацията. Това показва, че всъщност ликвидацията е много изгодна форма на приватизация, тъй като предприемачите могат да купят активите относително евтино и същевременно без да поемат никакви ангажименти за запазване на работни места или бъдещи инвестиции.


Съществуват и предприятия, които все още не са заличени от търговския регистър. Каква е причината?


- За добро или за лошо, освен споменатите 31 предприятия има и такива, които все още не са ликвидирани напълно. В Камет - Перник, ликвидацията все още тече много трудно. Продажбата на оборудването е изключително сложна задача. Ние искаме да бъдем изключително точни в процедурите по неговата продажба, така че да не бъдем обвинени в неправомерни действия. От една страна, работническото дружество, което ползва част от активите на Камет под наем, работи доста успешно. Хората са доволни, че имат работа. Същевременно предприятието не трупа повече нови загуби. Но пернишкото дружество прилича на стар ягуар, ограничена серия от 1929 г., от който примерно са произведени 20 броя. Ако намерите човека, който има нужда от този ягуар, той ще плати страхотна цена. Но ако не намерите запаления любител, така и ще си остане непродаден. Много трудно е да намерим баланса.


Голям проблем ни създава и Океански риболов, което също има много задължения. Надяваме се да направим нещо ново - да назначим за ликвидатор международната консултантска фирма Ърнст енд Янг. Океански риболов има участие в много задгранични дружества и ликвидацията му изисква друг тип познания, а ние нямаме професионална група от ликвидатори, както е в чужбина.


Друг сложен случай, с който аз мисля, че се справихме успешно, беше оздравителният план за Манган - Оброчище. Първоначално никой не можеше да реши казуса, тъй като мангановата мина подлежеше на концесиониране. С помощта на съда, който одобри оздравителния план, около обогатителната фабрика възникна ново частно дружество, което с доста големи трудности се опитва да съществува в много враждебна среда. Въпреки това хората там са амбициозни и се опитват да се борят. Нас пък ни обвиняват, че сме дали правото на частна фирма да извършва дейност, подлежаща на концесиониране. Смея да твърдя, че в съществуващата тогава ситуация това беше най-доброто решение. Сега започнахме процедурата за отдаване на концесия за Манган. Мината работи успешно вече цяла година. Същевременно в нея се правят инвестиции, които са за сметка на частника, рискът е изцяло за него - той инвестира пари в нещо, което не е негово. Това е доста парадоксално. Надявам се, че с развитието на концесионните процедури ще можем да стигнем до една цялостна приватизация на мината и всички тези намеци за скрито раздържавяване ще бъдат изчистени. Ако трябваше да извършим истинска ликвидация, от скрапа, който щяхме да извлечем от дъното на мината, сигурно щяхме да получим по-малко пари, отколкото би ни струвала самата ликвидация.


В резултат на нашата дейност 2.08% от активите на България са били приватизирани чрез ликвидация и несъстоятелност. Само за сравнение - цялата програма за масова приватизация предвиждаше да раздържави около 12% от активите. Така че нашият отдел Ликвидация и несъстоятелност е бил доста по-ефективен в приватизирането на тези активи, отколкото примерно една АП или ЦМП. На срещата в Сандански нашето министерство получи доста добра оценка от страна на международните финансови институции.


Не може да се отрече обаче, че са сключени и неуспешни сделки. Като например случаят с Плама, която беше под номер едно в списъка за ликвидация.


- Сделката с Плама стана доста прибързано, без купувачът да поеме никакви ангажименти. Той обеща, че ще поеме огромните й дългове, без да разполага с необходимите финансови ресурси. Естествено сделката зацикли. Факт е, че договорът, подписан от Веселин Благоев, не предлага възможност държавата да го развали. А никой не би могъл да управлява Плама, без да се споразумее с кредиторите. Именно те трябва да се убедят, че новият собственик е добросъвестен, че той наистина иска да раздвижи рафинерията и да му дадат някакъв толеранс. Между другото това се прави навсякъде по света. По-добре е да имаш да взимаш от жив длъжник, отколкото от мъртъв. Надявам се сега новите собственици да предложат разумно решение. Така че засега сделката с Плама наистина не я броим за успешна.


Според мен засега е неуспешна и ликвидацията на Месопромишленост - Варна.


- Месопромишленост е проблем на варненския съд. Зная, че в. БАНКЕРЪ публикува статии, в които ни обвинявахте едва ли не в неправомерни действия (бел. ред. виж в. БАНКЕРЪ, бр.27 и 48/1997 и бр.10/1998 г.). Истината е, че министърът на промишлеността Александър Божков беше издал заповед за връщането на активите на предприятието. После се оказа, че има съдебно дело точно по предмета на тази заповед и просто той ни помоли да изчакаме, за да видим решението на делото, което и правим в момента. Нищо повече. Въпросът за мен е проблематичен. Дали има смисъл от едно предприятие, което е здраво, да се връщат активи в предприятие в несъстоятелност.


Без тези активи имуществото на Месопромишленост е непродаваемо.


- Аз мисля, че на тези цени, по които се опитва да продава синдикът, дружеството е непродаваемо. Ще се намери потенциален купувач, ако те бъдат намалени. Колкото до нас - ние ще се подчиним на съда, каквото и да реши.


Синдикът спокойно би могъл да продаде част от наличните сгради. Може би той смята, че някога това място ще бъде отново месопреработващ завод. Но тава е само една идея, а всяка идея в икономиката трябва да бъде подкрепена с инвестиции. Дълбоко се съмнявам дали той ще може да докара тези инвестиции. Дай Боже, да е така. Със сигурност неговата задача е да осребри имуществото, като същевременно отправи искове към всички длъжници на предприятието. Той има правен интерес да докаже, че имуществото, предадено на другата фирма, всъщност е негово имущество. Ако може да го докаже, чудесно.


Като цяло смятам, че и глобалните цели на програмата се постигнаха - държавният сектор трябваше да разбере, че не е единствен в тази страна и ако се държи безотговорно, с него може да му се случи това, което се случи с тези предприятия. Ние се намирахме в изключително тежка ситуация, но ликвидацията подейства наистина оздравяващо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във